Определение № 60439 от 14.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3453/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. К. И. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. С. Г. от САК, срещу решение № 262219, постановено на 05.04.2021 г. от Софийски градски съд, ГО, I-ви въззивен брачен състав по в.гр.д.№4832/2020г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено на основание чл.23 СК в отношенията между Ц. К. И. и Г. К. И., че Ц. К. И. е едноличен собственик на придобития на 05.08.2014 г. чрез н.а. за покупко-продажба недвижим имот по време на брака му с Г. К. И., представляващ апартамент № 36, находящ се в [населено място], СО, р-н Л., в жилищна сграда – блок № ...., стар адрес блок № 11-14, на ул.“...“, вх.Б, ет.5, построена върху държавна земя, [жк], застроена площ от 46.46 кв.м., заедно с припадащото се избено помещение №6 със застроена площ от 3 кв.м. и 0.768% ид.части от общите части на сградата, както и идеални части от правото на строеж върху мястото, като съгласно схема №15-259789 от 29.07.2014 г., издадена от С. апартаментът е с идентификатор .......... В изложението се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 и чл. 280, ал. 2 ГПК. Според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно. За неправилен счита извода на въззивния съд, че паричните средства, с които е закупен имотът, са получени от Ц. К. И. като дарение от родителя му - свидетелката Е. Л., като целта е закупеният имот след време да послужи за нуждите на дарителката. Поддържа, че този извод противоречи на характера на сделката за дарение, която е едностранна, безвъзмездна сделка, при която е налице волеизявление на дарителя, и двустранен договор, при който едната страна извършва дарствено намерение, а другата (дареният) само го приема без да има други задължения. За неправилен счита и извода на въззивния съд, че не е налице симулация на дарението с цел да се докаже трансформация на лични средства при придобиване на жилището по време на брака, доколкото е „допустимо дарение със запазено право на ползване“. Счита цитираната от съда хипотеза за неприложима в случая поради задължителното изискване за писмена форма с нотариално заверени подписи на дарението при подобно условие. Поддържа, че в случая е налице противоречие с императивна правна норма – чл.226 ЗЗД. Поддържа също така, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и ВС по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1.Между кои лица е бил сключен договорът за дарение – между ищеца и неговия родител или между родителя и двамата съпрузи? Поддържа, че този въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с решение № 75 от 05.06.2018 г. по гр.д.№3178/2017 г. на II г.о. на ВКС; решение № 84 от 26.04.2016г. по гр.д.№4903/2015 г. на I г.о. на ВКС и решение № 222 от 24.06.2011 г. по гр.д.№982/2010 г. на I г.о. на ВКС. 2.Дарението, направено по време на брака на единия съпруг, означава ли трансформация на лично имущество? Поддържа, че този въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с решение № 279 от 15.07.2010г. по гр.д.№529/2009 г. на I г.о. на ВКС. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба Ц. К. И., чрез процесуалния си представител адв. Я. А. от САК, изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Ц. К. И. е предявил срещу Г. К. И. по реда на чл. 23, ал. 1 СК иск за признаване за установено, че той е едноличен собственик на процесния недвижим имот, придобит от страните по време на техния брак, с твърдението, че имотът е закупен изцяло с негови лични средства, дарени му от неговата майка Е. Д. Л.. Поддържа, че имотът не бил закупен за задоволяване нуждите на семейството, а предназначението на закупеното жилище било да се ползва единствено и само от Е. Л. когато се прибере в България и да представлява изключителна лична собственост на Ц. К. И.. В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК Г. К. И. е оспорила така предявения иск с твърдението, че страните имат общ принос за закупуването на апартамента, като в края на 2013 г. тя продала свой собствен имот и придобитите от продажбата средства са вложени в издръжката на семейството и за закупуване на процесния имот. Между страните не съществува спор, че правото на собственост върху процесния апартамент е придобито по време на техния брак чрез възмездна сделка – бракът между страните е сключен на 26.09.1998 г. и прекратен с развод по взаимно съгласие с решение № 429374 от 13.06.2018 г. по гр.д.№82632/2017 г. на III г.о., 139 състав на Софийски районен съд. С договор за покупко-продажба, сключен на 05.08.2014 г. (н.а. № ........, том ..., рег. №........, дело № ........./2014 г.), С. С. М., Л. С. Д. и К. С. Б. са продали на Ц. К. И. процесния апартамент за сумата от 20 700 евро. В обжалваното решение въззивният съд е изложил съображения, че уважаването на предявения по реда на чл. 23, ал. 1 СК иск предполага съдебно установяване и потвърждаване при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на обстоятелствата, че процесният имот е закупен по време на брака с ответницата на посочената в договора цена, както и че преди датата на изповядване на сделката неговата майка му е дарила сочената сума и именно с подарените му средства е заплатил продажната цена на имота. Прието е, че тези предпоставки се установяват от събраните по делото доказателства – платежни нареждания и свидетелски показания. Изложени са съображения, че дарението на вещи или пари на единия съпруг от трето лице съставлява лично имущество по смисъла на чл. 22, ал. 1 СК като дарственото намерение, възприемано като намерение да се прояви щедрост, не се презюмира, а се извлича от външни белези, от житейските факти, довели до сключването на договора за дарение, до отношенията между дарител и надарен и др., които страните установяват в хода на съдебното производство. Изложени са също така и съображения, че след като паричните средства за дадени от родител на единия съпруг и имотът е придобит на името само на този съпруг, то тежестта да установи дарствено намерение и за себе си, респ. за семейството, е на другия съпруг. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че за периода от 18.11.2009 г. до деня на покупката на апартамента – 05.08.2014 г., майката на ищеца – Е. Л., е предоставяла периодично суми на своя син, като тези суми надхвърлят платената сума за закупуване на процесния апартамент, което е видно от представените по делото банкови извлечения. Въз основа на данните за движението по сметките е прието за установено, че на датата на финализиране на сделката (05.08.2014 г.) Ц. К. И. е направил превод от личната си банкова сметка (захранена със средства, получени като дарение от неговата майка) към тримата продавачи Л. Д., К. Б. и С. М.. Въз основа на показанията на свидетелите Л. и К. са приети за доказани твърденията на ищеца, че имотът е придобит със средства, подарени му от неговата майка, надвишаващи по стойност цената на процесния имот, като целта на закупуването на апартамента е била същият да се ползва от майка му, след като тя се завърне окончателно от Италия, където работи. За доказано е прието твърдението, че внасяните парични средства в банковата сметка на ищеца са дарени от майка му по повод закупуването на процесния апартамент. Посочено е, че показанията на св.Л. за тези обстоятелства не са опровергани от показанията на свидетелите Д. и Н., още повече, че на 20.06.2014 г. и 09.07.2014 г. салдото по сметката на ищеца е захранено със съответно 21 200 лв. и 19 500 лв., която сума почти се равнява на продажната цена на апартамента, която е 20 700 евро. За неоснователни са приети възраженията за симулативност на сделката. Взето е предвид, че е безспорно доказано, че майката е дарявала пари на сина си по повод закупуването на апартамент, който да ползва тя самата, като е предоставила личния си имот за семейно жилище на вече бившите съпрузи. Изложени са съображения, че при тези данни не може да се приеме, че дарението на парични средства, извършено от майката Е. Л., не съответства на вътрешната й воля да стори това. Изложени са също така и съображения, че не може да се направи извод за липса на безвъзмезден характер на дарението на парични средства с оглед обстоятелството, че Е. Л. е дарила същите на своя син за закупуване на апартамент, който да ползва след време самата тя, доколкото е допустимо извършване на дарение на недвижим имот, при което дарителят запазва за себе си правото на ползване, без това да рефлектира на безвъзмездния характер на договора за дарение Прието е за установено, че на 29.11.2013 г. Г. К. И. е продала свой личен недвижим имот, но не е оборила твърденията на ищеца, че процесният недвижим имот е закупен със средствата, дарени му от неговата майка и не е доказала, че процесният недвижим имот е бил закупен с цел задоволяване жилищните нужди на семейството. При така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Както ВКС приема в своята практика, при решаването на въпроса на кого е дарена определена парична сума, следва да бъде отчетено обстоятелството между кои лица е бил сключен договорът за дарение: ако е сключен между единия съпруг и неговите родители, т.е. изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен, респ. само той е изразил воля да приеме дарението, не може да се приеме, че по силата на този договор подареното придобива и другия съпруг, който не е страна по договора за дарение по смисъла на чл. 20 СК от 1985 г. и аналогичния чл. 22, ал. 1 от сега действащия СК. Само ако договорът за дарение е сключен с двамата съпрузи, т.е. ако е изразена воля за надаряване на семейството, дарената сума е СИО и не може да бъде основание за трансформация на лични средства при придобиване на семейното жилище. В този смисъл е и становището, изразено в посочените в изложението решение № 75 от 05.06.2018 г. по гр.д.№3178/2017 г. на II г.о. на ВКС; решение № 84 от 26.04.2016г. по гр.д.№4903/2015 г. на I г.о. на ВКС и решение № 222 от 24.06.2011 г. по гр.д.№982/2010 г. на I г.о. на ВКС. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като е приел, че в настоящия случай сумите, постъпвали в банковата сметка на Ц. К. И. са дарени от неговата майка само на него – според данните по делото Е. Л. е изразила воля за надаряване само спрямо своя син, който от друга страна е изразил воля дарението да бъде прието. Изводът на въззивния съд съответства както на данните по делото, така и на трайно установената практика на ВКС, поради което следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос между кои лица е бил сключен договорът за дарение. Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване и по въпроса дали дарението, направено по време на брака на единия съпруг означава трансформация на лично имущество. Както ВКС приема в соченото в изложението решение №279 от 15.07.2010 г. по гр.д.№529/2009 г. на I г.о. на ВКС, когато единият съпруг се позовава на трансформация на средства, получени по дарение, само представянето на спестовните книжки на родителите и удостоверяването на теглене на суми от тях не е достатъчно доказателство за установяване на дарение на сумата от родителите само на единия съпруг и за оборването на презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи в придобиването на имота. Оборването на презумпцията за съвместен принос и доказването на трансформация на лично имущество следва да стане от съпруга, който се позовава на нея. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като е приел, че в тежест на Ц. К. И. е да докаже и то при условията на пълно и главно доказване, че преди изповядване на сделката майка му му е дарила сочената сума и че именно с подарените му средства е заплатил продажната цена на процесния имот. И след като тези обстоятелства са доказани по категоричен начин по делото и установената в СК презумпция за съвместен принос е оборена, в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че твърдяната от Ц. К. И. трансформация на лично имущество при придобиване на процесния апартамент, е установена. Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че обжалваното решение е очевидно неправилно поради противоречие с императивна правна норма – чл. 226 ЗЗД. Действително дарението представлява едностранна безвъзмездна сделка, но постигането на съгласие преди сключването на този договор, че дарителят ще ползва имота, не противоречи на безвъзмездния характер. Изложените от въззивния съд съображения, че доколкото е допустимо при подаряване на един имот дарителят да си запази правото на ползване, то и уговорка дарителят на средствата за придобиване на имота да ползва имота не противоречи на безвъзмездния му характер, съответства на смисъла и целта на закона, както и на правилата на формалната житейска логика. Особено в хипотеза, при която съгласието се постига между възходящ и низходящ от първа степен, т.е. между майка и син, и изразява идеята за последващо съвместно ползване на имота, което в настоящия случай се е осъществило след раздялата на бившите съпрузи – според показанията на свидетелката К. в момента Е. и Ц. живеят в този апартамент. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по отношение на съпътстващата даряването на сумите уговорка, че след придобиване на собствеността имотът ще бъде ползван от дарителя, правилото на чл. 18 ЗЗД не намира приложение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение