Определение № 111 от 28.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4035/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на СД „ Д. Г. „, представлявано от Д. Д., против определение № 1937/ 14.08.2013 год. по ч.гр.д.№ 1718 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, Г. колегия, с което е потвърдено определение № 889 / 04.02.2013 год. по т.д.№ 9371 / 2012 год. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ – 15 състав. С последното е върната ,като просрочена, жалбата на СД ” Д. Г. „ срещу отказ № 20120630070259 / 28.11.2012 год. на А. по вписванията,, постановен по заявление на жалбоподателя с идентичен входящ номер, за обявяване по партидата му в търговския регистър на годишния финансов отчет на дружеството. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение ,основано на решаващия извод, че срокът за депозиране на жалбата срещу отказа за вписване в Търговския регистър, за заявител, изрично изразил съгласие за получаването постановеното по електронен път / чл. 25 ал.2 ЗТР /, с посочен адрес на електронна поща, тече от датата на изпращане съобщение за постановения акт по електронен път, а не от датата на отваряне елекронната поща от адресата, каквото разрешение счита приложимо жалбоподателят. В останалата си част мотивите на жалбата са напълно несъответни на постановения акт. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В обосноваване допускането на касационното обжалване, жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос. Изложението по чл. 274 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК преповтаря съдържанието на самата жалба, с твърдение за пороците на атакуваното въззивно определение .Дори да би се приело, че като изводим от съдържанието на изложението, страната поставя въпроса относно това от кой момент тече срокът за обжалване отказ, съобщен по електронен път – от момента на изпращането му по електронен път или от момента на отваряне електронната поща от адресата, то този процесуалноправен въпрос не е обоснован с допълнителния селективен критерий в сочената от жалбоподателя хипотеза на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Формалното позоваване на разпоредбата е напълно недостатъчно ,а приложението на хипотезата предпоставя посочването на неясна, непълна или противоречива правна норма, приложима в отговор на поставения въпрос, по която е създадена противоречива съдебна практика или макар непротиворечива, подлежаща на преодоляване такава, с оглед изменение на законодателството или развитие на обществените отношения, с цел осигуряване точното прилагане на закона и развитието на правото, съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Както е посочил въззивния състав, чл. 10 ал.1 ЗЕДЕП гласи, че електронното съобщение се счита получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система, ако не е посочил изрично такава - с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако няма такава – с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило. Изричен отговор се съдържа и в ГПК - чл. 42 ал.4 ГПК. Така посочените разпоредби са напълно ясни. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение