Определение № 889 от 16.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4225/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба ,подадена от Институт по физика на твърдото тяло”А..Г. Н.”към Българската академия на науките,чрез процесуалния му представител юриск.Г.А. против въззивно решение № 4101/21.06.2018 г. по гр.д.№ 11455/2017 г. по описа на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № 52052/ 01.03.2017 год.постановено по гр.д.№ 8273/2016 год. по описа на Софийски районен съд,с което е прието за установено по иска с правно основание чл.124,ал.1 ГПК вр.чл.357 КТ, че между А. Д. П. и Институт по физика на твърдото тяло”А..Г. Н.”към Българската академия на науките е съществувало действително безсрочно трудово правоотношение за периода 01.07.2011 год.-14.12.2015 год.,за длъжността”автомонтьор”, при пълно работно време – 8 часов работен ден и уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 279 лв. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл.281,т.2 и т.3 ГПК.Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски за всички инстанции.В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване са поставени процесуалноправни и материалноправни въпроси. Ответникът – А. Д. П., чрез процесуалния си представител адв. М.В.,в представения писмен отговор,излага съображения, че не са налице основания за допускане до касационна проверка, а по същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира в случай,че касационното обжалване бъде допуснато да му бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото,намира,че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване,тъй като касационната жалба е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.280,ал.3 ГПК/в приложимата редакция ДВ бр.86/2017г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лв.В разглежданият случай спорът е трудов по смисъла на чл.357,ал.1 КТ,но не касае изключенията, визирани в посочената по–горе разпоредба, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане,а производството по делото да се прекрати. Посочването в решението на въззивния съд, че подлежи на касационно обжалване, не създава обжалваемост на съдебния акт. Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,