Определение № 24 от 08.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 2180/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото „ПЪТРЕМОНТ“ ЕООД против решение № 204/27.04.2022г. по в. т. д. № 114/2022г. на Апелативен съд–Пловдив, с което е потвърдено решение № 260431/12.11.2021г. по т.д. № 406/2019г. на Окръжен съд-Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата от 22 491,44 лева до 45 433,07 лева, а именно сумата - 22 941,63 лева с ДДС - неплатен остатък по ф-ра № [ЕГН]/27.02.2017г. за извършени СМР, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска- 23.05.2019г.- до окончателното изплащане, както и сумата 720,11 лева - мораторна лихва върху главницата от 22 941,63 лева за периода 30.01.2019г. - 22.05.2019г. Касаторът намира обжалваното съдебно решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Претендира заплащане разноските за всички инстанции. Ответникът по жалбата и по делото, “ВЕСТ СЕРВИЗ” ЕООД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира присъждане на направените за настоящата инстанция разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. От фактическа страна, по делото е установено наличието на дефекти и деформации в положената асфалтова настилка, които са подробно констатирани и в приетото заключение на комплексната СТЕ: пропадане на шахти и напукване на асфалтовата настилка около тях, поява на надлъжни пукнатини, образувани „коловози“ - набраздени и изронени участъци и грапавини, нарушена преходна част между подходните рампи и настилката в сградата при входовете / изходите на сградата, „пропадане / слягане“ на настилката, като тези недостатъци имат характер на скрити недостатъци. Апелативният състав е приел, че наличието на посочените скрити недостатъци е установено още през лятото на 2017г., впоследствие през 2018г., като в тази връзка от страна на изпълнителя са извършвани ремонтни дейности както през 2017г., така и през 2018г. Посочено е, че делото са събрани гласни доказателства - показания на свидетелите Д. Т. Т. и Д. Г. П., които подробно описват появилите се проблеми в асфалтовата настилка още през 2017г., впоследствие през 2018г., както и през 2019г., като сочат, че са извършени ремонтни работи от работници на изпълнителя както през 2017г., така и през 2018г. /рязали с машина асфалта и ремонтирали, запълвали с битум пукнатини/, но резултатът от ремонтите бил нетраен. Обстоятелството, че са били извършени ремонтни работи, се потвърждава и от приетото заключение на комплексната СТЕ, като в същото е посочено, че при огледа на място, извършен в присъствието на представители и на двете страни, са установени извършени ремонти, описани в констативната част на заключението. Отчетено е обстоятелството, че свидетелските показания са дадени от лица, работещи при възложителя, но същите са кредитирани като убедителни, тъй като няма наличие на вътрешни противоречия или противоречия с други събрани доказателства по делото, вкл. с приетата СТЕ. При така установените факти за извършвани ремонтни дейности от страна на работници на изпълнителя през 2017 и 2018г., съдът е достигнал до извод, че изпълнителят е бил уведомен за проявилите се скрити недостатъци още през 2017, а впоследствие и през 2018 г., като същият е предприел действия за поправянето им. С оглед на това е намерил, че не са налице основания за изключване отговорността на изпълнителя по чл. 265, ал.1,т.3 ЗЗД, поради липса на валидно и своевременно уведомяване от страна на възложителя. Апелативният състав е приел за безспорно установено по делото, че в проектната документация за процесния обект липсват одобрени проекти в част „Пътна“, в т.ч. детайли на положената пътна конструкция или предписания за такава, наличието на какъвто проект очевидно е основна предпоставка за качественото изграждане на такава асфалтовата настилка с оглед съобразяване на всички необходими изисквания във връзка със съществуващите почви, строителна основа, нейната предварителна обработка, отводняване, уплътняване и т.н. Също така липсата на проект за пътната конструкция на настилката, съобразен с геоложките условия на терена, е посочена като една от основните причини за разрушаване на положената настилка и в приетото заключение на СТЕ. Прието е, че отговорността за наличието на проект или на „заданието“ е на възложителя, с какъвто проект същият следва да конкретизира какво точно иска да бъде изработено. Същевременно съдът е заключил, че доколкото в процесния случай такъв проект не е изготвен и не е представен на изпълнителя, възложените СМР са зададени общо като полагане на пътна настилка, която да обслужва автосервиз /с оглед вида на процесния обект/. В тази връзка въззивният състав е намерил за приложима разпоредбата на чл.260 ЗЗД. Мотивирал се е, че при липса на проект за част „Пътна“ изпълнителят е имал възможността да се откаже от договора. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства за това изпълнителят да е уведомил възложителя, че за качественото изпълнение на работата е необходим проект, какъвто в случая липсва, като въобще не са навеждани и такива твърдения в първоинстанционното производство. Приел е, че липсата на проект не освобождава изпълнителя от задължението да изпълни работата качествено, така че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение - чл.261, ал.1 ЗЗД. Предназначението на процесния обект е ясно видимо от самото му наименование - „автосервиз, офиси, битови помещения и склад, автоцентър с шоурум, автосервиз и складове за промишлени стоки“. При това положение е намерил, че няма съмнение относно характера на дейностите, които ще се извършват в този обект, респ. че настилката, която следва да се положи за такъв обект, следва да е съобразена с по-голям интензитет на експлоатация, включително от товарни моторни превозни средства, както и че следва да бъде съобразен почвения състав под нея, да се предвидят съответните отводнявания и т.н. Апелативният състав е намерил за неоснователно оплакването, че първоинстанционният съд в противоречие с направения по делото доклад е разместил доказателствената тежест, като е приел, че изпълнителят не е доказал да е направил проучване на почвите, какъв е характерът на пътната конструкция, която е изградил в резултат на извършените проучвания, уплътнявания на земни маси и т.н. Констатирал е, че такива изводи в първоинстанционното решение не се съдържат, като съдът не е вменил в тежест на изпълнителя да доказва подобни обстоятелства, нито е направил някакви изводи от липсата на подобно доказване. Изложени са мотиви за това, че наличието на проект е съществен елемент за качественото изпълнение на възложената работа /в какъвто смисъл е и заключението на СТЕ/, като такъв проект е следвало да бъде изискан от изпълнителя и при положение, че изпълнителят не е предупредил възложителя за липсата на проект и се е съгласил при тези условия да изпълни проекта, същият носи и съответната отговорност за вредите, настъпили от некачественото изпълнение. Същевременно решаващият състав е констатирал, че действително съгласно заключението на СТЕ, са взети проби от асфалтовата настилка, като резултатите от изпитванията са в съответствие с препоръчителните референтни стойности на съответния стандарт, с декларираните експлоатационни показатели на положените асфалтови смеси /в два пласта/ и с рецептата към ДЕП. Счел е, че това обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да се направи извод за качественото изпълнение на работата. Намерил е, че наличието на скрити недостатъци е установено по безспорен начин по делото, както от разпитаните свидетели, така и от заключението на СТЕ, което не е оспорено от страните. Аргументирано е, че качественото изпълнение на полагането на асфалтова настилка не се изчерпва само от въпроса за съдържанието на положените асфалтови смеси, като в тази връзка е направен и обстоен анализ в приетото по делото заключение на в. л. К., което не е оспорено от страните. В същото се сочи, че получените вдлъбнатини се появяват в резултат на местни хлътвания в недоуплътнено земно платно или на пътната настилка; пукнатините се дължат на разположени подземни съоръжения, инсталации, при неблагоприятни хидроложки условия, съчетани с интензивен трафик на тежкотоварни автомобили; натрошаването се дължи обикновено при недобро уплътняване на зърната със свързващо вещество, когато пътното платно е недостатъчно добре уплътнено; нагъванията, от друга страна, се дължат на недостатъчна устойчивост или лошо сцепление на асфалтобетонното покритие с долния пласт или с основата. Въз основа на това съдът е заключил, че са налице редица други фактори, които следва да бъдат съобразени от изпълнителя, които именно изискват предварителни проучвания и изготвяне на проект, като същият не може да се освободи от отговорност за некачествено изпълнение, само поради обстоятелството, че положените асфалтови смеси отговарят на съответните стандарти. По отношение размера, до който следва да се уважи направеното възражение за намаляване на дължимото възнаграждение със стойността на разходите, необходими за поправяне на недостатъците, съдът е посочил, че СТЕ е дала два варианта на изчисления на разходите по пазарни цени, включително стойността на материали, цена на труд и механизация: 1/ вариант за ръчно извършване на дейностите, при който тази стойност е 22 941.63 лева с ДДС, и вариант при механично разкъртване и при механично полагане на асфалтобетон, при която стойността е 17 625.15 лева с ДДС. Апелативният състав е възприел първия вариант, тъй като от изслушаната СТЕ е установено, че са налице различни по вид и характер недостатъци на пътната настилка, констатирани на място при извършения оглед в присъствието на страните, като тяхното отстраняване с механизирана техника, от една страна, е неоправдано предвид размерите на тези дефекти, а от друга - предвид тяхното разположение и специфичност. Съдът се е позовал и на обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание на 25.10.21г., че извършването на необходимия ремонт с механизация е възможно само за част от констатираните недостатъци, които са в по-големи участъци, а другите трябва да бъдат извършени ръчно, тъй като са много малки и няма да може да мине машината, за да ги обработи. Вещото лице по-конкретно е посочило, че там, където са дългите участъци - 22-23 до 30 м и ширина 2-3 м, може да мине машина и да ги обработи, а по всички останали малки участъци ще трябва да се работи ръчно, т. е. във всички случаи за една част от констатираните недостатъци е необходимо ремонтът им да се извърши ръчно, поради посочените от вещото лице обстоятелства. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „I. Липсата на уведомление до изпълнителя незабавно след откриване на появили се скрити недостатъци, съгласно чл.264, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД, води ли до преклудиране правата на възложителя по чл.265 ЗЗД?; Твърди се противоречие на обжалвания акт с решение № 1585/17.10.2002г. по гр. д. № 113/2002г. на V г.о. на ВКС и определение № 26/22.01.2010г. по т.д. № 820/2009г.; II.1/ Възникнало ли е задължение по чл.260, ал.1 ЗЗД за изпълнителя да поправи проявени дефекти, след като не е могъл да узнае за недостатък на проекта, или изобщо липсва проект?; II.2/ При констатиране липса на проект, предвид което постигането на крайния резултат ще се затрудни или ще стане невъзможно, тогава поражда ли се за изпълнителя задължение за уведомяване на възложителя за констатираната липса?; В съдържанието на това уведомление трябва ли да се съдържа още описание на недостатъка и даване на достатъчно информация, за да може възложителят адекватно да положи усилия за тяхното отстраняване?; Изпълнението на това задължение освобождава ли от отговорност изпълнителя за нанесени вреди на възложителя?; Рискът от непостигане на договорния резултат преминава ли върху възложителя и в кой момент?; II.3/ Неизпълнението на задължението на изпълнителя по чл.260, ал.1 ЗЗД ангажира ли неговата отговорност за нанесени вреди на възложителя от непостигане на уговорения резултат?; Тази отговорност замества ли отговорността за лошо (некачествено) изпълнение по чл.264 и чл.265 ЗЗД?“. Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1 т.1 ГПК /по въпрос I/, по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК /по въпроси II/ и по чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Въпрос I не може да предпостави допускането на касационния контрол, тъй като въззивният състав, противно на съдържащото се във въпроса твърдение, е приел, че изпълнителят е своевременно уведомен за скритите недостатъци, поради което по отношение на този въпрос не е налице общото основание по чл. 280, ал.1, ГПК. Въпрос № II.1 също не покрива общия критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като съдът е извел отговорността за вредите от необходимостта от наличието проект с оглед качественото изпълнение на работата. ` Въпросите от сигмент II.2 и II.3 не са съобразени с мотивите на въззивната инстанция. Последната не е приела, че изпълнителят следва да уведоми възложителя за отрицателния факт, че няма проект, а за това, че представянето на проект е необходим с оглед конкретното задание по договора и неговото качествено изпълнение, като неизпълнението на задължението по чл. 260, ал.1 ЗЗД води до ангажиране на отговорността на изпълнителя по чл. 260, ал.2 ЗЗД за причинените вследствие на това вреди. По същество съдът е приел, че ако изпълнителят беше изискал от възложителя представянето на проект, при изготвянето на такъв и полагане на дължимата от изпълнителя грижа при изпълнението му, не би се стигнало до некачествено изпълнение, обусловено в конкретния случай вкл. от липсата на проект. На второ място, решаващият състав е приел, че част от некачественото изпълнение се дължи не само на липсата на проект, но и на извършено от изпълнителя недостатъчно добро уплътняване и лошо сцепление на асфалтобетонното покритие с долния пласт или с основата т.е. произтича от неполагане на дължимата грижа при изработката, поради което съдът е приел по същество, че са налице условията за ангажиране на отговорността на изпълнителя, както по чл. 260, ал.1, така и по чл. 265 ЗЗД. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато да касационно обжалване, като на ответника по касацията следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на 2300 лева- заплатено по банков път адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд