Определение № 50169 от 29.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2633/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от прокурор при Софийска апелативна прокуратура, като представител на Прокуратурата на Република България, срещу решение № 683 от 10.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 567/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 266883 от 09.12.2021 г. по гр. д. 14105/2020 г. по описа на Софийски градски съд в частта, в която е отхвърлен искът на А. А. М. Ф. Р. против Прокуратурата на Република България основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за разликата от присъдената сума от 12 000 лева до 18 000 лева и Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца допълнително още сумата 6000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 04.06.2020 г. до окончателното плащане. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил е писмен отговор от насрещната страна по касация – А. А. М. Ф. Р., подаден чрез адв. П. П.. Поддържа се, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, излага и становище по същество. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Софийският апелативен съд се е произнесъл като въззивнa инстанция по предявения от А. А. М. Ф. Р. против Прокуратурата на Република България осъдителен иск за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени в резултат от наказателно производство по НОХД № 171/2016 г. по описа на Специализирания наказателен съд, приключило с оправдателна присъда. Въззивната инстанция е възприела мотивите на първоинстанционния съд относно установената по делото фактическа обстановка. С постановление от 24.04.2012 г. в дома му в [населено място],[жк]било извършено претърсване и изземване от служители на ГД „БОП“, както и личен обиск на ищеца. След тези действия ищецът е задържан за 24 часа. С постановление на разследващ полицай от 24.04.2012 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК за съгласувано извършване на престъпление по чл. 213а, чл. 214 и чл. 143 НК. Последвало задържане за срок от 72 часа, до 26.04.2012 г., когато състав на СпНС отказал по отношение на ищеца да бъде взета каквато и да било мярка за неотклонение, поради липса на достатъчно доказателства за извършено престъпление. На 08.05.2012 г. ищецът отново бил привлечен като обвиняем, при прецизирано от Прокуратурата обвинение. Отказът на СпНС да вземе мярка за неотклонение Прокуратурата протестирала и състав на АСпНС взел най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ на 11.05.2012 г., като с постановление на наблюдаващия прокурор от 02.07.2012 г. мярката за неотклонение на ищеца била изменена в „парична гаранция“ в размер на 1500 лева. На 12.12.2012 г. отново бил привлечен като обвиняем, след което е проведен разпит с предявяване на 29 тома с материали. На 01.04.2013 г. Прокуратурата внесла обвинителен акт в СпНС. Съдът прекратил делото и го върнал за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На 12.11.2013 г. бил внесен нов обвинителен акт, но образуваното наказателно дело било прекратено и върнато на Прокуратурата за отстраняване на нарушения в досъдебното производство. За трети път, на 07.09.2015 г. Прокуратурата внесла в съда обвинителен акт, като делото отново било прекратено с указания за отстраняване на съществени процесуални нарушения. По четвъртия обвинителен акт, внесен в съда на 22.01.2016 г., се провели 30 съдебни заседания, от които 23 пред СпНС, 6 – пред АСпНС и 1 – пред ВКС. Първата инстанция постановила оправдателна присъда на 15.11.2017 г., която след протест е потвърдена от въззивната инстанция, която от своя страна е оставена в сила с решение от 04.06.2020 г. по НД № 125/2020 г. по описа на ВКС. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът е съобразил дългия срок, в рамките на който е проведено досъдебно производство и съдебно производство на три инстанции, медийно отразяване, задържане под стража от 48 дни, множество процесуално-следствени действия: претърсване и изземване на вещи от жилището в присъствие на семейството му, личен обиск, тридесет съдебни заседания, невъзможност за задържане на работа поради необходимостта от явяване на тях. Аргументирал се е, че всички тези фактори предполагат по-високо обезщетение. Повдигнатото обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК за съгласувано извършване на престъпление по чл. 213а, чл. 214 и чл. 143 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода над три години, предполага претърпени значителни страдания от страна на ищеца. Делото е продължило 8 години и 40 дни и тази продължителност надвишава критериите на чл. 6 ЕКЗПЧОС. На ищеца е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 11.05.2012 г. до 02.07.2012 г., а преди това е бил задържан за 24 часа, съответно за 72 часа от 24.04.2012 г. до 26.04.2012 г. Явявал се е лично на всички 30 съдебни заседания от 05.02.2016 г. до 15.05.2020 г. Установено е от свидетелските показания, че възможностите да започне работа били значително ограничени. Работата като шофьор, която периодично упражнявал, изисквала пътувания извън страната, а това се оказало невъзможно поради задълженията му да се явява постоянно в открити съдебни заседания. Свидетелят М. Д. описва и трудностите, които ищецът изпитвал да обслужва кредитите си заради липса на трудови доходи. От приложените към исковата молба извадки от вестници става ясно, че воденото разследване е станало достояние на широк кръг от хора. Неоснователни са доводите на Прокуратурата, че публикациите в медии не са по вина на Прокуратурата, тъй като събитието, сложило началото на медийните публикации, е повдигнатото и поддържано от Прокуратурата обвинение. Прието е обаче, че по делото няма доказано трайно психическо или физическо заболяване във връзка с воденото наказателно производство, а такова не се е и твърди. В исковата молба е наведено единствено твърдение, че 2-3 години след престоя в ареста ищецът продължил да взима същите хапчета за лечение на появилия се по време на ареста бронхит, но това твърдение не е доказано нито с медицински документи, нито със заключение на СМЕ, нито по какъвто и да е друг начин. Стресът, описван в исковата молба след престоя в ареста, се включва в обичайните презумптивни вреди. Свидетелските показания относно семейните проблеми са повърхностни и общи, въз основа на тях може да се приеме, че имало раздяла по време на наказателното дело, но не може да се приеме, че е в резултат на това дело. Не е установено със сигурност, че отказа за придобиване на българско гражданство е в следствие на воденото срещу него наказателно производство. Ищецът е с постоянно пребиваване в България от 2003 г., съпругата му е българска гражданка, има две деца от брака си, правото му на труд и останалите му икономически права не са накърнени от отказа за предоставяне на гражданство. Съгласно дадените указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, незагубили сила и при настоящата редакция на закона, допускането на касационно обжалване е обусловено от наличието на формулиран материално-правен или процесуално-правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос следва да е от значение за изхода по делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл. 281, т. 3 ГПК/ и тяхното разграничение следва да е ясно. Касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и формулира следните два въпроси: 1. „за приложението на чл. 52 ЗЗД и преценката на всички относими обстоятелства при определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с т. II от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с т. 3 и т. 11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. по описа на ОСГК на ВКС и с т. 19 ТР№ 1/04.01.2001 г. тълк. д. № 1/2000 г. по описа на ОСГК на ВКС и 2. „как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 40 от 08.05.2019 г. по гр. д. № 1938/2018 г. на ВКС, ІII г. о., решение № 18 от 24.07.2019 г. по гр. д. № 1849/2018 г. на ВКС, ІII г. о., решение № 60192 от 13.10.2021 г. по гр. д. № 782/2021 г. на ВКС, ІII г. о. и решение № 30 от 08.03.2022 г. по гр. д. № 2300/2021 г. на ВКС, ІII г. о. Първият въпрос, уточнен от настоящия в състав в упражнение на правомощията му на касационна инстанция предвид дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС и вторият въпрос отговарят на изискванията за общо основание, но не се осъществява претендираното допълнително основание. Въпросите са разрешени при съобразяване на трайната практика на ВКС, според която справедливостта не е абстрактно понятие, а се постига чрез преценка на конкретни факти, включително и в тяхната взаимовръзка. Отделните обстоятелства при присъждане на обезщетение по ЗОДОВ, имащи значение за размера на обезщетението са: характера на неправомерната дейност, ограничаването на правата на лицето, последиците за психическото и физическото му здраве, отражението им в личния и професионалния му живот, както и върху взаимоотношенията му с останалите хора, продължителността на вредоносното действие, обществения отзвук и др. В случая въззивният съд е извършил обоснована преценка на установените по делото факти, посочено е какво е тяхното конкретно значение при определяне на размера на обезщетението. Отчетени са правнорелевантните възражения на Прокуратурата срещу предявения иск за неимуществени вреди, но са изложени обосновани аргументи за завишаване на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение. Несъгласието с крайния извод на съда, включително и по приложението на критерия справедливост, не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка, а може единствено да се тълкува като оплакване срещу правилността на решението. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/. Касаторът бланкетно поддържа наличие на противоречие с т. 3 и т. 11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, но не сочи въпрос, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие посочената задължителна съдебна практика. Не кореспондират със съдържанието на въззивното решение доводите за липса на мотиви в противоречие с т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС за наличието на причинно-следствена връзка между процесното обвинение и претърпените вреди. В тази насока съдът е изложил мотиви, а правилността на изводите му може да бъде проверявана само при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато касационното обжалване. Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение