Определение № 2047 от 24.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 569 от 12.02.2024г. на Х. Д. П., подадена чрез адв. И. Р., срещу определение № 67/30.01.2024г., постановено по ч.гр.дело № 465/2023г. на Окръжен съд-Силистра. С обжалваното определение е потвърдено определение № 815/16.11.2023г. по гр.дело №174/2022г. на РС-Силистра, с което е отказано възстановяване на двуседмичния срок за обжалване на решение №464/29.07.2022г. по гр.д.№ 174/2022г. на РС-Силистра. Частният касатор счита, че определението е неправилно и иска отмяната му. В допълнително представеното изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК обосновава допускането му до касационно обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и формулира следните въпроси, за които твърди, че са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и са от значение за правилното прилагане на закона: 1. В кой момент следва да се приеме един акт за постановен-в момента на предаване на книжата в канцеларията на съда с достъп до страните или в момента на публикуването му, което е възможно да стане и извън рамките на работния ден; 2. Следва ли в този случай срокът за обжалване да се брои от деня, в който делото е предадено в канцеларията след изтичане на работното време. Формулира и въпрос, който, уточнен от касационната инстанция се свежда до питането: 3. Спазил ли е съдът правилото на чл. 315, ал.2 ГПК, когато денят, в който е обявил решението си, е последен работен ден (петък) и страната не може да се запознае със съдържанието му. Поддържа, че определението е и очевидно неправилно-основание по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба-„Тукай България“ ООД не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди доводите на страната и взе предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, ВКС намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Х. Д. П., с която против „Тукай България“ ЕООД са предявени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ. В открито съдебно заседание от 14.07.2022г. в присъствието на процесуалните представители на спорещите страни, първоинстанционният съд е обявил, че ще се произнесе с решение до 29.07.2022г., от която дата ще започне да тече и срокът за обжалване на решението. На 14.07.2022г. адв.И. Р. - пълномощник на ищцата, е поискала електронен достъп до делото и на 15.07.2022г. такъв й е бил разрешен. На 29.07.2022г. първоинстанционното решение е било публикувано в интернет страницата на РС-Силистра и в ЦУБИПСА и подписано на посочената дата в 16,46 часа. Ищцата е подала въззивна жалба срещу решението на 15.08.2022г. и в ОС-Силистра е било образувано в.гр.д. № 301/2022г. С определение №401/05.10.2022г. въззивният съд е прекратил производството и е върнал въззивната жалба, тъй като е счел същата за просрочена. Това определение е потвърдено с определение № 209/ 04.04.2023г. по в.ч.гр.д. № 133/2023г. на АС-Варна и е влязло в сила. На 14.10.2022г. страната е подала молба за възстановяване на двуседмичния срок за обжалване, която е разгледана в открито съдебно заседание от първоинстанционния съд по реда на чл. 66, ал. 1 ГПК. С определение № 815/16.11.2023г. по гр.д.№ 174/2022г. РС-Силистра е отказал възстановяване на пропуснатия двуседмичен срок. При така установените факти, съставът на ОС-Силистра, сезиран с частна жалба против определението от 16.11.2023г., е приел, че по делото не се навеждат твърдения, нито се представят доказателства за наличието на особени непредвидени обстоятелства, по смисъла на чл. 64, ал.2 ГПК, които страната или процесуалният й представител не са могли да преодолеят. Посочил е, че доколкото не са били налице предпоставките на чл.64, ал.2 ГПК, правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за възстановяване на срока за обжалване на първоинстанционното решение. Допълнил е, с оглед оплакванията в частната жалба, че след като първоинстанционното решение е обявено на предварително посочената от съда дата - 29.07.2022г., то срокът за обжалването му тече от този ден, а обстоятелството, че решението е постановено в края на работното време, не води до извод, че срокът за обжалването му следва да започне да тече в различен момент. Друг би бил изводът, само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след предварително посочената дата, каквито хипотези не са налице в случая. Върховният касационен съд намира, че при тези мотиви на въззивния съд касационен контрол на определението не може да се допусне. Не е налице очевидна неправилност, по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК, защото от съдържанието на мотивите не се установява въззивният съд да е допуснал нарушение на императивни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, както и правна норма в смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Поставените от частния касатор въпроси, за които поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК да са от значение за изхода на делото в смисъла, изяснен в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въпрос относно решаващите мотиви на въззивния съд за липсата на предпоставки за възобновяване на пропуснатия срок, не са формулирани. Непосочването на значим правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 КТ представляват оплаквания за необоснованост, но не на съдебния акт, обжалван пред ВКС в това производство, а на определението № 401/ 05.10.2022г. по в.гр.д. № 301/2022 г., с което е върната въззивната жалба на страната, като просрочена и което е влязло в сила. Предвид изложеното определението на ОС-Силистра не следва да се допуска до касационен контрол. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО