Определение № 206 от 25.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 49/2018 г.

Производството е образувано по реда на чл.280 и сл. ГПК по подадена от И. П. А., в качеството й на законен представител на малолетните деца В. В. Д. и М. В. Д., касационна жалба срещу решение №2756/18.05.2017г., постановено от Окръжен съд-Благоевград, Гражданско отделение, Трети въззивен състав по в.гр.д.№99/2017г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от И. П. А. като на законен представител на малолетните деца В. В. Д. и М. В. Д. против В. В. Д. и Й. В. Д. иск за делба на селскостопански животни – говеда, биволи, телета, млечни крави, месодайни крави и кози. Постъпила е молба вх.№8067/17.09.2018г., с която процесуалният представител на касаторите адв.П. Б. от името на доверителите си оттегля исковата молба на основание чл.232 ГПК, както и подадената касационна жалба и моли производството по делото да бъде прекратено. В постъпило на 20.09.2018г. становище с вх.№8174 адв.Г. Г. като процесуален представител на съделителя В. В. Д. изразява съгласие за оттегляне на исковата молба и касационната жалба, както и за прекратяване на производството по делото. Претендира присъждане на разноските, направени пред касационната инстанция. В постъпило на 20.09.2018г. становище с вх.№8173 адв.С. Б. като процесуален представител на съделителя Й. В. Д., изразява съгласие за оттегляне на исковата молба и касационната жалба, както и за прекратяване на производството по делото. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. За да се произнесе по направените от пълномощника на касаторите искания, настоящият състав взе предвид следното: Отправяйки до съда изявленията за оттегляне на исковата молба и на касационната жалба, надлежно упълномощеният представител на касаторите /пълномощно, намиращо се в кориците на гр.д.№500/2012г. на РС-Разлог, лист 52, включващо и правото на оттегляне на искова молба и подадена жалба/ десезира съдилищата от искането за произнасяне по подадената искова молба за делба, както и десезира ВКС от искането за произнасяне по подадената касационна жалба. Налице е съгласие на съделителите В. В. Д. и Й. В. Д. производството по делото да бъде прекратено поради оттегляне на иска за делба, поради което настоящият състав приема, че постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения следва да бъдат обезсилени, а производството по делото следва да бъде прекратено. С оглед естеството на делбения процес и обстоятелството, че правото да се иска делба на съсобствено имущество не се погасява по давност, настоящият състав приема, че прекратяването на производството по предявения иск за делба не би накърнило интересите на малолетните съделители. По искането на съделителите В. В. Д. и Й. В. Д. за присъждане на разноски съдът приема следното: Към подадения от пълномощника на В. В. Д. отговор на касационна жалба е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че за изготвяне на отговор на касационна жалба и процесуално представителство пред ВКС е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв., което е платено в брой. Към подадения от пълномощника на Й. В. Д. отговор на касационна жалба е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че за изготвяне на отговор на касационна жалба и процесуално представителство пред ВКС е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв., което е платено в брой. С молба вх.№5894/13.06.2018г. И. П. А., като майка и законен представител на съделителите В. В. Д. и М. В. Д., е заявила възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който се претендира в производството от съделителите В. В. Д. и Й. В. Д., обосновавайки възражението с възрастта на децата /на 11 и 7 години и без доходи поради тази причина/, с липсата на доказателства за извършено плащане на договорените адвокатски възнаграждения, както и с несъответствието на размера на претендираното адвокатско възнаграждение с правната и фактическа сложност на делото и обществения интерес. Както вече беше отбелязано, в представените по делото договори за правна защита и съдействие е отбелязано, че договореното адвокатско възнаграждение е и заплатено, поради което доводите за липсата на доказателства за извършено плащане следва да се приемат за неоснователни. За неоснователни следва да се приемат и доводите, свързани с възрастта на касаторите, както и с липсата на лични доходи. Процесуалният закон не провежда разграничение в разпоредбата на чл.78, ал.1-4 ГПК между страните на основата на тяхната възраст, респ. наличие или липса на личен доход. Всяко лице, което участва като главна страна в производството по гражданско дело, може да претендира разноски, ако претенцията му бъде приета за основателна, и дължи разноски, ако предявеният от него иск бъде отхвърлен или производството по делото бъде прекратено, освен в изрично предвидените случаи. Изключение от така установеното правило по настоящето дело не се установява, поради което следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на касаторите за направените от ответниците по касационна жалба разноски. Основателно е обаче направеното от И. П. А. възражение за прекомерност на претендираните разноски. На първо място по причина, че към настоящия момент от пълномощниците на ответниците по касационна жалба са постъпили само писмени отговори, но не е осъществявано процесуално представителство в открито съдебно заседание. Всяко лице, което участва като главна страна в касационно производство, самостоятелно и суверенно извършва преценка дали да заплати договореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство през ВКС изцяло към момента на подаване на касационната жалба, респ. отговора на касационната жалба, или с оглед обстоятелството, че по подадена касационна жалба първо се осъществява преценка за наличие на предпоставки за допускане на обжалването и само ако касационно обжалване бъде допуснато се провежда и фаза на открито съдебно заседание, да заплати към момента на подаване на отговора само възнаграждение за неговото изготвяне, а възнаграждение за процесуално представителство в открито съдебно заседание да заплати само ако такова бъде проведено по делото. С оглед тази особеност следва да се приеме, че заплащането на възнаграждение и за процесуално представителство в открито съдебно заседание пред ВКС към момента на подаване на жалбата, респ. отговора е на риск на страната, поради което, ако открито съдебно заседание не бъде проведено, противната страна не носи отговорност за вече направените разноски за това. Поради това, както и с оглед фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема, че претендираното от ответниците по касационна жалба възнаграждение следва да бъде намалено по реда на чл.78, ал.5 ГПК до минимално установения размер в чл.7, ал.4 и чл.9, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, до 500лв. за всеки един от тях. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение