Определение № 196 от 06.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 139/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 382/28.10.2019 на Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 562/2019, с което е отменено решение № 315/12.04.2019 на Пещерския районен съд по гр. д. №392/2017, като са уважени предявените искове за обезщетение за имуществени вреди по чл. 45 ЗЗД. Недоволен от решението в отхвълрителната част е касаторът Ю. А. М., представляван от адв. Н. С. от ПАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението му да обсъди всички искания и възражения на страните и всички доказателства относно правно релевантните факти, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие на практика на ВКС, която прилага. Ответникът по жалбата П. Ф. Ф. не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът е собственик на застрашена от самосрутване двуетажна масивна сграда, разположена в имот на ищеца и по повод жалби на ищеца до кмета на община Батак да бъде дадено предписание да се извърши ремонт на покрива, като се подменят изгнилите елементи от покривната конструкция и се приведе сградата в безопасен и естетичен вид. С писмо изх. № 94-И-41/19.07.2016 на кмета на Община Батак, ответникът, чрез своя пълномощник адв. Б. е бил уведомен на 21.07.2016 г. за действията, които следва да предприеме във връзка с рушащата се сграда. С ново съобщение изх. № 02-Ж-13/24.10.2016 е направен опит да се уведоми ответника, че следва да извърши в указания срок ремонт на покрива на сградата и подмяна на изгнили елементи от покривната конструкция, да приведе сградата в безопасен и естетичен вид, но съобщението не е получено от ответника на посочения адрес в Англия, поради което са изготвени и залепени съобщения № 1/20.05.2016 и № 6/05.10.2017 с придружаващите ги констативни протоколи, залепени на сградата - собственост на ответника, както и залепено в информационното табло на първия етаж от Община Батак, с което уведомяват ответника че е поканен на изслушване от комисия при Общината. От показанията на разпитаните свидетели е прието за установено, че през есента на 2013 г., подготвили мястото на ищеца за засаждането му със сорт малини - многогодишно растение, издържащи на студ, като засадили мястото на северозапад и запад от сграда „Картофохранилище“, а в неговата южна част подготвили да се използва за ливада. Посочено е, че засаденият сорт малини (около 2-3 декара) е високопланински и издържа на студ, ражда два пъти годишно, като първите плодчета били от 2014 г., след което окопали отново терена и се грижили за малините, но след зимата на 2015 г. от рушащата се сграда в имота, паднали греди и керемиди, които затрупали храстите и дори имало опасност за здравето и живота на хората наоколо, след което не са се грижили за малините, тъй като били затрупани с отпадъци, както и ливадата не можела да се коси. По делото са приети и изслушани основно и допълнително заключение на комплексна строително-агрономическа експертиза, от които се установява фактическото състояние на процесната сграда – строена 1954-1956 г., необитаема и неизползваема към момента, с прогнила дървена покривна конструкция и рухнали наклонени покривни плоскости. Уточнено е, че сградата е станала опасна за здравето и живота на обитателите, негодна за живеене, застрашена от самосрутване; изпадалите керемиди, мазилка, тухли са поразили терена наоколо; увредената площ, заемана от малиновите насаждения е 750 кв.м., в северозапад на имота, като добре са се запазили около входа към имота, и площ от 860 кв.м. на югоизток представляваща ливада; падналите елементи са възпрепятствали отглеждането на малини и добив на сено. Експертите са установили следи от малинови насаждения на площ от 750 кв.м., запазени единични растения, в северозападната част на дворното място, като нямало следи от изградена опорна конструкция. Дадено е заключение, че унищожаването на растенията е настъпило в резултата на падането на елементи от сградата. Констатирано е наличието на кран за стопанска вода в процесния имот. В заключенията са посочени и стойности за разходите за посадъчен материал за малини за 2 дка и за 750 кв.м., както и цени за добита продукция за 2 дка и за 750 кв.м., а относно ливадата – е посочено, че има следи от ливада на площ от 860 кв.м., разположена в югоизточната част на имота и увредена от строителни отпадъци, като косенето е затруднено от разпръснатите отпадъци. Макар да е прието, че първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено, претенцията е приета за основателна, именно в размерите, в които е приел и първоинстанционния съд. Като неоснователно е прието възражението на ищеца относно площта на малиновите насаждения, тъй като от заключението на съдебната експертиза се установява, че има отделни храсти на площ от 750 кв.м. в северозападната и северната част на сградата и до входа на имота, както и че ако е имало засадени малини и върху останалата претендирана площ до 1 210 кв.м., то към момента тя не би представлявала само затревена площ, а върху нея следвало да има следи от малинови насаждения, доколкото за процесния сорт малини е характерно, че имат голямо коренище, от което всяка година избиват нови издънки и по тази причина не би могло да изчезнат съвсем. В този смисъл са и свидетелските показания, съгласно които малините са унищожени от падналите стъкла, мазилка, керемиди и др. около сградата, а не са измръзнали, като последното се потвърждава и от самата експертиза, както и представената скица на експертите, за тяхното местоположение. Като неоснователно е прието и оплакването, че в стойността на унищожените малини следва да бъдат включени и необходимите разходи по създаване на процесните насаждения, тъй като такава претенция не е заявена с исковата молба (поради което правилно районният съд е отхвърлил иска в тази част). По отношение на размера на обезщетението от непроизведена малинова продукция през 2015 г. и 2016 г. е прието, че съгласно приетото по делото заключение за площ от 750 кв.м. е на стойност 3.045,40 лв., като добивите са изчислени при оптимални условия (торене, поливане, конструкция), макар експертите да дават заключение, че при достатъчна влажност на мястото не е необходимо редовно поливане, както и че за този сорт не е необходимо и изграждане на конструкция. Като безспорно е прието, че ответникът е собственик на сградата, разположена в имот, собственост на ищеца и той не е предприел действия по заздравяване на нейната конструкция. Установено е, че бездействието му по отношение необходимата грижа за поддържане на сградата в годно експлоатационно състояние е довело до нейното саморазрушаване, вследствие на което, за ищеца са настъпили вреди, изразяващи се в унищожаване на създадените от него малинови насаждения, лишаване от добива от малини и от ливадно сено. Макар в съответствие с разпоредбата на чл. 195 ЗУТ, Община Батак да е задължила собственикът да обезопаси сградата (за което ответникът е бил уведомен чрез връчване на съобщението от 19.07.2016 г. на неговия пълномощник), действия в тази насока не са предприети (в този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели, както и заключенията на комплексната съдебно-агрономическа експертиза). Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че е налице виновно бездействие от страна на ответника, изразяващо се в необезопасяване и неремонтиране на сградата, довело до нейното саморазрушаване, намиращо се в пряка причинна връзка с унищожаване на малиновите насаждения, засадени около нея, съставляващо основание да бъде ангажирана отговорността на ответника за репариране на претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият въпрос да обуславя изхода на делото, той не е разрешен в противоречие с установената практика на ВКС, съгласно която в мотивите на решението съдът е длъжен да обсъди всички искания и възражения на страните и всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение