Определение № 231 от 31.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2113/2018 г.

Производството е образувано по касационна жалба на ЗД „Бул инс“ АД, гр. София, срещу решение №464 от 26.02.2018г. по в.т.д.№6190/2017г. на Софийски апелативен съд. С него е отменено решение №1649 от 22.08.2017г. по т.д. №1512/2015г. на Софийски градски съд, ТО и вместо това е осъдено ЗД „Бул инс“ АД на основание чл.208, във връзка с чл.183 от КЗ/ отм./ и чл. 22 от ЗЗД, да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД, сумата от 394733,10 лв, представляваща обезщетение по следните добавъци: №35/22.05.2006г., в размер на 12718,14 лв.; №149/29.06.2006г., в размер на 33 358,48 лв.; №188/03.10.2006г., в размер на 14 644,73 лв.; №193 от 06.11.2006г., в размер на 5 073,06 лв.; №246 от 02.02.2007г., в размер на 81307,53 лв.; №123 от 06.12.2007г., в размер на 7 244,23 лв.; №306 о т 22.01.2008г., в размер на 10 343,43 лв.; №246 от 02.02.2007г., в размер на -6 394,59 лв.; №159 от 04.09.2006г., в размер на 46 809,43 лв.; №104 от 24.10.2007г., в размер на 8 838,20 лв.; №251 от 23.03.2006г. в размер на 67135,90 лв.; №146 от 29.05.2006г., в размер на 5110,19 лв. и №138 от 18.01.2008г., в размер на 5 755,25 лв., представляващи неразделна част от застрахователна полица №042207760814/2004г. и застрахователна полица №042207760827/2004г., обективиращи застрахователни договори сключени между длъжника на банката „Униконсултинг“ АД и ЗД „Бул Инс“ АД ведно със законната лихва от датата на съдебното решение до изплащането на сумата, както и сумата 25 383,66 лв. разноски за водене на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът поставя като значим за изхода на делото въпроса дали за да е налице признание, прекъсващо давността по смисъла на чл.116 б. „а“ от ЗЗД, то следва да бъде адресирано към кредитора или негов представител. С определение от 13.05.2019г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по същия въпрос. По поставения от касатора въпрос, значим за изхода на спора, е образувано и висящо тълкувателно дело № 4/2019г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът, по който е образувано тълкувателното дело: „До кого следва да бъде адресирано изявлението на длъжника за признаване на вземането му, за да е налице прекъсване на давността на основание чл. 116, б. „а” ЗЗД?“ е аналогичен на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, поради което производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.292 от ГПК. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение