Определение № 92 от 21.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4706/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 10689 от 7.Х.2013 г. на [фирма]-С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК адв. Г. П.-С. против определение № 2085 на Софийския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 25.ІХ.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 3491/2013 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това д-во срещу определение № 4644 от 5.VІІ.2013 г. на СГС, ТК, с-в VІ-20 по т. д. № 5312/2012 г.: за спиране на първоинстанционното пр-во – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – „до приключване на производството по т. д. № 2090/2012 г. на СГС, ТК, с-в VІ-3 с влязъл в сила съдебен акт”. Оплакванията на търговеца частен касатор са за необоснованост и пост на атакуваното въззивно определение не само в нарушение на материалния закон и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но и в противоречие с Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който на първостепенния съд да бъдат дадени „задължителни указания за продължаване на съдопроизводствените действия по делото”. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът касатор обоснована приложно поле н касационни контрол с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл по два процесуалноправни въпроса, всеки един от които от зцнамчение за томчното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради това, че по тях липсвала съдебна практика. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя изп. директор, както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за неговото потвърждаване. В срока за произнасяне с молба вх. № 461/16.І.2014 г. частният касатор [фирма]-С. е заявил, че оттегля частната си касационна жалба и моли за прекратяване на образуваното по нея пр-во: предвид обстоятелството, че е отпадал правният му интерес от атакуване на преграждащото определение на СГС по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. При тези данни по делото настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че са налице условията по чл. 264, ал. 1 ГПК за прекратяване на частното касационно производство, образувано по жалбата на [фирма]-С. и затова