Определение № 2331 от 27.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1725/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. Х., чрез процесуалния й представител адвокат К. К., против решение №1438/17.11.2022г., постановено по в.гр.д.№2043/2022г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2176 от 04.07.2022 година, по гр.дело №12829/2021 година на В., в частта, с която е допусната делба на следния недвижим имот: жилище на 2 нива, разположено на първи и втори етажи на жилищна сграда, построена в [населено място], район „А.“ с административен адрес: [улица], а по кадастрална схема с адрес: [улица], представляващо самостоятелен обект с идентификатор № 10135.5505.457.1.7 по КККР на [населено място], общ. Варна, област Варна, одобрени със заповед РД 18-73 /23.06.2008г. на изп.директор на АГКК, последно изменение със заповед 18-5029/18.06.2018 г. на началника на С.-Варна, намиращо се в сграда едно, разположена в поземления имот с идентификатор [№], с предназначение жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2, застроена площ от 61 кв.м. и разгъната застроена площ 122 кв.м., заедно с принадлежащото избено помещение без посочена площ, номер и граници по предходен нотариален акт, както и съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в която е построена сградата – дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор [№], между Х. К. Х., ЕГН: [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ет.7, ап.53 и К. К. Х., [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], ап.21, при квоти: 1/6ид.ч. за Х. К. Х., [ЕГН] и 5/6 ид.ч. за К. К. Х., [ЕГН]. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като жилищния имот не е съсобствен между страните, а е изключителна собственост на ответника К. Х.. В срок е постъпил отговор от ищеца Х. Х., в който се изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба и правилност на обжалваното въззивно решение.Претендират се разноски за касационното производство. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, и е подадена от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за делба на жилище, разположено на първи и втори етажи на жилищна сграда, построена в [населено място], район „А.“ с административен адрес [улица], а по кадастрална схема с адрес: [улица], заедно с принадлежащото избено помещение и съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Въззивният съд е приел следното от фактическа страна: Представен е договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 11.06.1969 година, видно от който на К. Х. К. е отстъпено право на строеж върху държавно урегулирано място от 380 кв.м., съставляващо само 1/2 ид.ч. от цялото място от парцел X. от кв.98, находящо се в кв. А., за постройка на жилищна сграда, съобразно одобрен план. Представен е договор за доброволна делба на сграда между К. Х. К. и Д. Т. Г., като собственици на дворно място намиращо се в[жк], [улица] пространство от 380 кв.м.От съдържанието му се установява, че К. Х. е придобил: 1/2 от общата площ на парцела с изложение юг-запад вкл. собствена къща- изба, първи и втори етаж, таван, със застроена квадратура от 122 кв.м. С договор за дарение, обективиран в н.а.№ 108, том L., дело 22684/1997 г. от 16.12.1997 година, П. Б. К. и К. К. Х. са дарили на И. С. Г. / внучка на първата и дъщеря на втората/ собствените си 5/6 ид.ч. от жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 61 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение, както и съответните ид.ч. от сградата и правото на строеж върху Ѕ ид.ч. от държавно дворно място с обща площ от 380 кв.м. находящо се в [населено място],[жк], [улица], представляващо парцел пл.X.-2341 в кв.120 по плана на 28 микрорайон в [населено място], при граници на дворното място: от двете страни улици, парцели №X.-2340 и X.- 2342, като двете дарителки са запазили за себе си правото на ползване върху дарявания имот, докато са живи. С договор за дарение, обективиран в н.а.№ 7, том 3, рег. номер 4113, дело номер 367/2018 г. от 05.09.2018 година И. С. Х. е дарила на майка си К. К. Х. придобитите по дарение 5/6ид.ч. от описания имот. По делото е представено искане от ищеца до ответниците за предоставяне на ползването на процесните имоти от 29.08.2021г., получено от К. Х. на 31.08.2021 г., както и отговор от П. К. и К. К. от 01.09.2021г.Представен е и отговор на негова покана за уреждане на имуществени отношения, изпратен от К. К. Х. през месец май 2020г., в който се твърди, че ищецът разполага с ключове за процесното жилище и достъп до него, избата и дворното място не е бил ограничаван. По делото е представена и данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти от К. Х., в която ответницата е декларирала процесните имоти, като е посочила, че техни собственици са тя, П. К. и Х. Х..Видно от представеното от ищеца удостоверение за данъчна оценка от 02.02.2022г., той е регистриран в [община] като собственик на 1/6 ид.ч. от жилището. Пред В. са били разпитани по двама свидетели на страните –за ищцовата страна С. К. и Т. С., а за ответника –М. И. и С. Ц.. Свидетеля К. сочи, че познава страните, но е близък приятел на Х. Х. и още, че през периода 1997 – 2020 година е ходил заедно с Х. в къщата.За периода от 2006-2008 година разказва, че със своя автомобил е закарвал Х. до имота и го е виждал да влиза в къщата, знае, че Х. има ключ за къщата. Сочи, че не е присъствал на случка, при която К. да му забранява да идва в сградата или да му отнема ключа, разказва, че не е чувал майка му П. да не иска да пуска Х. в къщата.Чувал е, че имат неразбирателства със сестра му, които произтичат от неодобрението от страна на майка му и сестра му на неговата съпругата.Свидетелят описва подробно разположението на сградата. Свидетеля Т. С. сочи, че е ходил заедно с ищеца да вземат инвентар и други неща от гаража към къщата.Виждал е, че Х. преди 2018г. влиза в къщата, заедно с него са пили кафе с майка му, която обитава приземния етаж.За периода от 2015г. до 2018г. често са ходили в къщата- поне по един път в месеца Разказва, че през 2018г., при едно от отиванията майката на Х. излязла и започнала да вика, че Х. няма работа там, няма имот, да си вземе нещата от гаража.След 2018г. с Х. не са ходили повече в имота.През същата година Х. се оплакал, че са сменили бравата на вратата на къщата.През 2018г. е имало случай, когато К. казала на Х., че няма право да влиза в къщата и че тя не е негова. Свидетелката М. И. дава показания, че познава страните и е живяла от 1993г. почти постоянно до 2007 г. в къщата на калкан с процесната жилищна сграда.Около 2000г. два пъти е виждала Х. да влиза в гаража, но до 2016 г. не е виждала Х. да влиза в къщата.Заявява, че Х. е ползвал гаража, но не е живял в къщата и не знае дали е имал ключове за последната.В къщата живеят П., К. и децата на К., като последната е направила основен ремонт на първия етажа от къщата.Около 2000 година е чула караница, при която П. казала на някой да се маха, като свидетелката мисли, че мъжкия глас, с който спорела П. е на Х..Сочи, че между К. и Х. не е чувала скандали и караници. Свидетелят С. Ц., който е в близки лични отношения с ответницата К. Х. /без да са във фактическо съпружеско съжителство/ е заявил, че знае за скандали между страните.П. се оплаквала, че била заплашвана от Х..Преди ремонта от 2014-2016 г. Х. е имал ключ от къщата, но след смяната на врати и брави П. не пожелала да му даде ключ, защото се страхувала от него.Сочи, че в къщата живеят П., К. и сина на К.. Знае, че Х. ползва гаража вкл. и досега, като никакви негови вещи не са изхвърлени от там.Разказва, че е извършвал ремонти в сградата, а между 2014-2016г. е сменена дограмата, вратата на къщата и съответно ключовете.П. му е разказвала, че Х. е ходил в къщата, правил скандали, чукал по прозорците на приземния етаж. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че процесното жилище е съсобствено и следва да бъде допуснато до делба при посочените в исковата молба квоти. От наличните по делото доказателства/писмени документи и свидетелски показания/ не се установява, че ответницата К. Х. е демонстрирала намерението за своене на имота.Видно е от доказателствата на първо място, че в отговор на отправеното към нея искане, съделителката Х. изрично признава обстоятелството, че съделителят Х. К. Х. притежава 1/6 ид. част от сградата. Това се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели. От разпита на свидетелите М. И. и С. Ц. не може да се направи ясен и категоричен извод, че пред съделителя Х. е било категорично изразено виждането, че съделителката Х. е променила отношението си и вече държи сградата, като своя.Напротив - от тези показания става ясно, че ищецът е ползвал гаража и е имал безпрепятствен достъп до жилищната сграда.Едва през 2016 година са били подменени заключващите устройства, но самия срок се явява недостатъчен за придобиването на имота по давност.Свидетелката И. заявява, че спорове и караници между двамата съделители е нямало или поне, че тя не е чувала за такива.Показанията на свидетеля Ц. следва да се преценяват внимателно, тъй като е в близки отношения със съделителката Х..Дори и той обаче разказва, че подмяната на ключовете е била осъществена през 2016 година. Въззивният съд е приел, че за придобиването по давност на съсобствен недвижим имот, когато основание за възникване на съсобствеността е наследяване, презумпцията по чл.69 от ЗС/в тези случаи/ не се прилага и наследникът, който упражнява фактическа власт върху целия имот, следва да извърши действия, отричащи правото на останалите наследници, като манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното знание.Ползването на имота само от един от съсобствениците също не означава промяна в намерението по отношение на правата на останалите съсобственици. С оглед на това е прел, че не е доказан - нито със свидетелски показания, нито с писмени документи втория елемент от състава, а именно вещта да се държи като „своя“, което само по себе си обуславя манифестиране на такава власт, че за всички останали да е ясно притежанието на вещта към нейния собственик.Нещо повече – тази демонстрация не е била изразявана пред останалите съсобственици, дори напротив – цитираните документи ясно показват, че пред съделителя Х. ответната страна не е налагала и/ или споделяла виждането, че притежава имота, че го държи като свой.Възражението на ответницата, че е придобила по давност притежаваната от ищеца идеална част от процесния имот е неоснователно. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване, се твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Поставят се следните въпроси: 1/Оспорването на правата на един от съсобствениците, неговото отстраняване и недопускане в общия имот съставляват ли действия, с които другия съсобственик демонстрира намерението си за своене и на неговата идеална част; 2/Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, в т.ч. и изслушаните свидетели, както по отделно, така и в съвкупност. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен в изложението въпрос, тъй като решаващите изводи на въззивния съд не са били в противоречие с решение №127/04.06.2010г. по гр.д.№637/2009г., І г.о., в което се посочва кои действия са от такова естество, че показват промяна в намерението на един от съсобствениците, който е започнал да владее целия имот като свой.Въззивният съд е направил анализ на направеното от ответницата Х. изявление, обективирано в писмен отговор до ищеца, в което изрично е признала правото му върху 1/6ид.ч. от жилищната сграда, като е заявила, че по никакъв начин не е отказвала достъп до имота и заявява готовност да му предостави ключове.В условията на евентуалност, ако се приеме, че в действителност са извършени действия по смяна на ключовете от жилището през 2016г. и е ограничен достъпа на ищеца до имота, е приел, че не е изтекъл предвидения от закона 10г. давностен срок, който е необходим за придобиване на идеалната част на другия съсобственик при установено владение с едностранни действия. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по втория от поставените въпроси, тъй като въззивният съд е направил пълен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства – писмени доказателства и свидетелски показания.Коментирана е доказателствената стойност на изявлението на ответницата, което е направено в отговор до ищеца от 01.09.2021г., както и подадената от нея данъчна декларация през 2018г., когато е придобила по дарение 5/6ид.ч. от имота, в която е декларирала, че същият е съсобствен между нея и ищеца Х. Х.. Отчетено е кои свидетели имат преки впечатления от отношенията между страните, както и възможната им тяхна заинтересованост от изхода на делото, тъй като са декларирали близки отношения с една от страните. Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение