Определение № 220 от 12.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 970/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. К. К. против решение № 1410 / 30.07.2012 год. по т.д.№ 3593 / 2011 год., постановено от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е обезсилено решение № 24 / 20.05.2011 год. по т.д. № 41 / 2010 год. на Кюстендилски окръжен съд и производството е прекратено като недопустимо, на основание чл.299 ГПК, предвид влязло в сила между същите страни, на същото основание / квалифицирано в съответствие с действащата нормативна уредба - чл.431 ал.2 вр. с чл.498 ГПК / отм. /, идентична с настоящата по чл.29 и с последиците по чл. 30 ЗТР / и за същото искане съдебно решение. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - несъобразяване с доводи и доказателства по делото и неправилно приложение на чл.299 ГПК. Счита, че съдът неправилно е приел идентичност на спора по настоящото и този по гр.д.№ 944 / 2003 год. на Кюстендилски окръжен съд, която му преценка е обусловила обезсилването на основание чл.299 ГПК, като твърди, че по последното дело петитумът на иска е бил не за „ установяване несъществуване на вписани обстоятелства „, въз основа решение на Съвета на директорите на „ К. „ К. от 03.06.2003 год., а за „ нищожност на вписването „ им, макар при идентичност на обстоятелствата, обуславящи исковете - и в двете производства включващи позоваване на неистинност / неавтентичност / на документи - поканата за свикване събранието на СД и протокола от събранието на СД от 03.06.2003 год., оспорени като носещи подписа на касатора П. К., формално посочен като техен автор. Излага кумулативно съображения, че нищожността на вписването, предмет на спора по гр.д.№ 944 / 2003 год. на КОС, е претендирана като обусловена от вписване на решения, компетентен за вземане на които не е бил СД на „ К. „ К., а ОС на дружеството, макар последното обстоятелство да не е било наведено с исковата молба по т.д. № 41 / 2010 година на Кюстендилски окръжен съд. Несъобразяване с наведени от страната доводи се твърди в аспект на неотчетено от въззивния съд предявяване на настоящия иск с оглед дадените с решение № 35 / 20.04.2010 год. по т.д.№ 546 / 2009 год. на ВКС, І т.о. указания, както и с оглед вече проведено производство по молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д.№ 944 / 2003 год. на КОС, на основание чл.303 ал.1 т.2 ГПК, на основание влязлото в сила решение по т.д.№ 898 / 2005 год. на КОС за установяване неистинност / неавтентичност / на документите, оставена без уважение с решение № 18 / 05.08.2010 год. по т.д.№ 832 / 2009 год. на ВКС, ІІ т.о. Обосновава допускане на касационното обжалване в хипотези по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Ответната страна - „ К. „ К. – оспорва касационната жалба, като намира достатъчно за недопускане касационното обжалване формалното непосочване на конкретен текст – приложима хипотеза - от разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, респ. че цитираната задължителна и казуална съдебна практика е неотносима към приложението на чл.299 ГПК, на която се основава въззивното решение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. По допускане касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Производството по т.д.№ 41 / 2010 год. на КОС е образувано по предявен от П. К. против „ К. „ К. иск с правно основание чл.29 ЗТР, с прилагане последиците на чл.30 ЗТР, за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства по партидата на дружеството в търговския регистър, на основание решения на СД от 03.06.2003 год., поради установена с влязло в сила съдебно решение неистинност / неавтентичност / на протокола от същото заседание / установено неподписване от формално посочения като автор П. К. /, както и на поканата за самото му свикване / установена като неподписана от същото лице, в качеството му на член на изпълнителен член на СД на дружеството към същия момент /. Решението за установяване неавтентичност на двата документа е постановено между същите страни, по иск с правно основание чл. 431 ал.2 вр. с чл.97 ал.3 ГПК, по гр.д.№ 828 / 2005 год. на КОС, с въззивното решение по гр.д.№ 990 / 2008 год. на САС, ГК, необжалвано в тази му част и влязло в сила на 10.04.2009 год.. С решението на въззивната инстанция по това дело е частично обезсилено първоинстанционното решение по предявени от П. К. кумулативно обективно съединени искове за обявяване нищожността на решенията на СД от 03.06.2003 год. / на основание неавтентичността на същите документи /, както и за отмяна на регистърното решение от 11.06.2003 год. по ф.д.№ І – 533 / 2001 год. на КОС по вписването на обстоятелствата на основание същото, които искове са приети за недопустими. В касационното решение № 35 / 20.04.2010 год. по т.д.№ 546 / 2009 год. на ВКС, І т.о., потвърдило въззивното решение в тази му обжалвана част, с която е обезсилено първоинстанционното, действително е указан надлежен способ за защита на страната, в съответствие с твърденията й - иск за установяване несъществуване на вписано обстоятелство, но касационният състав не е имал за предмет, нито има данни да му е било известно съдебното производство, с решението по което настоящата въззивна инстанция е обусловила приложението на чл.299 ГПК. Това е производството по гр.д.№ 944 / 2003 год. на КОС, решението по което е потвърдено с решение на САС по т.д.№ 1383 / 2007 год., недопуснато до касационно обжалване, влязло в сила на 17.11.2008 год.. С исковата молба по гр.д.№ 944 / 2003 год. на КОС, касаторът, както предвид твърдяна и недоказана в същото производство неавтентичност на същите два документа - покана за провеждането и протокол от заседанието на СД на „ К. „ К. от 03.06.2003 год., така и предвид твърдяна некомпетентност на СД, за вземането на решенията от 03.06.2003 год. вместо от ОС на дружеството и в този смисъл претендирайки нищожност на решенията на СД, действително е формулирал първоначален петитум за установяване „ нищожност на вписването „ на обстоятелствата, въз основа решенията на СД от 03.06.2003 год.. По реда на отстраняване нередовности на исковата молба, с оглед указанията в определение № 740 / 13.11.2006 год. по гр.д.№ 2011 / 2006 год. на САС, ГК, 5 състав и в съответствие с ТР № 1 / 06.12.2002 год. по тълк.дело № 1 / 2002 год. на ОСГТК на ВКС, съдът е квалифицирал исковете с действително кореспондиращия на обстоятелствената част петитум по чл.431 ал.2 вр. с чл.498 ГПК /отм./ - за установяване несъществуването на вписани обстоятелства, поради невзети / липсващи / решения на СД от 03.06.2003 год.. Следва да се съобрази, че въззивният съд е приложил чл.299 ГПК с оглед произнасянето по иска, обоснован с неавтентичността на документите / покана и протокол /, не и по разгледания в единствено допустимо евентуално съединение иск за установяване несъществуване на същите вписани обстоятелства, поради нищожно / извън компетентността на СД / решение на СД на ответното дружество. Производството по гр.д.№ 944 / 2003 год. на КОС е образувано по - рано / 11.11.2003 год. / от това по гр.д.№ 828 / 2005 год. на КОС по уважените установителни искове по чл.431 ал.2 вр. с чл.97 ал. 3 ГПК отм. / 13.10.2005 год. /, както и приключило по - рано / 17.11.2008 год. / спрямо влизане в сила решението по второто / 20.04.2010 год. /, но не се касае за хипотеза към която намира приложение ТР № 5 / / 2012 год. по тълк.дело № 5 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС. В двете паралелно протичали съдебни производства, без да се касае за пропуснат срок за оспорване истинност на документ / фактът на неистинността на документите е основание на самия иск по гр.д.№ 944 / 2003 год. на КОС /, на база приети, противоречащи си в изводите заключения на графологични експертизи, действително е даден противоречив отговор на въпроса относно автентичността на поканата за свикването и протокола от заседанието на СД на „ К. „ К. от 03.06.2003 година. Предвид по – късното влизане в сила на решението по установителните искове по чл.431 ал.2 вр. с чл.97 ал. 3 ГПК отм., ищецът П. К. предявява, при това само на основание установената с влязло в сила съдебно решение неавтентичност на двата документа, настоящите искове за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство - взети решения на СД от 03.06.2003 год., извършено с решение 11.06.2003 год. по ф.д.№ І – 533 / 2001 год. на КОС. П. К. е претендирал отмяна по реда на чл.303 ал.1 т.2 ГПК на влязлото в сила решение по гр.д.№ 944 / 2003 год. на КОС, оставена без уважение с решение № 18 / 05.08.2010 год. по т.д.№ 832 / 2009 год. на ВКС, ІІ т.о., като е прието, че визираното основание за отмяна предпоставя установяване по надлежния ред на престъпно обстоятелство свързано със създаването на неавтентичния документ, каквото не е налице. Касаторът не формулира конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Позовава се на неправилност на извода на въззивния съд, за наличие на влязло в сила предходно решение на същото основание и между същите страни, за същото искане, като обуславя неправилността на този извод с неправилна правна квалификация на предмета на спора по гр.д.№ 944 / 2003 год. на КОС, изхождайки от първоначалния си формален петитум - за установяване нищожност на самото вписване, а не от действително приетия за кореспондиращ с обстоятелствената част, в съответствие с дадените в ТР № 1 / 06.12.2002 год. по тълк.дело № 1 / 2002 год. на ОСГТК на ВКС задължителни указания и коригиран в процедура по отстраняване указани от въззивна инстанция нередовности на исковата молба, петитум .Съответно касаторът се позовава на правна квалификация различна от тази, на която в действителност е разгледан иска и постановено влязло в сила съдебно решение. Твърди, че именно тази квалификация - по гр.д.№ 944 / 2003 год. на КОС е в противоречие с ТР № 1 / 06.12.2002 год. по тълк.дело № 1 / 2002 год. на ОСГТК на ВКС, което не може да бъде споделено, но дори да би било споделено, не се явява от значение за спора. С оглед влязлото в сила, обвързващо настоящите страни съдебно решение по гр.д.№ 944 / 2003 год. на КОС, от значение е действително приетият и разгледан иск, с дадената от въззивния съд правна квалификация, с която въззивният съд по т.д.№ 3593 / 2011 год. САС е бил обвързан. Следователно, дори да би бил формулиран релевантен правен въпрос, то приложението на ТР № 1 / 2002 год. по тълк.дело № 1 / 2002 год. на ОСГТК на ВКС се явява ирелевантно за решаващите мотиви на въззивното решение, които предпоставят формулиране на правен въпрос свързан с приложението на чл.299 ГПК, а такъв няма. Касаторът твърди процесуално нарушение на съда - необсъждане на всички факти и доказателства по делото - визирайки неотчетеното от съда производство по молбата му за отмяна на решението по гр.д.№ 944 / 2003 год. на КОС, потвърдено с решение по т.д.№ 1383 / 2007 год. на САС, по която молба е било образувано т.д.№ 832 / 2009 год. на ВКС, ІІ т.о. и същата е оставена без уважение. Този довод за процесуално нарушение е посочен в аспект на общо наведеното, неконкретизирано в мотивите на въззивното решение, позоваване на въззивния съд на налично за касатора средство за защита по реда на Глава ХХІV ГПК. Преди всичко, в тази му част не се касае за решаващ за изхода на делото мотив на въззивния съд. Приложението на чл.299 ГПК не е обусловено от наличието или липсата на възможност за защита на ищеца по реда на отмяната по глава ХХІV на ГПК. Дори да би бил формулиран конкретен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, то същият не би имал характеристиката на правен и в този смисъл не би покрил общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не е включен в предмета на спора, обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Неудовлетворяването на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК не предпоставя необходимост, а и възможност за анализ на допълнителен селективен критерий / по този довод - чл.280 ал.1 т.2 ГПК, с оглед цитирана единствено казуална съдебна практика /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение