Определение № 4745 от 22.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3501/2024 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК, образувано по спор за подсъдност между Районен съд - Котел и Административен съд Бургас относно компетентния съд да разгледа иска на Д. Г. Ч. срещу Община Котел за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразните действия на служители на Община Котел, изразяващи се в отсичане на многогодишни клони на орехово дърво, извършено на 07.09.2022г. без нейно (като пожизнен ползвател на имота) и на внука й (като собственик на имота) знание и съгласие, както и без да са били уведомени за това, при твърдения, че действията на служителите на общината са в нарушение на законовите изисквания и норми, доколкото ореховите дървета са под особена закрила и тяхното отсичане подлежи на разрешителен режим и то само при наличието на определени в нормативната уредба предпоставки. Искането е подадено до Административен съд Бургас, който с определение № 3460/07.05.2024г. по адм. д. № 2061/2022г., го е изпратил по подсъдност на Районен съд-Котел по съображения, че действието, твърдяно да е извършено от служител на Община Котел, не е в изпълнение на определена нормативна разпоредба и не може да се определи като административна дейност по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Последният е повдигнал спор за подсъдност пред смесен петчленен състав на ВКС и ВАС по чл. 135, ал. 5 АПК с определение №401/11.09.2024г. по гр.д.№321/2024г., излагайки съображения, че административните съдилища са компетентни да се произнесат по искания за обезщетение за вреди, причинени при или по повод изпълнение на административна дейност, т.е. при осъществяване на публични функции. Настоящият петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, като взе предвид обстоятелствата, изложени в исковата молба, приема, че делото е подсъдно на Административен съд Бургас. Ако се твърди, че вредите, чието обезщетяване се търси, са причинени от актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица, които извършват административна дейност и които действия принципно подлежат на контрол за законосъобразност от административните съдилища, то компетентни да се произнесат по исковете за вреди са административните съдилища. На административните съдилища според установеното в чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК правило са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Изрично в чл. 203, ал. 1 АПК е предвидено, че по реда на Глава единадесета на този кодекс се разглеждат исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като според чл. 204, ал. 4 АПК при предявен иск за обезщетение за вреди, причинени от действия на административни органи и длъжностни лица, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Или, както е посочено в мотивите към т. 1 на ТП №1/2015 по тълк.д.№2/2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, определяща за подсъдността е дейността на органа, от чиито незаконосъобразни действия, актове или бездействия, се претендират вредите. Следователно, за да се приеме, че съдът е сезиран с иск за обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия на административен орган или длъжностно лице, който да подлежи на разглеждане от административен съд, в исковата молба следва да бъдат изложени твърдения за незаконосъобразно действие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда от такова действие и причинна връзка между извършването на твърдяното незаконосъобразно действие и настъпилия вредоносен резултат. Само ако задълженията на ответника не сочат на извършването на действия, при или по повод изпълнението на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявеният иск за обезщетение не подлежи на разглеждане по реда на чл. 203 и сл. АПК. Обуславящо при извършването на преценката следователно е обстоятелството дали твърдяните действия са извършени при или по повод осъществяване на законно регламентирана административна дейност, подлежаща принципно на контрол от административния съд. В обстоятелствената част на исковата молба, Д. Ч. е посочила, че служители на общината на 07.09.2022г. са влезли в имота без съгласие на собственика, респ. ползвателя, и са изрязали или отсекли многогодишни клони на стар орех, сят преди повече от 50 години, чак до неговия ствол, като за тези действия нито тя като ползвател, нито внукът й като собственик на имота, са били уведомени, не са получавали съобщения или издадени административни актове за извършените без тяхно съгласие действия в имота. Заявила е, че счита действията на служителите на Община Котел за извършени в нарушение на законовите изисквания и норми, тъй като ореховите дървета са под особената закрила на закона и тяхното отсичане или кастрене подлежи на разрешителен режим и само при наличието на определените в нормативната уредба предпоставки, които според нея в случая не са налице. Според разпоредбата на чл. 34 ЗОСИ ореховите, кестеновите, бадемовите, лешниковите и черничевите дървета, както и други видове дървета, представляващи особена ценност за селското стопанство, се намират под режим на особена закрила, като съгласно чл. 2, т. 4 от закона закрилата се разпростира и върху орехови дървета в урбанизираните територии. Премахване на изброените в тази разпоредба видове насаждения, между които и ореховите, се извършва само при наличието на предвидените в нормативните актове условия, т.е. при съобразяване на разпоредби от Наредба № 1 за опазване на селскостопанското имущество: чл. 10 - дървото да е старо, изсъхнало или да не дава доброкачествен плод, или чл. 11 – регулационни причини и хигиенни съображения. При това премахването и окастрянето на дървесни видове, поставени под особена закрила, се извършва след издаване на разрешение от кмета на съответната община, т.е. след издаването на надлежен индивидуален административен акт. Следователно дейността, от която в случая се твърди да са настъпили вредите, е нормативно регламентирана, подлежи на разрешителен режим, от което следва извод, че тази дейност е административна по своя характер. Въведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, несъмнено сочат, че е предявена претенция за вреди от действия на длъжностни лица от общинската администрация, при или по повод изпълнение на административна дейност. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България