Определение № 50483 от 07.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1631/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. Г. срещу решение № 91 от 23. 02. 2022 г. по в. т. д. № 864/2021 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 260250 от 30. 06. 2021 г. по т. д. № 83/2019 г. на Старозагорски окръжен съд е отхвърлен предявеният от касаторката срещу „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп““ ЕАД, [населено място] иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й В. С. Г. при настъпило на 27. 10. 2018 г. ПТП за сумата от 100 000 лв., ведно със законната лихва считано от 09. 11. 2018 г. до окончателното плащане. Касационната жалбоподателка поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага становище, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД в контекста на задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Оспорва извода на въззивния съд, че между ищцата Г. С. Г. и нейната загинала сестра В. С. Г. не е съществувала визираната в посоченото тълкувателно решение привързаност и отличителен интензитет на болките и страданията на ищцата по повод смъртта на сестра й. Позовава се на установените по делото обстоятелства, че двете сестри са загубили баща си в много ранна детска възраст, по-голямата сестра Г. е полагала много грижи за В. и двете са били неразделни. Сочи като показателен за изключителната близост между двете сестри и факта, че след смъртта на В. ищцата Г. Г. отказала да замине при съпруга си в Америка. Изтъква, че по делото е установено, че смъртта на В. е довела да негативна промяна в психиката и социалните навици на ищцата. Поддържа оплаквания, че с оглед тези обстоятелства, неотчетени в достатъчна степен от въззивния съд, изводът в обжалваното решение за липса на създадена между двете сестри трайна и дълбока емоционална връзка, отличаваща се от обичайната за посочената родствена връзка, и на изключителен интензитет на болките и страданията на ищцата по повод смъртта на сестра й се явява неправилен. Моли решението на въззивния съд в обжалваната част да бъде отменено. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК, като поставя като значими за изхода на спора следните правни въпроси: „1. Включват ли се в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, братята и сестрите на починалия?; 2. Следва ли когато определя кръга от материално легитимирани лица, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на свой близък, във връзка с приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, съдът да решава въпроса за наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение, конкретно - за всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото?; 3. Налице ли е „изключителен случай” на особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за неимуществени вреди от брат или сестра, когато родствениците са останали сираци на много млада възраст, с един „самотен” родител?; 4. Налице ли е „изключителен” интензитет на болките и страданията на брат или сестра - когато същите са загубили свой брат или сестра, с когото са останали сираци в ранна детска възраст и през целия си живот са живеели заедно?“ Касаторката поддържа, че формулираните въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. на ОСНГТК на ВКС, което разширява кръга на правоимащите лица легитимирани да получат обезщетение при смърт на близък. Позовава се и на очевидна неправилност на въззивния акт в обжалваната част. Ответникът „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс груп““ ЕАД не е депозирал отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните не съществува спор и от събраните доказателства се установява настъпването на процесното ПТП, причиняването му от Ц. П. П., водач на лек автомобил със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество, причинените на В. С. Г. при произшествието увреждания и настъпването на смъртта й вследствие на тези увреждания. След обсъждане на събраните по делото свидетелски показания и като е съобразил задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, въззивният съд е приел, че фактът на родствена връзка сам по себе си не е достатъчен, за да се присъди обезщетение на сестрата, а е необходимо между лицата да са съществували дълготрайни и емоционални отношения на близост, обич, привързаност, подкрепа, уважение, които са изключителни по своя характер и съответстващи на най-близката родствена връзка, тази между родител и дете. В случая е счел, че такива не се установяват. Съставът на въззивния съд е отчел, че между сестрите са съществували чудесни отношения, те са били са привързани една към друга и много близки, като не можели да живеят една без друга. Посочил е, че Г. се грижила за по-малката си сестра, водела я на училище, а по-късно я посрещала от работа, като двете имали планове да заминат за Америка. Тези отношения съдът е оценил като обичайни за връзката между сестри и за съответстващи на традиционните отношения в българското общество, а и на нормалните сестрински отношения изобщо. Изтъкнал е, че по делото не се установява сестрата Г. да е заместила починалия им баща в грижите за В. с оглед данните по делото, че майка им Я. Г. се е грижила сама за децата си, като се е лишавала от всичко. С оглед изложеното решаващият състав е приел, че в случая не се установява между ищцата и починалата й сестра да е съществувала особено близка житейска връзка и в резултат на смъртта на В. ищцата Г. Г. да е претърпяла сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Подчертал е, че въпреки настъпилите за ищцата сериозни морални болки и страдания в резултат на смъртта на сестра й при ПТП не е налице изключителност в отношенията по смисъла на посоченото тълкувателно решение, което определя предявения от ищцата Г. Г. иск по чл. 432, ал. 1 КЗ като неоснователен и налага отхвърлянето му. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изхода на делото. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираните от касационната жалбоподателка въпроси могат да бъдат сведени по разяснения в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС ред до въпрос относно критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън очертания в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. кръг. Този въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на въззивния съд, поради което по отношение на него е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол. Налице е и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване на въззивния акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствие на даденото от въззивния съд разрешение на правния въпрос със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Касационната жалбоподателка е освободена от заплащането на държавна такса на основание чл. 83 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение