Определение № 2567 от 21.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4044/2024 г.
ВКСIII гражданско отделение21.05.2025 г.докладчик Таня Орешарова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 414 от 02.07.2024 г. на Окръжен съд - Враца, постановено по в.гр.д. № 332/2024 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
_______________________
Членове:
1.
_______________________
2.
_______________________
Мотиви
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Л. И. Л., чрез адв. Г. Г., срещу въззивно решение № 414/02.07.2024 г. на Окръжен съд - Враца, постановено по в.гр.д. № 332/2024 г. С последното е отменено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение № 42/07.03.2024 г. на Районен съд - Оряхово, постановено по гр. дело № 681/2023 г. и като краен резултат е отхвърлен предявеният от Л. И. Л. против Районен съд - Козлодуй иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за сумата 950 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, причинени на ищеца от нарушаване правото му за разглеждане в разумен срок на гр. дело № 861/2022 г. по описа на РС - Козлодуй, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 07.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен. Първоинстанционното решение в останалата част, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над размера от 950 лева до пълния претендиран размер от 5001 лв., не е било обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поставя в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК следните правни въпроси: 1/ „Могат ли да бъдат изключени следните случаи от периода, в който делата могат да бъдат разгледани и решени в разумен срок по смисъла на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ: отпуск на съдията, разглеждащ делото; съдебна ваканция; натовареност над средната за страната на конкретния съд; съдия от състава на съда заема длъжност „административен ръководител на съда“; незапълнен щат от съдии в конкретния съд?“; 2/ „Може ли бъдещо несигурно събитие като евентуалното бързо разглеждане на дело от горна инстанция да компенсира нарушаването на правото на разглеждане на делото в разумен срок от предходна инстанция в случаите, когато е предявен иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ по отношение на делото, водено от нисшестоящата инстанция?“; 3/ „Включва ли се в общия период на разглеждане на делото от първата инстанция, целият период от сезиране на съда до изпращането на делото на друга инстанция, при преценка за спазване на разумния срок за разглеждане на делото?“. В касационната жалба, а не към изложението към нея касаторът сочи противоречие на въззивното решение с решение № 48/06.04.2020 г. по гр.д. № 1610/2019 г. на IV г.о. на ВКС. Сочи, също така, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираните от него в обжалваното решение съдебни актове: решение № 30/07.05.2019 г. по гр.д. № 2125/2018 г. на III г.о. и решение № 306/22.10.2019 г. по гр.д. № 4482/2017 г. на IV г.о. Поддържа и наличието на основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК - очевидна неправилност на решението. Ответната страна по жалбата Районен съд – Козлодуй, чрез административния ръководител и председател на съда, в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че: на 20.07.2022 г. по искова молба на Л. Л. против ОД на МВР - Враца е образувано гр. д. № 861/2022 г. по описа на РС-Козлодуй, като същото е разпределено на случаен принцип на доклад на съдия Ж. Г. Д. - А.. Съгласно представената справка от ЕИСС на същия ден съдията-докладчик е постановила изпращане на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, като отговорът от ОД на МВР Враца е постъпил на 12.08.2022 г., с който ответникът е поискал привличане на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД като трето лице-помагач по делото и е предявил обратен иск. Установено е също, че с определение, постановено в з.з. на 30.09.2022 г., съдията-докладчик е оставил без движение предявения обратен иск и е дал указания на ответника да отстрани констатирани нередовности чрез внасяне на дължимата държавна такса. На 13.10.2022 г. ответникът ОД на МВР Враца е внесъл посочената от съда държавна такса. С определение в закрито заседание на 25.11.2022 г., съдът е конституирал "АЕЦ Козлодуй " ЕАД като трето лице - помагач на страната на ответника, приел е за съвместно разглеждане в условията на евентуалност предявения обратен иск и е постановил размяна на книжата за отговор по реда на чл. 131 ГПК с ответното по този иск дружество - "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. На 31.01.2023 г. са подадени отговори от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, както по предявения срещу него обратен иск, така и по първоначалната искова молба. С постановено по реда на чл. 140 ГПК определение от 09.08.2023 г. районният съд се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проекта си за доклад по делото и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.09.2023 г. Установено е, че на 19.09.2023 г. е проведено открито съдебно заседание по гр. д. № 861/2022 г. по описа на РС-Козлодуй, в рамките на което са събрани всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване, като съдът се е произнесъл с решение № 468 от 07.11.2023 г., а след това са последвали молба по чл. 248 ГПК и въззивна жалба срещу постановеното решение. От приетите по делото 7 броя болнични листове въззивният съд е установил, че за периода до насрочване на делото съдията-докладчик е отсъствал от работа поради ползване на отпуск за временна неработоспособност в следните периоди: - от 06.12.2022 г. до 09.12.2022 г. - 4 дни; от 11.01.2023 г. до 18.01.2023 г. - 8 дни; 16.04.2023 г. до 15.05.2023 г. -30 дни, от 27.03.2023 г. до 15.04.2023 г. - 20 дни, от 13.03.2023 г. до 26.03.2023 г. - 14 дни; от 26.09.2023 г. до 29.09.2023 г. - 4 дни, от 30.09.2023 г. – 04.10.2023 г. – 5 дни, т. е общо 85 дни. Разпитан е свидетелят М. Б. - колега на Л., който е посочил, че познава ищеца Л. и често общува с него и останалите им колеги в качеството му на председател на синдикалното дружество в АЕЦ Козлодуй. В свидетелските си показания е посочил, че Л. е притеснителна натура и е приел забавянето на делото си доста зле, тъй като е имало подигравки от колегите му, както и натиск от ръководството на РУ и ОДМВР. Според свидетеля ищецът е започнал да губи увереност в съдебната система и на моменти дори е бил готов да се откаже от воденето на делото, като в личен план също е имал проблеми и караници в семейството поради натрупаното напрежение. С оглед на така очертаната фактическа обстановка въззивният съд е обосновал от правна страна неоснователност на предявения иск. Посочил е, че за да бъде направена преценка за наличието на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §1 ЕКЗПЧОС следва да се вземат предвид както критериите, посочени в разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, така и стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека, която националните съдилища са длъжни да съобразяват. Посочил е, че съдът изследва посочените критерии: сложност на делото, поведение на страната и поведение на компетентните органи. С тези съображения е приел, че доколкото от събраните доказателства е установено, че съдебното производство пред РС-Козлодуй е продължило почти 1 година и 4 месеца, този период не може да бъде приет като "неразумен срок" за разглеждане на конкретното дело с оглед неговите специфики - районният съд първоначално е сезиран с два основни и два акцесорни обективно съединени искове; привлечено е трето лице-помагач; след дадени указания за отстраняване на нередовности, е приет за съвместно разглеждане обратен иск; от доводите на страните, отразени в проекто-доклада, е видно, че засегнатите правни въпроси са със значителна сложност; събран е голям обем доказателствен материал; допусната е съдебно-счетоводна експертиза. Отхвърлил е и доводите на ищеца Л., касаещи факта, че в същия районен съд са били образувани значителен брой идентични дела, като разпределените дела на останалите съдебни състави са приключили значително по-бързо от неговото, като е посочил, че от събраните по делото доказателства по отношение съдията-докладчик по гр. д. № 961/2022 г. по описа на КРС са налице обективни причини, които са довели до забавяне на процесуалното действие по насрочване на делото, а именно - отсъствие от работа, поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, в размер на общо 76 дни. Посочил е още, че в периода на забава съдията-докладчик Ж. Д.-А. е изпълнявала и функциите на административен ръководител - председател на РС-Козлодуй, което несъмнено е довело и до натоварването й с друга дейност, извън правораздавателната такава, както и че в периода на разглеждане на делото РС-Козлодуй е работил с незапълнен съдийски щат, което е довело до значително повишаване на действителната натовареност на работещите в този съд. Като е обсъдил всички доводи и възражения, въззивният съд е приел, че в случая е допуснато забавяне при насрочване на делото, но останалите съдопроизводствени действия са извършвани в разумни срокове, което е довело и до нормална обща продължителност на делото пред първата инстанция с оглед вида му и констатираните отклонения в съдебното производство във връзка с: обективно съединяване на искове, привличането на трето лице помагач, приет за съвместно разглеждане обратен иск, поради което и е отхвърлил предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди. При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Следва да се отбележи, че касаторът само формално се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да посочи по какъв начин отговорът на поставените въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото, нито е аргументирал противоречиво разрешаване на въпросите от съдилищата. В случая поставените първи и втори въпроси, макар и да са включени в предмета на делото, по същество не са били решаващи за формирането на волята на съда за изхода на спора. Не е налице и допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото произнасянето на въззивния съд не е в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и цитираната от касатора. Следва да се посочи, че по въпросите е налице установена и трайна практика на ВКС, обективирана в решение № 66/02.04.2015 г. по гр.д. № 5813/2014 г. на III г.о. на ВКС, решение № 72/18.05.2017 г. по гр.д. № 3619/2016 г., III г.о. и др., съгласно която механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е следният: установява се продължителността на релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. При преценката си за разумността на релевантния период съдът преценява сложността на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните органи. Сложността на делото се преценя съобразно естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на страните и свидетелите, нуждата да се проучат документи по делото, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса и всички други релевантни обстоятелства. За преценката на поведението на компетентните органи от значение са създадената организация и усилията им за ускоряване и приключване на производството. Общи забавяния, причинени случайно /внезапно/ от пренатовареността на съда, могат да бъдат допуснати, ако не са продължителни, и когато властите са предприели съответните разумни мерки за разглеждане на делата с оглед на тяхната спешност и значимост. На следващо място, съгласно практиката на ЕСПЧ не съществуват фиксирани срокове за нито един вид съдебно производство и всяка отделна ситуация се разглежда на принципа „случай за случай“, като преценката на „разумния срок” варира в зависимост от конкретните обстоятелства. Нормата на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС изисква проверка на производството като цяло и от гледна точка на всички етапи и възможности, предоставени на жалбоподателя, а не оценка на отделни процедурни нарушения сами по себе си. В случая в мотивите на обжалваното решение въззивният съд подробно е обсъдил доводите и възраженията на страните, касаещи причините за забавянето на производството, и е посочил, че забавяне е допуснато при насрочване на делото, но останалите съдопроизводствени действия са извършвани в разумни срокове, което е довело и до нормална обща продължителност на делото пред първата инстанция с оглед вида му и извършените съдопроизводствени действия. В тази връзка при преценката си за отхвърлянето на иска в съответствие с практиката на ВКС е взел предвид критериите, посочени в разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, както и стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека, която националните съдилища са длъжни да съобразяват, и е стигнал до заключение, че продължителността на производството от приблизително година и четири месеца не може да бъде приета за т.нар. неразумен срок за разглеждане предвид спецификите на делото. Поставеният трети въпрос от касатора не е обуславящ, доколкото същият е зададен хипотетично и не отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на правен въпрос. Въззивният съд е приел, че общата продължителност на делото е от година и четири месеца и в рамките именно на заявените в исковата молба обстоятелства, че ответникът е допуснал забава при разглеждане на делото от подаване на исковата молба до постановяване на първоинстанционното решение. Продължителността на периода до изпращането на делото на друга инстанция е била извън предмета на спора. В тази връзка въззивният съд нито е установил, нито е изследвал тази продължителност за администриране на жалба и изпращането на делото на друга инстанция, за да прецени и изложи съображения относно това спазен ли е разумният срок за разглеждане на делото и с оглед на тези обстоятелства. Касационно обжалване не следва да се допуска и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
Цитирани разпоредби
16- чл. 1 ЕКЗПЧОС
- чл. 131 ГПК
- чл. 140 ГПК
- чл. 248 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 281, т. 3 ГПК
- чл. 283 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ
- чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ
- чл. 280, ал. 1, т. 1
- чл. 280, ал. 2
- чл. 6