Определение № 999 от 28.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 524/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на „Антонов“ ЕООД срещу Решение № 320 от 09.10.2024г. по в.т.д. № 353/2024г. на Окръжен съд – Стара Загора. С въззивното решение е обезсилено решение № 131 от 14.02.2024г. по гр.д. № 1878/2023г. на Районен съд – Стара Загора и делото е било върнато за разглеждане от друг състав на този съд. Възприето е, че твърдените в исковата молба на „Антонов“ ЕООД срещу „Никон“ ЕООД обстоятелства обосновават предявени искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД (неоснователно обогатяване), а не искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД (за реално изпълнение по договор), както е приел първоинстанционният съд. Твърденията на ищеца са били, че съгласно сключен между страните, но прекратен договор за отдаване под наем и управление на недвижим имот от 28.02.2014г., наемодателят „Никон“ ЕООД дължи възстановяването на гаранционна вноска от 7 200 лева с ДДС. Също съгласно изложените твърдения дължима е била и сумата от 230 лева за върната при прекратяване на наемния договор, но собствена на ищеца - наемател косачка. Касаторът „Антонов“ ЕООД излага доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Насрещната страна „Никон“ ЕООД отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, че касационната жалба е неоснователна, но и недопустима. Касае се за спор по търговско дело, а цената на исковете е под 20 000 лева. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима. Тя е подадена от надлежна страна, но срещу съдебен акт, който е изключен от касационен контрол. Въззивното решение е постановено по търговско дело с цена на всеки от исковете до 20 000 лева и по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, в редакцията на разпоредбата към датата на постановяване на решението, то е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Характерът на делото като търговско е с оглед на неговия предмет – права, породени или отнасящи се до търговска сделка по чл. 286, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 229, ал. 1 от ЗЗД (сделка, сключена между търговци и свързана с упражняваното от тях занятие). Относим е предметът на делото - субективното право, заявено или отричано с всеки от предявените искове, и неговата парична оценка (чл. 68 от ГПК). Ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК касае всички оценяеми искове, независимо от правното основание, доколкото в ГПК или друг нормативен акт изрично не е разпоредено друго. Прагът на обжалваемост не зависи от евентуален порок на обжалваното въззивно решение. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съответно касационните доводи по чл. 281 от ГПК за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение се преценяват само по отношение на касационни жалби, които са допустими – редовни, подадени срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, в срок, от страна с правен интерес от обжалването. За редовността и допустимостта на касационната жалба касационната инстанция следи служебно, без да е обвързана от преценката на въззивния съд по чл. 285 и чл. 286 от ГПК, нито се изисква възражение срещу редовността и допустимостта на жалбата, направено от другата страна. В случая по допустимостта на касационната жалба насрещната страна изрично възразява. При изложеното касационната жалба на „Антонов“ ЕООД като недопустима подлежи на връщане по реда на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Образуваното касационно производство следва да бъде прекратено. С отговора на касационната жалба „Никон“ ЕООД е поискало присъждане на сторените в касационното производство разноски. Установяват се разноски от 800 лева за платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.03.2025г., сключен с адвокат Д. М. П.. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени в цялост (чл. 78, ал. 4, вр. чл. 81 от ГПК). Воден от горното съдът