Определение № 205 от 24.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4284/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба от 08.07.2021 г. на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ - УДВГД София, чрез главен юрисконсулт Д. М., срещу решение № 263602/03.06.2021 г. по в.гр.д.№ 3010/2021 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 28.09.2020 г. по гр.д.№ 29833/2020 г. на Софийски районен съд и са уважени исковете на Ц. П. А. против ДП „НКЖИ“ - УДВГД София, на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, да се признае за незаконна Заповед № 77/11.06.2020 г. на директора на УДВГД София - ДП „НКЖИ“ за уволнението на Ц. П. А., за възстановяване на длъжността „Началник железопътна гара Илиянци ІАк“ и за обезщетение поради оставане без работа за 6 месеца, считано от 12.06.2020 г. в размер на 7174,02 лева. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, а в изложение към нея касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1.„Следва ли съдът да допусне съдебно-техническа експертиза при положение, че материята на железопътния транспорт е специфична и изисква специални знания?“ 2.„Следва ли съдът да присъди на ищеца пълния размер на обезщетението по чл.225 КТ при положение, че делото на първа инстанция е приключило за 3 месеца?“. Според касатора въпросите са от значение за изхода на конкретното дело, както и за точното прилагане на закона. От Ц. П. А. чрез адвокат И. М. от АК-С. е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба и счита, че не са предпоставките за допускане на касационно обжалване. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът е заемал длъжността „началник гара Илиянци 1Ак“ по трудов договор, прекратен със Заповед № 77/11.06.2020 г. на директора на УДВГД София, на когото е била делегирана работодателска власт от ген.директор на ДП „НКЖИ“. Съдът е установил, че ищецът е бил секретар на синдикалната секция в УДВГД, но не е дадено съгласие от Националния железничарски синдикат да му се наложи дисциплинарно уволнение за извършеното тежко нарушение при изпълнение на трудовата функция. Според мотивите на решението, ищецът се е ползвал от закрила по чл.333, ал.3 КТ, която не е преодоляна, което е достатъчно уволнението да се приеме за незаконно, а след като в хода на въззивното производство е изтекъл 6-месечен срок, исковете са основателни. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следното: Първият материалноправен въпрос не обуславя изхода на делото, тъй като решаващия извод на съда за незаконност на уволнението се основава на констатацията, че не е преодоляна закрилата на работника по чл.333, ал.3 КТ поради липса на предварително съгласие на синдикалния орган за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца по чл.330, ал.2, т.6 КТ. Нарушаването на уредената от закона предварителна закрила на работниците и служителите по чл.333 КТ е достатъчно основание за отмяна на уволнението, без да се разглежда спора по същество /решение № 424/26.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1644/2009 г., III г.о./. В тази връзка, поставеният въпрос за необходимостта от специални знания в областта на железопътния транспорт, с оглед особения предмет на дисциплинарното нарушение, не е обуславящ, поради това, че въззивният съд изобщо не е изследвал по същество въпроса дали е извършено нарушение на трудовата дисциплина. В този смисъл, първият въпрос не дава основание за допускане на решението до касация в приложното поле на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Вторият повдигнат въпрос за приложението на чл.225, ал.1 КТ също не обосновава допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е разрешен в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС – напр.решение № 94/01.07.2013 г. по гр.д.№ 1301/2012 г., III г.о., решение № 148/14.06.2013 г. по гр.д.№ 125/2013 г., III г.о. и решение № 63 от 05.04.2013 г. по гр. д.№ 558/2012 г., III г.о., според които, когато съдебното дирене в първоинстанционния съд е приключило преди изтичането на заявения с иска 6-месечен исков период на претенцията за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ е допустимо във въззивното производство да се събират нови доказателства за новонастъпилото обстоятелство, а именно - оставането на ищеца без работа за целия исков период. Въззивният съд следва да се произнесе по иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ за периода, визиран в чл.225, ал.1 или ал.2 КТ, като изхожда от заявения петитум, очертан в исковата молба по период и размер. В същия смисъл е произнасянето на въззивния съд, поради което вторият въпрос не обуславя допускане до касация поради противоречие с практиката на ВКС, а при липсата на аргументи за нейното осъвременяване или изменение, не може да се приеме, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От Ц. П. А. чрез адвокат И. М. от АК-С. са поискани разноски за адвокатско възнаграждение, но не са представени доказателства, че са били заплатени, поради което съдът не ги присъжда. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение