Определение № 3961 от 08.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1826/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ срещу решение №.19/8.02.23 по г.д.№.423/22 на АС Варна – с което е потвърдено реш.№.26009/10.06.22 по г.д.№.152/16 на ОС Разград за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ срещу С. Х. К., К. Н. К., Х. С. К. и Г. С. К. за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 576659,97лв. Ответните страни С. Х. К., К. Н. К., Х. С. К. и Г. С. К. оспорват жалбата; претендират разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение е прието, че производството е започнало въз основа на уведомление на ОП Разград за привличането на С. К. като обвиняем по ДП №.154/14 на ОД МВР Разград за престъпление по чл.252 ал.2 пр.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК, по чл.255 ал.1 т.1 вр. с чл.26 ал.1 НК и по чл.253 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 НК; с влязло в сила /на 31.01.22/ решение на ВКС /№.42/6.03.18 по к.н.д.№.483/18/ той е бил изцяло оправдан; предвид чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна и ползваща се със сила на пресъдено нещо относно преценката за законния характер на извършваната от ответника дейност по кредитиране и квалифициране на получените от нея лихви като доход; придобитите със средства от тази дейност имущества следва да се третират като придобити със законно установен източник и предвид факта, че в предмета на дейност на регистрираното от К. участие в „Заложна къща Капитал-62“ООД е включено „предоставяне на парични заеми“ и е вписан в ТР като разрешен от закона. От доказателствата по делото е установено, че първите двама ответници са съпрузи от 2005г., имат две деца /в началото на проверката малолетни/ и са живели в едно домакинство с родителите на К., а след смъртта на баща му съжителстват с майка му. Отразено е, че първи вариант от заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/ относно реализираните за проверявания период доходи и разходи /изготвено въз основа на проверки в НАП, НОИ, банкови институции и ТР/ установява реализирана като доход от ответниците сумата от 401694,87лв. от законно установени източници: възнаграждения по трудови правоотношения; социални помощи и обезщетения за временна нетрудоспособност; застрахователно обезщетение ведно с лихва; усвоени по кредитни договори средства; от продажба на вторични суровини и отпадъци; доход от осъществявана като ЕТ “АВТОТРЕЙД К.-С. К.“ патентна дейност; от продажба на метална конструкция - промишлено хале; от реализирани по банкови сметки лихви; от продажби на МПС и недвижими имоти; от получени парични дарения, от предоставени в заем средства, впоследствие договорени като част от цена на недвижим имот, предоставена и като капаро по сключен със заемодателя предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот; от продажби на МПС и недвижими имоти. От друга страна, съобразявайки ползващата се със сила на пресъдено нещо оправдателна присъда, съдът е намерил, че в приходна част като доход с установен законен източник следва да се включи и сумата от 48930,44лв. - договорени и реализирани за периода лихви по предоставените от ответника парични заеми, вложени при закупуването на л.а.„Л.“, модел „H.“, рег.№...., и два от недвижимите имоти. Доказано е и получаването по наследство от починалия му баща на сумата от 42667лв., която също следва да се включи в приходната част като доход. В обобщение е прието, че реализираните като приход за проверявания период средства са в общ размер на 493292,21лв. /401694,87+48930,44+42667,00/. Общият размер на извършените за проверявания период разходи е 137225лв.-или, изчислен по правилото на §1 т.5 ЗОПДНПИ (отм.) като съотношение между законно установените за периода приходи от 493292,21лв. и доказано извършени разходи в размер на 137225лв., нетният доход е положителна величина от 356067,21лв. Съдът е посочил, че изхождайки от формулировката на понятие „имущество“ съгласно § 1 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ и предвид заключенията на приетите по делото експертизи, е приел, че съобразно вариант първи от СИЕ стойността на придобитото за периода и налично в края му имущество е в размер на 267257лв.; след приспадане на признатата с присъдата като правомерен доход от лихви сума от 48930лв. и на претендираната левова равностойност на дяловото участие на ответника К. в капитала на „Заложна къща Капитал - 62“ ООД, ЕИК 201038810, установеното в наличност имущество е в размер на 217327лв.; във всички варианти на заключението си вещото лице е приело за установени извършените за проверявания период разходи в общ размер на 137225лв., като правилно в разходната част на заключението не е включена сумата от 56086,11лв. като сбор от предоставяните от ответника в заем средства, които са му били възстановени /до връщането им на заемодателя тези средства са с характер на вземане, а след връщането им са придобили характер на имущество/; изчислен по правилото на §1 т.5 ЗОПДНПИ (отм.) като съотношение между законно установените за периода приходи от 493292.21лв. и доказано извършени разходи в размер на 137225лв., нетният доход е положителна величина от 356067,21лв. При тези обстоятелства е посочено, че чл.21 ЗОПДНПИ /отм./ обвързва предположението за незаконния произход на имуществото с наличието на значително несъответствие, дефинирано изрично като надвишение в стойността на придобитото имущество над установените доходи с повече от 250000лв., а съгласно решение №.86/11.06.20 по г.д. №.3930/19, ІV ГО, неприключилите проверки и производства пред съда по отменения закон продължават по реда на този закон /пар.5 ал.2 ПЗР ЗПКОНПИ/, поради което „значителното несъотвествие“ между имуществото и нетния доход следва да надвишава 150000 лева. Потестативното право на държавата възниква, когато натрупаното имущество не може да бъде обяснено със законен източник на доход. При това положение, доколкото установените и приети по делото стойности сочат, че нетния доход е положителна величина, не е налице изискуемото значително несъответствие по смисъла на чл.21 ЗОПДНПИ /отм./ вр. §1 т.8 ДР ЗОПДНПИ /отм./, обуславящо възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Предявените от КПКОНПИ искове по чл.74 ал.1 вр. чл.74 ЗОПДНПИ вр. с §5 ПЗР ЗПКПОНПИ са намерени за неоснователни и правилно отхвърлени от първоинстанционния съд. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът КПКОНПИ се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпросите „Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях, и да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал до този извод?“ /ППВС 1/53,ППВС 7/65,ППВС 1/85, т.1 ТР 1/01, реш.№.206/31.07.15, ІV ГО, реш.№.75/20.06.16, І ТО и др./. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Поставените въпроси касаят задължението на съда да обсъди доказателствата и доводите на страните. Безспорно съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, въззивният съд е длъжен да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните от значение за изхода на спора. Въззивната инстанция не е отрекла горните постановки, респективно не е процедирала в отклонение от тях. Съдът е обсъдил събраните доказателства, като е посочил кои факти във връзка с доходите и разходите приема за установени, в това число защо определени доходи и разходи следва да бъдат взети предвид и кой вариант от СИЕ кредитира, предвид данните, на база които е изготвен, и при съобразяване на придобитото и налично в края на периода имущество /съгласно ТР 4/21 от 18.05.23 по тълк.д.№.4/21, ОСГК, не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период/. Посочил е и съответни мотиви относно релевантните за спора факти и доводи. Липсата на изрично изброяване на дадено доказателство или довод не означава, че те не са съобразени при постановяване на решението. Съдържащите се мотиви демонстрират решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. Несъгласието на касатора със същите не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. От друга страна обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Предвид изложеното не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед всичко посочено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна К. К. се дължат направените разноски пред касационната инстанция в размер на 8640лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,