Определение № 388 от 01.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 623/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Т. И. П. срещу определение № 788 от 21.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 691/2023 г. на Апелативен съд София. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд София е потвърдил определение № 1382 от 01.02.2023 г. по гр.д. № 185/2023 г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която е върната исковата молба на жалбоподателката срещу „Юробанк България“ АД, [населено място], и е прекратено производство по установителния иск за нищожност на договор за кредит от 27.04.2016 г. и осъдителния иск за сумата от 145901,77 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, недължимо платена на банката поради курсови разлики при превалутиране на главница от 150 000 евро. За да постанови този резултат, съставът констатирал недопустимост на основание чл. 299, ал. 1 ГПК на предявения установителен иск и кумулативно съединения с него осъдителен иск, с оглед влязлото в сила решение по гр.д. № 6806/2019 г. на СГС. Същото е постановено в производство по реда на чл. 422 ГПК- по предявен от банката срещу жалбоподателката частичен установителен иск за дължимостта на суми по същия договор за банков кредит, като съдът посочил, че всички възражения за недължимост на сумата, предмет на гр.д. № 6806/2019 г. на СГС, включително и тези за нищожност, поради неравноправност на договора, са преклудирани в предходното съдебно производство. Мотивирал е, че нито практиката на ВКС, нито тази на Съда на ЕС допускат пререшаване в последващо производство на правен спор, по който има влязло в сила съдебно решение, в което съдът е пропуснал да изпълни служебните си задължения да провери неравноправния характер на клаузи в потребителски договор, тъй като средството за защита в тази хипотеза е по реда на чл. 250 ГПК, чл. 251 ГПК или инстанционния контрол на съдебните решения. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулирани са въпросите: “1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и доводите и възраженията на страните?“ и 2. „Допустим ли е предявеният иск за обявяване на нищожни клаузи по потребителски договор и последващ договор, базиращ се на договор с неравноправни клаузи, като се има предвид, че в предходен иск по чл. 422 ГПК съдът не е изпълнил служебното си задължение по чл. 7, ал. 3 ГПК да обяви неравноправните клаузи в потребителския договор?“ Сочи, че са налице основанията за допускане на касационното производство, установени в чл.280, ал.1, т. 1 ГПК по въпрос първи, с оглед отклонение на въззивния съд от практиката на ВКС, обективирана в решение № 204/28.10.2015 г. по гр.д. № 2584/2015 г. на I г.о.. Въпрос втори, страната обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като такъв решен в противоречие с актове на Съда на ЕС по дела C-600/19, съединени дела C-693/19 и C-831/19, C-725/19, C-869/19. Частният касатор П., чрез пълномощника си, поддържа още, че с оглед характера на заповедното производство и независимо от диспозитива на решението по гр.д. № 6806/2019 г. на СГС, липсва формирана сила на пресъдено нещо за разликата над сумата от 200 000 лв., за която има издадена заповед за незабавно изпълнение и съдебно решение, установяващо дължимостта й, до пълния размер на задължението от 496 994,61 лв. Дори и такава да е формирана, налице е пропуск в производството по чл. 422 ГПК на съдебния състав в изпълнението на служебните му задължения по чл. 7, ал. 3 ГПК да установи неравноправния характер на клаузите от договора за банков кредит, обуславящи тяхната нищожност, поради което счита, че не са преклудирани правата му да релевира тяхната недействителност и да търси връщане на недължимо платените суми. Обосновава това свое право с решения на Съда на ЕС, в които, според него, се приемало, че възражението за нищожност на клаузи в потребителски договори не било ограничено от преклузивни срокове, нито от силата на пресъдено нещо в случаите, когато такава проверка въобще не е била извършвана от съда, или е извършена по бланкетен и неясен начин. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. Частният касатор не обосновава наличие на предпоставките за достъп до касация. Първият поставен въпрос не отговаря на изискването за валидно въведено общо селективно основание на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е общ и относим към всяко съдебно производство. За да е релевантен, касаторът има задължение да посочи кои конкретно доказателства, доводи и възражения, надлежно въведени в частната му жалба, са останали несъобразени от въззивната инстанция, както и по какъв начин, ако бяха съобразени, щяха да обусловят различен краен резултат. В случая бланкетното релевиране в частната жалба на практика на Съда на ЕС, без позоваване на конкретни мотиви или съответни правни изводи в цитираните решения на Съда, не позволяват констатиране на конкретни процесуални нарушения, извършени от въззивната инстация, и съответно не съответстват на задължение на настоящия състав служебно да извлича такива, с оглед оплакванията на жалбоподателя, които в настоящия случай следва да се преценяват и като такива по правилността на съдебния акт. Вторият въпрос е релевантен, но не е налице допълнително поддържаната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради неотносимост на релевираните решения на Съда на ЕС към настоящата хипотеза. С решение по съединени дела C-693/19 и C-831/19 състав на СЕС е разгледал хипотеза на влязло в сила решение, поради неподадено възражение в заповедното производство, а решение по дело C-869/19 касае правата на потребителя във висящо въззивно производство. С решение по C-725/19 СЕС се е произнесъл по въпрос относно възможността за спиране на принудителното изпълнение, насочено срещу потребител, и без внасяне на обезпечение, в случай че то е в размер, който може да възпре потребителя да предяви и да поддържа такъв иск по общия ред срещу принудителното изпълнение. Решението от 17 май 2022 г. по дело C-600/19 също не е съобразено с настоящата хипотеза, доколкото отново касае защита на длъжника в изпълнително производство, което включва в себе си елементи и на заповедно производство, а не исково производство, последващо вече влязло в сила решение, с което е установено задължението на длъжника към кредитора му – банка. Както е посочено и в т. 42 от самото решение защитата на потребителя не е абсолютна. В частност, правото на Съюза не налага на националната юрисдикция да не прилага вътрешните процесуалноправни норми, които придават на дадено решение сила на пресъдено нещо, дори ако това би позволило да се отстрани допуснато с въпросното решение нарушение на разпоредба от Директива 93/13, независимо от естеството на това нарушение. В т. 39 съдът е изложил принципите, които националните юрисдикции следва да съобразят при осигуряване ефективна защита на потребителите, според изискванията на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 – принципа на равностойност и принципа на ефективност. Тези принципи са развити в точки 43 и 44. В т. 44 съдът посочва, че при спазването на принципа на ефективност трябва да се държи сметка за мястото на процесуалните норми с оглед на цялото производство, неговия ход и неговите особености и ако е необходимо, да се вземат под внимание принципите, които стоят в основата на националната правораздавателна система, като принципа за гарантиране на правото на защита, принципа на правната сигурност и правилното развитие на производството, като обаче не може да се стига до това съдът изцяло да компенсира пълната пасивност в процеса на съответния потребител. Допълнителен аргумент за неотносимост на релевираното решение се извежда от внимателен анализ на националната правна уредба, провокирала отправяне на преюдициалното запитване, предмет на дело C-600/19. Въпросните норми от Закон 1/2000 за Гражданския процесуален кодекс на Испания регламентират вид изпълнително производство, което включва в себе си елементи на заповедно производство, въвеждащ служебно задължение на съда по изпълнението да провери неравноправния характер на клаузи в договор /съответстващ на нормите на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК и чл. 419, ал. 3 ГПК/, преди да допусне и пристъпи към принудително изпълнение върху ипотекиран имот. Установителните искове, визирани в диспозитива на решението на СЕС от 17 май 2022 г. са именно искове, съответстващи на исковете по чл. 422 ГПК, в които частният касатор е следвало да упражни правото си да релевира възражения относно неравноправния характер на клаузите от договора за банков кредит, а не последващо допълнително исково производство след влизане в сила на съдебното решение, което установява със сила на пресъдено нещо вземане с договорно основание. Следователно, поради неотносимост на релевираните от последния решения на Съда на ЕС не е налице твърдяната от него предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, което обуславя недопускане до касационно обжалване на атакуваното тук въззивно определение. Настоящият състав споделя мотивите в служебно известната му практика, обективирана в определение № 215/22.03.2023 г. по ч.т.д. № 372/2023 г. на I т.о., определение № 342/24.07.2019 г. по ч.т.д. № 801/2019 г. на I т.о. и определение № 350/01.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2200/2020 г. на IV г.о., по въпросите относно обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо във връзка с правата на потребителите да релевират възражения за неравноправни клаузи с оглед практиката на Съда на ЕС. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение