Определение № 1249 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 887/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 12500/ 22.02.2010 год. от В. С. М. П. З., С. В. С., М. Д. С., С. П. З. чрез процесуалния им представител адв. К. И. срещу въззивно Решение от 05.01.2010 година, постановено по гр.възз.д. Nо 1704/2009 година на Софийския градски съд-II „г” отд. на ГК.. С посоченото решение ,Софийският градски съд е оставил в сила Решение от 09.12.2008 година по гр.д. Nо 2853/2007 година на Софийския районен съд- 35 с. на ГК, по отхвърления иск по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложението по делото, допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК по въпроса за допустимостта на свидетелки показания по ЗСПЗЗ при наличие на писмени доказателства по см. на чл. 12 ал.2 ЗСПЗЗ в хипотезите когато бившите сО.твеници на земеделски земи, са притежавали същите на основание давностно владение, а произнасянето по т.3 се налага по въпроса за забраната по чл. 12 ал.2 ЗСПЗЗ и пределите и в хипотезата, когато показанията се подкрепят взаимно с други доказателства.Като противоречива практика се представя Решение от 17.05.2003 година на СГС по гр.д. Nо 4104/2002 година, с което в производство по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ е прието, че „съгласно чл. 12 ал.2 ЗСПЗЗ правото на сО.твеност върху земеделски земи се установява посредством писмени доказателства, каквито в конкретния случай се явява приетата по делото Опис-декларацията.с оглед на съдържанието и съдът намира, че посоченото лице е било сО.твеник на описаните земеделски земи”. В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от противната страна по спора- О. „З.”- П., С.. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – установителен за признаване на правото да се възстанови сО.твеността на земеделски имот и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема, че касационната жалба е процесуално допустима. Поставените процесуално- правни въпроси, с оглед на които се обосновава допустимостта на касационното обжалване, не са разрешени в противоречие със задължителна практика на ВС или ВКС, поради което касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК, не може да бъде допуснато. Не е налице основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като писмения документ, представен в настоящото производство е Писмо до Председателя на селсъвета в с.Враждебна на сО.твениците, които притежават недвижими имоти, не може да бъде ценено, така като е ценен като частен писмен документ „опис-декларацията.”.В този смисъл цитираната съдебна практика е неотносима. Не може да се приеме, че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като приложението на чл. 12 ал.2 ЗСПЗЗ от съдилищата е безпротиворечиво и не сочи на необходимост от уеднаквяване на съдебната практика. По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1, т. и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия