Определение № 1567 от 30.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4558/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 10191/05.08.2025г., подадена от В. З. З., чрез процесуалния представител адвокат Г. М. от САК, срещу решение № 182/25.06.2025г. по в. гр. д. № 225/2025г. на Старозагорския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 1095/20.12.2024г. по гр.д. № 4292/2023г. на Старозагорския районен съд, е уважен предявеният от Г. М. Г. и Т. Д. Г. срещу касатора ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за приемане за установено между страните, че ищците са собственици на избено помещение № 6, с площ от 15.40 кв.м., с граници и съседи на избеното помещение (по предходен нотариален акт): от изток - мазе на П. И. П.; от запад - мазе на К. М. В.; от север - коридор на мазето и от юг - парк „А. З.“, представляващо прилежаща част към апартамент № 6, разположен на II етаж от жилищната сграда, находяща се в [населено място], с актуален административен адрес на [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№], съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-1 от 07.01.2008г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, който самостоятелен обект е разположен в поземлен имот с идентификатор [№] и ответникът е осъден да им предаде владението върху избеното помещение, както и са присъдени сторените по делото разноски. В касационната жалба се поддържа, че въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което искът за собственост бъде отхвърлен със законните последици, евентуално делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите: 1.Представлява ли уговорено друго по смисъла на чл. 98 ЗС уговореното между страните, в присъствието на свидетели и нотариуса, изповядал сделката, да бъде продаден самостоятелен обект (апартамент), ведно с таванско помещение, като избеното помещение остане собственост на прехвърлителя, което уговорено е изрично съобразено в нотариалния акт за покупко-продажба, а в същото време прехвърлителят е осигурил на приобретателя прилежащо складово помещение към апартамента на купувача (таванско помещение от 24.25 кв.м., което е приблизително 1/3 от площта на целия апартамент, целият с площ от 86.41 кв. м.) - в съответствие с императивните изисквания на чл. 40 ЗУТ; По въпроса се поддържа, че приетото от въззивния съд, в обжалваното решение, противоречи на задължителната и казуалната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017г. по т. д. № 3/2014г. на ВКС, ОСГК; определение № 2763 от 5.06.2024г. по гр. д. № 3451/2023г. на ВКС, решение № 50149 от 17.02.2023г. по гр. д. № 829/2022г. на ВКС, I г. о., определение № 155 от 11.04.2014г. по гр. д. № 1799/2014г. на ВКС, II г. о., решение № 1368/3.12.2008г. по гр. д. № 4834/2007г. на ВКС, IV г.о. и др. 2.Представлява ли уговорено друго по смисъла на чл. 98 ЗС уговореното между страните, в присъствието на свидетели и нотариуса, изповядал сделката, да бъде продаден самостоятелен обект (апартамент), ведно с таванско помещение, като избеното помещение остане собственост на прехвърлителя, което уговорено е изрично съобразено в нотариалния акт за покупко-продажба, а в същото време прехвърлителят е осигурил на приобретателя прилежащо складово помещение към апартамента на купувача (таванско помещение от 24.25 кв.м., което е приблизително 1/3 от площта на целия апартамент, целият с площ от 86.41 кв. м.) - в съответствие с императивните изисквания на чл. 40 ЗУТ и когато в същото време липсват данни да е налице непреодолима правна пречка избеното помещение да може да бъде обособено като самостоятелен обект архитектурно съобразно приетото разрешение в Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017г. на ВКС по т. д. № 3/2014г., ОСГК; 3.Следва ли съдът да приложи последиците на чл. 176, ал. 3 ГПК, когато същият е допуснал като относимо доказателствено искане по чл. 176, ал. 1 ГПК и е разпоредил страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото (чл. 176, ал. 1 ГПК) и в същото време е съобщил на страната, задължена да се яви лично, въпросите, на които трябва да отговори, както и я предупредил за последиците от неизпълнението на това задължение (чл. 176, ал. 2 ГПК), още повече че въпросите са свързвани с релеванти за делото факти, включително за това какво е уговорено друго по смисъла на чл. 98 ЗС, какво е функционалното предназначение на избеното помещение, превърнало ли се е в нещо друго; 4.Длъжен ли е въззивният съд да допусне експертиза при необходимост от специални знания за установяване на релевантен за спора факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, а при липса на такова - за приложението на императивна материалноправна норма (в производство по чл. 108 ЗС и наведено възражение за уговорено друго по смисъла на чл. 98 ЗС, когато съдът в решението си излага мотиви за възможността за самостоятелно обособяване на правото на собственост върху такива обекти или промяна на главния обект, който помещението обслужва, при наличие на определени правни, административни и техническо устройствени предпоставки). Твърди се противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. 5.Следва ли съдът да приложи правен принцип забрана за злоупотреба с права когато в хода на делото се установят факти и обстоятелства, водещи до извод, че участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други и/или когато в хода на делото се установят факти и обстоятелства, водещи до извод, че при уважаване на претенцията на страната би се достигнало до неоснователно обогатяване и въпреки последващата възможност за предявяване на последващ нов иск за неоснователно обогатяване, то би се стигнало до натоварване на правоимащата страна, както процесулно, така и финансово; Поддържа се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 222 от 21.03.2014г. по ч. гр. д. № 1076/2014г. на ВКС, III г. о., решение № 189 от 20.06.2014г. по гр. д. № 5193/2013г. на ВКС, IV г. о., определение № 52 от 27.01.2017г. по ч. гр. д. № 222/2017г. на ВКС, IV г. о., решение № 774 от 8.01.1996г. по гр. д. № 805/95г. на ВКС, I г. о., решение № 257 от 14.07.2011г. по гр. д. № 1149/2009г. на ВКС, IV г.о., решение № 50006 от 15.02.2023г. по гр. д. № 788/2022г. на ВКС, II г. о., решение № 19 от 16.03.2022г. по гр. д. № 2822/2021г. на ВКС, II г. о. Поддържа се и становище за вероятна нищожност и недопустимост, както и очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба Г. М. Г. и Т. Д. Г., чрез процесуалния си представител адвокат М. Х. от АК-Стара З., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.108 ЗС като ищците Г. М. Г. и Т. Д. Г. са изложили твърдения в исковата си молба, че с н.а. за дарение на недвижим имот № 82, том VII, рег. № 13303, дело № 1009 от 2015г. ответникът В. З. З. станал собственик на самостоятелен обект в сграда - апартамент № 6, разположен на II етаж, от жилищната сграда, находяща се в [населено място], с актуален административен адрес на [улица], който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор № 68850.516.40.1.6, с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, заедно с прилежащите му избено помещение № 6, с площ от 15.40 кв.м., с граници и съседи на избеното помещение (по предходен нотариален акт): от изток - мазе на П. И. П.; от запад - мазе на К. М. В.; от север - коридор на мазето и от юг парк „А. З.“ и таванско помещение № 6, с площ от 24.25 кв.м., заедно с 1/9 идеална част от общите части на сграда № 1, както и заедно с 1/9 идеална част от отстъпеното право на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-1 от 07.01.2008г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. С н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 107, том VII, рег. № 10840, дело № 805 от 2016г. от 26.07.2016г., ответникът В. З. З. е продал на Г. М. Г. процесния недвижим имот. Сделката била сключена по време на брака и апартаментът бил собственост на двамата ищци в режим на СИО. Впоследствие се оказало, че в нотариалния акт за покупко-продажбата №107/2016г. нотариусът не включил прилежащото към апартамента избено помещение № 6, с площ от 15.40 кв.м. Поради това и в [община], и в АГКК към апартамента не било отбелязано, че има прилежащо избено помещение. Изложили, че не обърнали внимание на този пропуск като впоследствие се оказало, че ответникът имал точно такова намерение - да изключи от сделката избеното помещение. Г. М. разговарял с ответника и му споделил, че се чувства измамен, но му било отговорено: „Сключили сме договор пред нотариус. Аз мазето си го оставям за мене“. Дори го убеждавал, че това било напълно законно и дори трябвало да му се подава ток към избеното помещение, тъй като „Енергоразпределение“ не му откривали самостоятелна партида за избеното помещение, поради това че същото не било отделен обект със самостоятелен статут. М. отказал да подава ток, а ответникът В. З. заключил избеното помещение и отказал да го предаде на ищците. Посочили, че съгласно чл. 37 ЗС избените помещения били придадени към етажи или части от етаж. В случая процесното избено помещение № 6 било придадено към апартамента, който ищците закупили от ответника. Етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника, можели да принадлежат на отделни собственици - държавата, общините и други юридически или физически лица. То не можело да бъде отделено от апартамента, който придобили с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 107, том VII, рег. №2 10840, дело № 805 от 2016г. Твърдели, че съгласно чл.98 ЗС, освен ако не било постановено или уговорено друго, принадлежността към вещ не била самостоятелна вещ и съответно не можела да се придобива самостоятелно, а следвала собствеността на главната вещ. Заявили, че в случая не можело да бъде уговорено друго, така както се опитал ответникът да манипулира покупко-продажбата и да изключи избеното помещение от предмета на сделката, защото съгласно §, т. 1 от ЗКИР „самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура“ била обособена част от сградата или съоръжението, която била обект на собственост и имала самостоятелно функционално предназначение. Това избено помещение принадлежало към собствения на ищците апартамент и нямало самостоятелно функционално предназначение. Поради което, отправили искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника В. З. З., че са собственици по силата на н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 107, том VII, рег. № 10840, дело № 805 от 2016г. на нотариус с район на действие на Районен съд - Стара Загора, рег. № 181, на избено помещение № 6, с площ от 15.40 кв.м и да го осъди да им предаде владението върху собственото им избено помещение. В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В. З. З. не е подал писмен отговор като в съдебно заседание е взел становище за неоснователност на иска. Оспорил правото на собственост върху описаното избено помещение, като твърдял, че волята на страните при сключване на договора за продажба на недвижим имот, била избеното помещение да остане в собственост на ответника, като съобразно тази уговорка е била определена и продажната цена. При постановяване на решението си въззивният съд е приел за установено, че на 02.09.2015г. (н.а. № 82, том VII, рег. № 13303, дело №1009 от 2015г.) Н. К. З. е дарила на своя син В. З. З. самостоятелен обект в сграда - апартамент №6, разположен на II етаж от жилищната сграда, находяща се в [населено място] с актуален административен адрес на [улица], който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор [№], с предназначение: жилище, апартамент на едно ниво, заедно с прилежащите му избено помещение №6, с площ от 15,40 кв.м. и таванско помещение №6, с площ от 24,25 кв. м., заедно с 1/9 идеална част от отстъпеното право на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-1 от 07.01.2008г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Посочено е, че с договор, обективиран в н.а. № 107, том VI, рег. №10840, дело №805 от 2016г., на 26.07.2016г. ответникът В. З. З. е продал на ищеца Г. М. Г. самостоятелен обект в сграда - апартамент №6, разположен на II етаж от жилищната сграда, находяща се в [населено място] с актуален административен адрес на [улица], заедно с прилежащото му таванско помещение № 6, с площ от 24.25 кв. м., заедно със съответния процент идеални части от общите части на сграда №1, както и заедно със съответния процент идеални части от отстъпеното право на строеж върху дворното място, в което е построена сградата. Прието е за установено е, че към 26.07.2016г. Г. М. Г. е бил в граждански брак с Т. Д. Г.. За безспорно е прието по делото, че прилежащото сервизно помещение - избено помещение №6 към апартамент №6, е било изключено от описанието на имота в н.а. № 107, том VI, рег.№10840, дело №805 от 2016г. Посочено е, че са събрани гласни доказателства като свидетелят Н. К. З. (майка на ответника) твърдяла, че страните са се разбрали, че при прехвърляне на процесния недвижимия имот мазето ще остане за сина й, понеже е решил да го преустрои за живеене; цената на мазето била приспадната от общата цена на жилището; присъствала на уговорките между страните; тази им воля била потвърдена в агенцията за недвижими имоти, както и при изповядване на сделката пред нотариус; нотариалният акт е бил прочетен от нотариуса на страните, които не са имали претенции. От правна страна въззивният съд е приел, че изначално складовите помещения - зимнични и тавански - винаги следват правата на собственост на жилището, което обслужват и нямат самостоятелен правен статут. Посочено е, че по изключение съществува възможност за самостоятелно обособяване на правото на собственост върху такива обекти или промяна на главния обект, който помещението обслужва, при наличието на определени правни, административни и техническо - устройствени предпоставки. Изложени са съображения, че такива помещения могат да се прехвърлят самостоятелно (без жилището) ако се премине през законоустановената административна процедура (в това число одобряване на проекти, издаване на разрешение за строеж, съгласия от съседите, текущи актове и въвеждане в експлоатация) по смяна на предназначението на помещението и обособяване на нов самостоятелен обект със самостоятелен кадастрален статут, но за целта помещението трябва да отговаря на изискванията за обекта, в който се преобразува. Посочено е, че само така то става самостоятелен обект, годен за прехвърляне (или за друга разпоредителна сделка) или ако приобретателят е лице, притежаващо друг обект в сградата, като в последния случай съответното обслужващо помещение си остава такова (не се променя статута му), но става прилежаща част към друг обект в сградата. Изложени са мотиви, че не е възможно таван или мазе да бъде прехвърлено в този си вид на лице, което не е етажен собственик в сградата. Посочено е, че по делото няма нито твърдения, нито доказателства, които да установяват предназначението на избеното помещение, предмет на спора, да е било променяно по реда на глава VIII на ЗУТ, нито избеното помещение да отговаря на административно-правните критерии за такава промяна. Взето е предвид, че макар за обекта на ищците да съществува друго складово помещение - таван, то не са налице данни, ответникът да е собственик на друг самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, към който избеното помещение, предмет на делото да може да стане прилежаща част. Предвид липсата на твърдения и доказателства за собственост на ответника на друг самостоятелен обект в сградата, съдът е приел, че не са налице изискуемите законови предпоставки за възникване отделно право на собственост върху процесното избено помещение в полза на ответника на това основание. Формиран е решаващ правен извод, че собствеността върху процесното избено помещение е прехвърлена с договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 107/2016г., като е без правно значение обстоятелството, че същото не е посочено в нотариалния акт, доколкото когато етажният собственик прехвърли върху трето лице собственото си жилище, приобретателят придобива правата на своя праводател и върху общите части, съответстващи на прехвърленото жилище, макар и да не е упоменато в нотариалния акт, като това разрешение е приложимо и за акцесорните помещения към жилището. Прието е, че ищците са станали собственици на избено помещение №6 на деривативното основание - договор за покупко-продажба. Прието е за установено, че към момента на разглеждане на делото, претендираното избено помещение се владее от ответника, без правно основание, поради което ревандикационният иск е основателен. Изложени са мотиви, че поставените към ищците въпроси по реда на чл. 176 ГПК, са касаели предварителните уговорки преди сключване на сделката по прехвърляне на недвижимия имот, както и уговорките относно цената на недвижимия имот, прилежащите помещения и други, които обстоятелства са без правно значение за произнасянето по ревандикационния иск, поради което за тях е неприложима санкцията предвидена в разпоредбата на чл. 176, ал.3 ГПК. Прието е, че в доклада по делото, възпроизведен в протокола от съдебно заседание на 18.09.2024г. на първата инстанция, е определена правната квалификация на спора и е разпределена доказателствената тежест между страните. Взето е предвид, че съдът е указал на ответника, че следва да установи наличието на правно основание за владението върху избеното помещение, предмет на иска и доколкото ответникът не е подал отговор, не е изложил никакви твърдения в подкрепа на оспорването си, няма как съдът да му даде конкретни указания какво следва да установява по - конкретно по делото. Прието е, че не е налице нарушение на чл.195, ал.1 ГПК като съдът не е назначил служебно вещо лице по делото, доколкото дори да са относими към спора административния и технически статут на избено помещение № 6 и обстоятелството дали предназначението на същото е било променяно, ответникът няма изложени твърдения в тази насока, които да подлежат на доказване по делото. Посочено е, че единствените доводи, своевременно изложени от ответника в първото по делото съдебно заседание на 18.09.2024г. касаят волята на страните, избеното помещение да остане негова собственост като бъде изключено от сделката за прехвърляне на недвижимия имот, които са приети за неотносими към спора. При така изложените от въззивния съд съображения и наведените в изложението и касационната жалба доводи, настоящият състав приема, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по четвъртия правен въпрос, който касаторът е поставил в изложението, уточнен както следва: Длъжен ли е въззивният съд да допусне експертиза при необходимост от специални знания за установяване на релевантен за спора факт при наведени с въззивната жалба доводи за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите или правни изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако това е необходимо за прилагането на императивна правна норма. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК с цел извършването на преценка дали при провеждане на производството пред въззивния съд е съобразена практиката на ВКС по поставения правен въпрос предвид рамките на спорния предмет, очертан с фактическите твърдения в исковата молба, направените оспорвания пред първоинстанционния съд, наведените доводи в подадената въззивна жалба, както и събраните по делото доказателства, вкл. приетите от първоинстанционния съд договор с ВиК, сключен на 15.07.2016г. и квитанции за платени данък сгради и такса смет, както и представените с въззивната жалба снимки. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение