Определение № 922 от 21.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4208/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. С., чрез адв. Н. Г., САК за отмяна на определение № 314 от 23.09.2013г., постановено по ч.гр.дело №709/2013г. на Софийския окръжен съд. Частният жалбоподател иска отмяна на определението като незаконосъобразно, като излага твърдения, че съдът не се е съобразил с доказателствата, които установяват, че на Б. С. не е връчено съобщението на съда, а същото е получено от А. С., с когото са в лоши отношения, по повод на тегления кредит, за който има издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на банката - кредитор. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е изложено същото твърдение за неправилност на обжалвания съдебен акт, а като допълнителен критерий се цитират: определение №4457/2010г. постановено по адм.дело № 9622/2009г., решение № 4457/2010г. по адм. дело № 9622/2009г. и определение №333/2010г. по гр.дело № 273/2009г. В писмен отговор [фирма] счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Предмет на обжалване е определение, при постановяването на което Софийския окръжен съд е действал като въззивна инстанция. Определението на въззивния съд, ако е от кръга на тези по т. 1 или т. 2 на чл. 274, ал. 3 ГПК /с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо развитието на делото или такова, с което е дадено разрешение по същество на други производства, или се прегражда развитието на такива производства/ подлежи на обжалване пред ВКС с частна касационна жалба. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК изрично препраща към предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК като възможност за допускане до касационно обжалване на посочените категории определения. Нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК предвижда допускане до касационно обжалване само когато съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос и при същевременното наличие на поне една от допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Определението на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено определение на Районен съд – [населено място], с което е отказано на частния жалбоподател възстановяване на срок по чл. 64, ал.2 ГПК, подлежи на обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед на препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК. В случая частният касатор не е формулирал материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора съгласно даденото тълкуване на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице и допълнителния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК доколкото се сочат съдебни актове, без да се представени с изложението към частната касационна жалба. Съгласно т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС непредставянето на съдебните актове, сочени като критерий за селектиране на касационните жалби, е достатъчно за да не се допусне до касационен контрол обжалвания съдебен акт. Пак в т.3 на ТР е посочено, че актовете на административните съдилища не представляват съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В заключение определението на Софийския окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение