Определение № 1721 от 09.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3617/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Спарки Р. 2020“ ЕАД, чрез адв. С. и адв. П. против решение № 160/09.05.2023 г. по в.гр.д. № 195/2023 г. на Окръжен съд Русе в частта, с която като е отменено и потвърдено частично решение от 04.012023 г. на Районен съд Русе, постановено по гр.д. № 3413/2022 г., е уважен предявения от И. П. В. против касатора иск с правно основание чл.200 КТ за сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на претърпяна на 30.05.2022 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от 30.05.2022 г. до окончателното изплащане. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че при определяне на размера на обезщетението, въззивният съд не е взел предвид всички установени по делото факти за претърпените болки и страдания на ищеца и по-конкретно не е отчел, че по делото не е установена пожизнена функционална увреда на дясната ръка, доколкото вещото лице по СМЕ е посочило, че функцията на останалите четири пръста на дясната ръка ще се възстанови напълно, като нейната хватателна функция ще бъде засегната до степен, определена само от липсата на пети пръст, както и че не са настъпили трайни последици за психичното и физическо състояние на пострадалия. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК са формулирани следните материалноправни въпроси: 1/ Какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и 2/ Какви са критериите за определяне на конкретен размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД; Поддържа се, че въззивният съд е действал в противоречие със задължителната практика, обективирана в т.II на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, както и с казуалната практика на ВКС, обективирана в конкретно посочени решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. Ответникът И. П. В. не е депозирал отговор на касационната жалба. За да увеличи присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди по чл.200 КТ от 25 000 лв. на 35 000 лв., въззивният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на нормата на чл.200 КТ- наличие на трудово правоотношение между страните към момента на настъпване на трудова злополука и претърпени в резултат на същата вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от следните травматични увреждания – ампутация на ниво долна дистална и средна фаланга на пети пръст на дясната ръка и разкъсно-контузна рана на 4 –ти пръст. Съдът е взел предвид извършената автопластика и претърпените от пострадалия оперативни интервенции, както и че в резултат на тях същият е бил във временна нетрудоспособност общо 160 дни /над 5 месеца/, като продължителното ограничаване движението на засегнатия крайник е довело до влошаване качеството на живот на ищеца поради затрудненията в ежедневните дейности, в самообслужването, както и до психически и социален дискомфорт. Отчел е, че към момента на злополуката ищецът е бил на 56 години, т.е. е в активна трудоспособна възраст; наличието на трайни белези по ръката, които ще останат за цял живот, както и обстоятелствата, че поради ампутацията на пети пръст е невъзможно изцяло да се възстанови силата на хватателната функция на дясната ръка и че към настоящия момент не е настъпило пълно възстановяване, налице е ограничение в движенията и няма възможност за пълно свиване, като лечението продължава и липсва категоричност дали ще настъпи и след колко време пълно възстановяване. Въззивният съд е приел, че макар тези обстоятелства да се отразени в мотивите на решението на първата инстанция, то те не са съотнесени правилно към критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД и не е съобразена в достатъчна степен значимостта им за размера на вредите и не са отчетени в пълна степен икономическите условия и общественото разбиране за справедливост към момента на увреждането – м. май 2022 г. Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на конкретно претърпените от ищеца неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че обезщетение в размер на 35 000 лв. съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване, като тази сума е съобразена и икономическите условия на живот в страната за съответния период, със съдебната практика по присъждане на обезщетения за този вид увреждания, както и с размера на минималната работна заплата за страната към датата на злополуката. Въззивният съд е отчел и появата на т.нар. „фантомни болки“ след злополуката у ищеца, характерни за хора, претърпели ампутация, както и невъзможността колко време ще продължат, като е кредитирал заключението на вещото лице, според което не може да се гарантира пълно възстановяване на установената контрактура на 4 – ти пръст на дясната ръка. При преценка на тези конкретни обективно съществуващи обстоятелства, въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца възлиза на 35 000 лв. Настоящият състав на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението по следните съображения: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т.е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства – т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГТК и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Настоящият състав намира, че повдигнатите въпроси отговарят на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол, но нямат претендираното от касатора значение, тъй като не е налице соченото допълнително основание на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – обжалваното решение да е постановено в противоречие с разрешението, дадено в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, според което на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от увреждането, като размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на основание чл.52 ЗЗД, за което е изяснено в тълкувателният акт, че не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението; такива обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характера и степента на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.; наред с тези факти, съдът трябва да отчете и продължителността на лечението и извършените медицински интервенции, перспективата и трайните последици, възрастта на увреденото лице и възможността да продължи трудовата си кариера и да се социализира, общественото и социалното му положение, икономическата обстановка и др. В конкретния случай въпросите са свързани с доводите на касатора, че въззивният съд не е отчел заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, според което функцията на останалите четири пръста на дясната ръка ще се възстанови напълно, като нейната хватателна функция ще бъде засегната до степен, определена само от липсата на пети пръст. Видно от мотивите на въззивното решение, съдът изцяло е кредитирал заключението на вещото лице, което след клиничен преглед на ищеца е установило, че поради ампутацията на пети пръст на дясната ръка не може да настъпи нито анатомично, нито функционално възстановяване; установената разкъсно – контузна рана с липса на тъкан на четвърти пръст е възстановена анатомично, чрез автопластика на кожа, като за цял живот ще останат белези по дясна ръка, а установената контрактура на четвърти пръст на дясната ръка подлежи на продължаващо лечение и липсва категоричност дали ще настъпи и след колко време пълно възстановяване. Съдът е съобразил и заключението на експерта, че макар и да не се очаква появата на нови патологични състояния, свързани с установените травматични увреждания, е възможно да възникне необходимост от корекция на ампутационния чукан на пети пръст на дясната ръка, свързано с анатомични причини или с оформянето на неврином на ампутационния чукан, т.е. при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е взел предвид и е преценил всички конкретно проявени обстоятелства, които са релевантни за определяне на обезщетението. Според константната практика на ВКС, при определянето на паричния размер на обезщетението съдът трябва да вземе предвид обстоятелствата, посочени в ППВС № 4/1968 г., но също така и обществено – икономическите условия в страната към момента на настъпване на трудовата злополука, тъй като размерът на пресъденото обезщетение не може да служи като източник за неоснователно обогатяване. Справедливостта изисква също сходно разрешаване на анлогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези. В конкретния случай въззивният съд е съобразил създадената съдебна практика на ВКС по сходни случаи, при отчитане на конкретната икономическа обстановка към момента на настъпване на злополуката. Прегледа на съдебната на ВКС показва, че за подобни травматични увреждания /ампутация на пръсти/ настъпили в резултат на трудови злополуки в периода от 2017 г. - 2020 г., размерът на обезщетенията за неимуществени вреди в зависимост от степента на конкретната увреда варират от 16 000 лв. /за ампутация на пети пръст на дясна ръка, без усложнения/ до 80 000 лв. /за ампутация на 2-ри и 3-ти пръст на ниво проксимална фаланга и на 4-ти на ниво средна фаланга на дясна ръка, в резултат на трудова злополука през 2017 г., с определена пожизнено трайно намалена работоспособност 60% и установена липса на хватателна функция на ръката/. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,