Определение № 206 от 04.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 71/2020 г.

Производството e по чл. 288 ГПК. С въззивно решение № 259 от 14.10.2019 г. по в.гр.д.№ 341/2019 г. на Окръжен съд – Кюстендил е отменено първоинстанционното решение № 349 от 22.04.2019 г. по гр.д.№ 1849/2018 г. на Районен съд – Кюстендил в частта, в която е отхвърлен предявеният от А. С. Д. срещу Б. С. Д. иск за допускане до делба при равни права между страните на допълнителна постройка от около 20 кв.м. на един етаж, построена в имот № *** по плана на новообразуваните имоти в м. „Ридо“, землището на [населено място], област К., заедно с което първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която по отношение на самия имот № *** с площ от 750 кв.м. и построената в него масивна двуетажна сграда със застроена площ 72,66 кв.м. на първия етаж и 60,48 кв.м. на втория етаж е допуснато да се извърши съдебна делба между посочените лица при равни квоти. Констатирано е, че в останалата си част (т.е. относно постановеното допускане на делбата за терена и жилищната сграда между страните по делото) първоинстанционното решение е влязло в сила. С подадената от Б. С. Д. чрез адвокат Л. С. от АК – К. касационна жалба въззивното решение е атакувано в частта, с която делбата е допусната по отношение на сградата, описана като „масивна двуетажна сграда със застроена площ 72,66 кв.м. на първия етаж и 60,48 кв.м. на втория етаж“ с довод, че описанието не съответства на действителното състояние на обекта, защото пристройката съставлява част от втория, а не от първия етаж, което ще се отрази на обособяването на два дяла във втората фаза на делбата. Счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, хипотеза трета ГПК. Претендира разноски за три инстанции. Ответницата по касационната жалба А. С. Д. не е подала отговор на касационната жалба. За да се произнесе по искането за допускане на обжалването, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, съобрази следното: Въззивният съд се е произнесъл по предявения от А. С. Д. срещу бившия й съпруг иск за делба на вещи, придобити по време на брака им, а именно: имот № *** по ПНИ на м. „Ридо“ в землището на [населено място], общ. К., целият с площ от 750 кв.м., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда на два етажа и допълнителна постройка от около 20 кв.м. на един етаж, при съседи: *** - др.селски тер. - [община] и имот № ***- § 4 - И. Г. Г.. Районният съд е допуснал делбата на терена и на жилищната сграда при равни права. По отношение на допълнителната постройка от около 20 кв.м. искът за делба е отхвърлен от районния съд и произнасяйки се по жалбата на ищцата срещу тази част от първоинстанционното решение, окръжният съд е приел, че се касае за навес, който по своята същност е спомагателна, обслужваща, второстепенна постройка, без самостоятелно предназначение, а обслужва недвижимия имот. Като принадлежност към основния обект – земята (съсобствена между страните при равни права), навесът на общо основание следва собствеността на земята и за него е приложима разпоредбата на чл. 98 ЗС. Ето защо и тази постройка е включена в предмета на делбата, но доколкото не представлява самостоятелен обект, то е достатъчно съдът да постанови отменяване на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, без да се произнася с изричен диспозитив по отношение на делбата й, която следва да се извърши при квотите в съсобствеността на терена. Срещу тази част от въззивното решение не е постъпила жалба. По отношение искането за делба на двуетажната масивна жилищна сграда пред инстанциите по същество са били спорни въпросите дали пристройката към нея има характер на самостоятелно жилище, както и относно квотите в съсобствеността - предвид твърдението, че пристрояването е извършено от трето лице с дарствено намерение в полза на бившия съпруг. Въз основа заключението на в.л. инж. Л. В. (изслушан и от въззивния съд) е формиран извод, че пристройката не отговаря на условието за жилище по смисъла на ЗУТ и представлява неразделна част от масивната жилищна сграда в процесният имот, самата тя – със застроена площ от 58 кв.м. В о.с.з. пред окръжния съд вещото лице е пояснило, че теренът на имота е с денивелация, като първият етаж на основната сграда е на нивото на терена, а вторият етаж - на нивото на пътя. Към пристройката има самостоятелен достъп от терасата и представлява част от втория етаж. В качеството си на въззивник настоящият касатор е поддържал, че притежава повече права върху жилищната сграда, тъй като неговият син (от предходен брак) и снаха са изградили пристройката с намерение да го надарят. Въззивният съд е установил, че пристрояването е осъществено без строителни книжа, като пристройката (състояща се от две нива, първото от които с площ 14,66 кв.м., а второто – 2,48 кв.м.) не отговаря на условието за жилище по смисъла на ЗУТ и представлява фактически неразделна част от масивната жилищна сграда в процесният имот. Поради своя несамостоятелен характер, пристройката също подлежи на делба заедно с главната вещ, която обслужва. Тя е подобрение, което не води до промяна на правата на страните в делбеното производство, а отношенията свързани с вложените материали и средства при построяването й, подлежат на ликвидиране в производството по чл. 346 ГПК. Съдържанието на касационната жалба и на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК свидетелстват, че касаторът е възприел като правилно произнасянето на въззивния съд в тази му част. Изложено е несъгласие не с изводите относно несамостоятелния характер на пристройката и квотите в съсобствеността на жилищната сграда, а само срещу начина, по който е описана жилищната сграда. Касаторът поддържа, че площта на първото ниво от пристройката неправилно е включена в площта на първия етаж от сградата вместо в площта на втория, основавайки се на установената по делото денивелация на терена в резултат от която първото ниво от пристройката всъщност е част от втория, а не от първия етаж на сградата. С други думи според касатора сградата би следвало да е описана с площи от 58 кв.м. на първия етаж, 72,66 кв.м. на втория етаж и 60,48 кв.м. на тавана, а не със застроена площ 72,66 кв.м. на първия етаж и 60,48 кв.м. на втория етаж. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че наред с липсата на основание за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК (касаторът нито поставя правни въпроси, нито дори се позовава на някое основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК), в случая не е налице и основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Въззивното решение е валидно и процесуално допустимо. Не се установява да е постановено в нарушение на приложима за конкретния спор императивна правна норма или в нарушение на основни начала на гражданския процес, нито е налице явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Поводът за несъгласие на касатора с произнасянето на инстанциите по същество касае начина, по който е индивидуализирана допуснатата до делба сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че по отношение на постройките, които представляват самостоятелен обект на правото на собственост и чиято делба е поискана във връзка с искането за делба на конкретно дворно място, практиката приема, че подлежат на делба заедно с дворното място, освен ако в исковата молба изрично е посочено, че се предявява иск за делба само на дворното място без построените в него сгради. Ако подобно уточнение в исковата молба липсва, не е необходимо постройките, които представляват самостоятелни обекти на право на собственост и по отношение на които е предявен иск за делба да бъдат индивидуализирани чрез посочване на тяхното предназначение (жилищни, стопански), застроена площ, етажност, както и дали се състоят от няколко самостоятелни обекта на право на собственост (напр. - двуетажна жилищна сграда, състояща се от два апартамента). Всички тези признаци на допуснатата до делба сграда подлежат на съобразяване във втората фаза на делбеното производство във връзка с разрешаването на въпроса за поделяемостта й, респ. - броя на самостоятелните обекти, които могат да бъдат обособени в нея. В този смисъл произнасянето на въззивния съд е в съответствие със закона, теорията и съдебната практика, предвид което не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, хипотеза трета ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение