Определение № 1068 от 02.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 738/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма],[населено място], срещу решение от 26.02.2010г., постановено по в.гр.д.№72/2010г. на Р. окръжен съд, с което е потвърдено решение от 26.11.2009г. по гр.д.№1377/2009г. на Р. районен съд за уважаване на предявените от Д. Р. В. от[населено място], искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът Д. Р. В. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от Д. Р. В. срещу [фирма] иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД - за заплащане на сумата 5051,86лв., получена на отпаднало основание по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.12.2005г., както и предявения иск за заплащане на обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Въззивният съд е приел, че сумата представлява разликата в продажната цена между предварителния договор и окончателния договор за покупко-продажба, сключен на 12.12.2008г. с н.а.№74/2008г., и с тази сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът [фирма], за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС №1/1979г. Счита, че е не е налице някоя от хипотезите на неоснователното обогатяване, тъй като предварителният договор не е унищожен, нищожен или развален. В разглеждания случай е установено, че с постигнатото с предварителния договор съгласие относно продажната цена на имота е било заменено с изразената от страните в окончателния договор воля. С това е отпаднало правното основание за извършеното по предварителния договор плащане, от който страните са се е отказали. Предварителният договор е заместен от окончателния договор, по който е била престирана, макар и предварително договорената именно с него покупна цена на имота. Поради това неоснователно се поддържа противоречие на въззивното решение с ППВС№1/1979г. С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба бъдат присъдени направените разноски в размер на 460лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение