Определение № 70 от 15.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 2612/2018 г.

Производството по т.д.№ 2612/2018г. по описа на ВКС I т.о. е образувано по касационна жалба на „Дунарит”АД, [населено място], срещу решение № 894/13.04.2018г., постановено по т.д.№ 4502/2017г. от Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1043/01.06.2017г. по т.д.№ 8128/2016г. на Софийски градски съд и е обявена относителната недействителност на прихващане на основание Пар.8 от ПЗР на ЗИД ЗБН (ДВ бр. 22 от 13.03.2018г. в сила от 16.03.2018г.) във връзка с чл.59, ал.5 ЗБН, извършено от „Дунарит” АД с изявление за прихващане вх.№ 10319 от 31.10.2014г. до „Корпоративна търговска банка” АД за сумата от 500000 лв. С определение № 83/07.02.2020г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка вероятната му недопустимост, като делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.05.2020г. С молба от 07.04.2020г. касаторът „Дунарит“ АД е направил искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съдебният състав констатира, че преди да се произнесе по направеното искане следва на основание чл.253 ГПК да измени определение № 83/07.02.2020г. в частта, с която поради грешка е посочил, че касаторът не дължи предварително държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество, както и да изиска от касатора предоставяне на препис от молбата за връчване на насрещните страни. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.7 ЗБН, в редакция след влизане в сила на изменението с ДВ бр.33/2019г. – от 19.04.2019г., по исковете по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН и в производствата по обжалване не се събира предварително държавна такса от лицата по чл.62, ал.1, т.е. от лицата, предявили исковете, както и съответно според изр.2 на чл.59, ал.7 ЗБН, ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността. В случая касационната жалба е подадена от ответник по иска -лицето, извършило прихващането, и следователно касаторът не е освободен от предварително внасяне на държавна такса. Действително касационната жалба на „Дунарит“ АД е подадена преди влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл.59, ал.7 ЗБН от 19.04.2019г., но нормата е процесуална и се прилага и по висящите дела. Държавната такса се определя от ВКС с определението по чл.288 ГПК за допускане на касационно обжалване, което по настоящото дело е постановено след изменението на закона. На основание чл.18, ал.2, т.2 от ТЗТСС по ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 10000 лв. по сметка на ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд