Определение № 107 от 13.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 526/2011 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване, чл. 274 ал.3 от ГПК вр. чл. 288 от ГПК Образувано е по частна касационна жалба на В. Й. П. срещу определение №1544 от 2010г по ч. гр.дело № 13928/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 08.10.2010г за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по гр.д №21401/2010г. на СРС, 72 състав поради липса на правен интерес от иска за отмяна на заповед за уволнение, която работодателят сам е отменил преди завеждането на делото. В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа ,че обжалваното определение „преобръща цялата текуща и константна практика на ВКС досежно приложението на текстовете от материалния закон – КТ „. Като процесуален въпрос се изтъква оплакването ,че въззивнита инстанция не е преценил събраните по делото доказателства ,не е обсъдил доводите на страните .Това ,че обжалваното определение не кореспондира с практиката на ВКС, се подкрепя с цитирането номера на съдебни решения(без да се посочи по кое гражданско дело са постановени ) ,които решения не са и приложени. Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 от ГПК не следва да се допуска, по следните съображения: На първо място, не е формулиран правен въпрос. Касаторът следва да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не го извежда по своя преценка от изложението му. В случая с настоящето изложение това е и невъзможно. Извън общите негативни квалификации ,че съдът се поставил в услуга на властта (в лицето на ответника Министерство на отбраната ) ,с цел да се увредят интересите на работника и пр.,липсва и правен довод ,свързан с прилагането на конкретна правна норма, като източник на материалното право, правен принцип или институт на Кодекса на труда (КТ) цитиран единствено като заглавие. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това. Не представляват правен въпрос и бланкетните оплаквания ,че не са обсъдени доводи или доказателства, или цитиране на нормите на чл. 235 и сл. ГПК, които нямат отношение към обжалвания акт ,основанията за постановяването му и неговото съдържание. За пълнота следва да се изтъкне ,че в обжалваното определение не липсват фактически констатации по приетото за установено, не липсват и правните изводи Обжалваното разрешение е в съответствие с практиката на ВКС за случай като настоящия: преди заповед за уволнение въобще да произведе прекратително действие, същата е отменена по почин на работодателя съгласно чл. 344 ал.2 от КТ, Въпреки връчването на заповедта, с която е отменено уволнението,свързано със срока на предизвестние и преди той да е изтекъл, работникът завежда иска. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.