Определение № 399 от 29.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 378/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на А. А. И. от гр. П., чрез адвокат Р.зунов, против въззивното определение от 24.06.2009 год. по ч. гр. д. № 1365/2009 год. на Пловдивския окръжен съд. С него е оставена без уважение частната й жалба против определението от 4.02.2009 год. по гр. д. № 2554/2007 год. на Пловдивския районен съд, с което е прекратено производството по предявения от нея иск за отмяна на нотариален акт, като недопустимо. Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му. Ответниците, чрез пълномощника им адв. П. Х., оспорват жалбата. Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. В изпълнение на указанията на въззивния съд за отстраняване нередовности в жалбата, жалбоподателката е представила допълнения към жалбата, в които се позовава на противоречиво произнасяне на въззивния съд по допустимостта на предявения иск с представената практика – определение на ВКС по чл. 288 ГПК и определение по ч. гр. д. № 325/2008 год., без изрично да е посочено в какво се изразява това противоречие. Дори от съдържанието на жалбата и допълненията към нея да се изведе като поддържано основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, то същото не е налице. Въззивният съд, за да остави в сила определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по предявения иск, като недопустимо, е приел, че искът по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ не може да се предяви самостоятеллно, а само като последица от уважаването на иск за собственост. Тъй като такъв не е предявен, искът за отмяна на нотариалния акт е недопустим. Следователно, релевантният за изхода на спора въпрос е характерът на предявения иск, който въззивният съд е квалифицирал като такъв по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ с оглед изрична допълнителна молба на ищцата в първоинстанционното производство. Дори и да се възприемат твърденията на същата като такива за наличието на предявен иск за собственост на спорния апартамент, по който решаващият съд е следвало да ес произнесе, то това е въпрос по същество на частната жалба и не може да се разреши в настоящето производство, което има за предмет обосноваване на предпоставките за допускане на касацията. По въпроса за допустимостта на производството, решен от въззивният съд в обжалваното определение, не е представена съдебна практика, в която той да е решен в друг смисъл. Представеното определение на ВКС по чл. 288 ГПК не представлява такава практика, с която да се прави съпоставка в произнасянето по даден материалноправен или процесуалноправен въпрос, а определението по частното производство по гр. д. № 325/2008 год. е неотносимо към разглеждания въпрос, тъй като в него се обсъжда въпроса за процесуалното представителство на държавата. Доколкото произнасянето на въззивния съд по въпроса за недопустимостта на отделно предявен иск за отмяна на нотариален акт, без да е предявен иск за собственост, е решен в съответствие с трайно установената практика на ВКС, то липсват основания за допускане на касационното обжалване на определението. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение