Определение № 342 от 15.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1418/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 24/2.І.2013 г. на Н. агенция по приходите /по-нататък НАП/, против решение № 1758 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 8.ХІ.2012 г., постановено по т. д. № 3240/2011 г., с което е било изцяло изяло потвърдено първоинстанционното решение № 105 на Софийския ОС, ТК, 2-ри с-в, от 3.VІІІ.2011 г. по т. д. № 32/2011 г.: за отхвърляне – като неоснователни – на исковете на настоящия касатор с правно основание по чл. 647, т. 3 ТЗ, предявени срещу [фирма] (в несъстоятелност) - [населено място], С. и К. А. Илиева от С. „за обявяване недействителността на сключения на 6.VІІІ.2008 г. с нот. акт № 23, том ІІІ, рег. № 7490, нот. дело № 387/08 г. на нотариус З. Т., с р-н на действие СРС, рег. № 438, договор за покупко-продажба на ателие № 11, вх. В, ет. ІІІ, със застроена площ от 68.21 кв. м., заедно с мазе № 16 с площ от 7.55 кв. м., заедно с 3.08 % ид. части от общите части на тази вход и съответните ид. части от правото на строеж върху УПИ № ІV-66 от квартал 3Б по плана на [населено място], м. „О. купел`2”, ул. „Промишлена № 27, целият с площ от 3 500 кв. м. и за отмяната на същия нотариален акт”. Оплакванията на касатора НАП са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, „регламентиращи процеса на доказване в гражданския процес”, поради което се претендира касирането му. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът НАП обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегия, а също и в тълкувателни решения на ОСГК и на ОСГКТК, по процесуалноправен въпрос, потвърждавайки – при допуснато от него съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 260, т. 6 ГПК/ - първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл. 647, т. 3 ТЗ. Ответното по касация [фирма] (в несъстоятелност) не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на развитите от НАП оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация К. А. Илиева от С. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационния контрол, инвокирайки в тази насока констатираната липса на надлежно формулиран в изложението на касатора конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, така и по основателността на двете оплаквания за неправилност на постановеното от САС решение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на НАП ще следва да се преценява като процесуално допустима. Преди да се произнесе по допустимостта на касационния контрол настоящият съдебен състав констатира, че след подаване на жалбата е последвала законодателна промяна в материята на преферентните искове, извършена със ЗИДТЗ (ДВ, бр. 20 от 28.ІІ.2013 г.), чиито обхват, съгласно § 14, ал. 2 от ПЗР на този закон, конкретно засяга и отменителния иск по чл. 647, т. 3 ТЗ, който е бил предмет на произнасянето на САС с атакуваното в настоящето производство решение. Общоизвестно е обстоятелството, че - на основание чл. 149, ал. 1, т. 2-във вр. чл. 150 от Конституцията на Р. България – търговската колегия на ВКС е отправила искане, чиито предмет е както обявяване на противоконституционност на § 14, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на Търговския закон в частта му „и искови производства за попълване на масата на несъстоятелността”, но също така „и изцяло на § 14, ал. 2 и § 15 от ПЗР от ЗИД на Търговския закон”: като противоречащи на чл. 4, ал. 6, чл. 19, ал. 2 и чл. 121, ал. 1 от основния закон на държавата ни. По това искане на датата 22 май 2013 г. е било образувано конституционно дело, като по допустимостта на претенцията К. съд се е произнесъл положително с определението си от 12.VІ.2013 г. Очаква се постановяване на решението му по същество. Ето защо настоящето производство ще следва да бъде спряно, тъй като е оспорена конституциосъобразността на приложимия по делото закон. Този извод се налага поради това, че измененията в сега действащата редакцията на чл. 647, т. 3 ТЗ са приети с § 9 от ПЗР на ЗИД на Търговския закон, а според оспорения текст на § 14, ал. 1 от същите именно тази редакция „се прилага за заварените от този закон производства за попълване масата на несъстоятелността”. Мотивиран от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение