Определение № 3711 от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 524/2023 г.

ВКСIII гражданско отделение23.11.2023 г.докладчик Емил Томов

Диспозитив

Не допуска до касационно обжалване на решение №.177 от 24.10.2022г по в.гр.дело № 248/2022г. на Бургаски апелативен съд Осъжда Д. Г. П. да заплати на С. В. И. и Г. Д. И. сумата 800 лева разноски за настоящата инстация Определението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. П. ,представлявана от адвокат Д. М. срещу решение №.177 от 24.10.2022г по в.гр.дело № 248/2022г. на Бургаски апелативен съд ,с което след отмяна на решение №33 от 03.05.2022г на Сливенски окръжен съд е отхвърлил искове на касаторката,легитимирала се с обявено на 26.08.2020г универсално завещание от 2010г,с което починалата на 10.08.2020г Д. Х. Д. завещава на ищцата,нейна внучка,цялото си имущество.Искът е с правно основание с чл.26, ал.2 изр.1 предл.4 от ЗЗД за обявяване на нищожност поради липса на основание на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот ,представляващ апартамент в [населено място],срещу задължение за гледане и издръжка лично или чрез трето лице,сключен между Д. Х. Д. и С. В. И. на 04.06.2020г с нот.акт № 42/2020г на Нотариус Н.В. ,както и на осн.чл.87 ал.З ЗЗД при условията на евентуалност,за разваляне на същия договор поради неизпълнение - неполагане на грижи за прехвърлителката.Имотът е прехвърлен срещу уговореното задължение на ответницата–приобретател,респ. нейните наследици,да се грижат за прехвърлителката и я издържат,лично или чрез трето лице,като й осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега и в случай на смърт се осигури и извърши кремацията й,както и за положените до момента грижи.През 2011-2012г прехвърлителката Д. е диагностицирана с онкологично заболяване „карцином на стигма”, била е оперирана,след което периодично е провеждана химеотерапия - 8 курса до м. май 2013г и отново през през 2015г вУМБАЛ „Надежда”гр. София, когато са установени и чернодробни метастази .Последвала е ремисия,но през 2018г. е установена прогресия на болестта.До м.март 2020г са били проведени пет курса на химеотерапия,като след проведена ХТ на 28.05-30.05 2020г пациентката е изписана в задоволително общо състояние ,с насрочена дата за нов курс след 14дни ,без непосредствен медицински риск ,съгласно приетото заключение на вещо лице-онколог. Съгласно показанията на личния лекар д-р С.,след 2018г прехвърлителката Д. трудно понасяла химеотерапиите ,чувствала отпадналост, но получавала подкрепа, помощ и грижи от близки хора и към 19 май 2020г,когато е прегледана ,е била в задоволително общо състояние, не губела надежда и воля за живот.Подкрепа е получавала от свид.Д. С. ,който от 17 години живеел с нея на съпружески начала.Заболяването е било в крайна фаза на развитие към датата на сключване на договора,но при изписването след ХТ на 30.05.2020г пациентката не е била в „терминално състояние”, включително до 09.06.2020г,когато отново постъпва в болница с болки в корема. Съгласно приетата експертиза ,като „терминално”състоянието й може да се определи едва в края на последния двумесечен болничен престой ,при изписването на 06.08.2020г.Отбелязано е,че при четвърти стадии на заболяването ,както е установено при Д. Д.,болната е преживяла значително по-дълъг период от прогнозируемия ( преживяемост до 5 години се отчита едва 3-5%от онкоблоните с нейната диагноза),самата преживяемост зависи от много фактори и трудно може да бъде предсказана като период от време.Според данни на СЗО,периодът от три до шест месеца.При болната Д. са засвидетелствани положителен ефект от провежданите ХТ,заедно с добрите грижи и психическата подкрепа.За заболяването на прехвърлителката ответницата С. И. е знаела още от 2012г, тъй като нейната майка страдала от съща болест и обменяли информация. С. познава ответницата от 2015г,а покойната Д. я познавала от дете,чрез родителите й. Решението именно тя да бъде извикана ,било избор на Д. Д.. Една вечер се събрали тримата(свид. С.)и решили как да се разпределят грижите всекидневно. Ответницата С. И. идвала всеки ден сутрин и вечер,носела храна и правела необходимото за поддържане на дома и личната хигиена на Д.,поела издръжката на прехвърлителката като част от общите разходи по домакинството.На химеотерапии и медицински прегледи Д. Д. била придружавана от свидетеля С., като разходите поемала приобретателката.Договорът бил сключен при нотариуса, след като се освободил режима (епидемичната обстановка поради ковид).Свид. С. не присъствал на сделката,с която бил съгласен.Според становището на ответниците по иска,той е и третото лице,чрез което съгласувано част от грижите са били полагани.След като се влошила и постъпила в болница, прехвърлителката била посещавана и обгриждана и от двамата, както и преди това - считано от м.септември ,2019г.Като я изписвали, бил и съпруга на С. - втория ответник Г. И. ,тъй като Д. не можела да върви ,а С. не можел да я носи.За да отхвърли иска за нищожност на договора при така установените обстоятелства ,въззивният съд е изтъкнал ,че при сключването му прехвърлителката е страдала от тежко заболяване,каквото е онкологичното, но болестта не е била в т.нар.„терминален стадии”. Изтъкнат е установеният в практиката на ВКС времеви период ,който обосновава извод за нищожност на поддържаното с иска основание, опредлян значително по-кратък от процесния -няколко дни,до един месец и характеризиращ се с признаци за сътояние,различно от установеното.Подчертана е инициативността на прехвърлителката за сделката, която е подготвила документи, посетила е нотариуса предварително, лично е участвала в самото оформяне на договора.Два дни след това ,на 06.06.2020г свидетели са срещали болната във входа на блока да разнася податки за задушница.Друго съображение за отхвърляне на главния иск е сключването на договора и за положени минали грижи,като единен в поетото задължение,което прави прехвърлянето с основание, тъй като не може да се предполага ,че е прехвърлителят би прехвърлил нещо срещу минали грижи ,без да си осигури такива за в бъдеще.Изтъкнато е решение № 88/2013г гр.д № 528/2012г на Четвърто г.о на ВКС като установена практика на ВКС по въпроса .Евентуалният иск за разваляне на договора е разгледан и отхвърлен като неоснователен,тъй като кредиторът е манифестирал признание за престирани грижи и издръжка и удовлетворение от тях ,в случая за грижите полагани от есента на 2019г насетне, като за времето от сключване на договора до смъртта на прехвърлителката задължението е изпълнявано точно и добросъвестно съгласно чл. 63 ЗЗД ,който извод следва от показанията на свидетелите, най- вече от показанията на свид.С..Според уговорката по договора,ответницата е престирала лично дължимото както в дома на Д. ,така и при престоя й в болница, а според предвидената в договора възможност, включително и чрез свид.С. ,така че Д. да не остава без обгрижване и без средства за издръжка и лечение.Това е решаващо прецененият факт,като грижите съответстват по вид и обем на договореното.Не се твърди ,не са налице и данни друг да е полагал необходимите грижи,освен И. и С..Родствениците на прехвърлителката ,дъщеря и внучка ,не са се интересували от болната,ищцата не е посетила баба си до нейната смърт.Личният лекар (св.С.) дори не е знаела за съществуването им. Обсъдени са в конкретност и показанията на ангажираните от ищцовата страна двама свидетели,като неразколебаващи горните изводи. В касационна жалба ищцата ,чрез пълномощника си адв Д.М. се оплаква от незаконосъобразност ,необоснованост,неправилна оценка на дадените медицински заключения, които е следвало да доведат съда до извод за знание у приобретателката за предстояща близка смърт поради крайния стадии в развитието на заболяването. Затова на ответницата е било известно ,че няма да може да изпълнява задълженията си. В приложеното към жалбата изложение се изтъква чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради

противоречие с ТР №1 от 27.04.2022 по тълк.д№ 1/2020г ОСГТК за задължението на съда да се произнесе в мотивите по нищожността на сделки или отделни клаузи и без възражение;

противоречие с реш. № 1040 от 11.10.1993г на Второ г.о на ВКС,според което знанието за наближаваща смърт е релевантно ,може да се прогнозира ,заболяването е онколочино и договорът е сключен преди постъпване в болнично заведение;

противоречие с практика на ВКС в реш. №327/2015г на четвърто г.о и реш. № 238/2015г на Трето г.о на ВКС за точното изпълнение от страна на приобретателя и че по същия начин се процедира и когато част от уговорената престация е получена;(4)Противоречие с т.1 от ТР №1/2013г ОСГТК за приложението на императивен материален закон в обществен интерес,според защитата в случая основанията за нищожност в чл.26 ЗЗД ,евентуално за разваляне на договора – чл.87 ЗЗД. Като правен въпрос при изтъкнато основание по чл. 280 ,ал.1 т.3 ГПК се сочи

следва ли да се приемат от съда за установени факти,за които самата страна в своя отговор е дала противоположно становище;(2)може ли да се приеме ,че договорът за издръжка и гледане е без основание ,когато при сключването му приобретателят е знаел или прогнозирал,че прехвърлителят ще почине много скоро и може ли да се приеме ,че това знание е налице, ако с оглед здравословното състояние смъртта е прогнозируема или е настъпила в кратки срокове.Изтъква се и чл. 280, ал.2 предл.трето ГПК поради извода ,че сделката не е нищожна. Ответниците по касационната жалба С. В. И. и Г. Д. И. представлявани от адв. Е.Х. изтъкват в отговор, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като повдигнатите въпроси не са разрешени в противоречие с формираната практика на ВКС.Изложени са съображения в подкрепа на фактическите и правни изводи на съда,установил основанието на договора и реалните грижи при изпълнението му. Претендират се разноски Върховен касационен съд, трето гражданско отделение намира, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.Изтъкваното от касаторката противоречие с формирана задължителна практика на ВКС в ТР №1 от 27.04.2022 по тълк.д№ 1/2020г ОСГТК за задължението на съда да се произнесе в мотивите по нищожността на сделки или отделни клаузи и без възражение,няма връзка с предмета на делото и не засяга оспорваното решение, поризнесено по предявен иск с правно основание чл.26, ал.2 изр.1 предл.4 от ЗЗД,за нищожност поради липса на основание на алеаторен договор.Без да е формулиран конкретен, обуславящ за изводите на съда правен въпрос се изтъква и задължението на въззивната инстанция да прилага императивните материалноправни норми, разяснено с приемането на т.1 от ТР №1/2013г на ОСГТК.Преценката на съда за неоснователност на така предявения иск за нищожност не е разнозначна на несъобразяване с императивна материалноправна норма, както поддържа защитата. Не е налице противоречие на приетото от въззивния съд спрямо установеното в практика на Върховен касационен съд решение на въпроса кога алеаторен договор като сключения е без основание и поради това нищожен.В решение № 569 от 08.03.2011 г. по гр.д. № 76/2009 г. на Четвърто г.о на ВКС, решение № 384 от 10.05.2010 г. по гр.д. № 1190/2009 г. на Трето г.о на ВКС, решение №569/2011г по гр.д №76/2009г на Четвърто г.о на ВКС и др. е консолидирана по-старата практика на ВКС по въпроса (Решение № 1042 от 29.ХІІ.2006 г. по гр.д.№ 768/2005 г. на ІІ г.о. на ВКС, Решение № 660 от 26.ІХ.2000 г. по гр.д.№ 1080/1999 г. на І г.о. на ВКС и Решение № 1040 от 11.Х.1993 г. по гр.д. 382/1993 г. на ІІ г.о. на ВКС).Изискваните фактически предпоставки за приложение на основанието за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание е наличие на заболяване,предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора,както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното настъпване смъртта на прехвърлителя. Такива заболявания са включително онкологичните,но в т. нар.терминален стадий/предшестващ смъртта в период от няколко дни/,характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост,невъзможност дори и за елементарни движения,често или постоянно изпадане в безсъзнание и т.н.като изискваният времеви период от сделката до настъпването на смъртта е съвсем кратък- дни, по-малко от месец,както е приел и въззивния съд .Съгласно установената практика на ВКС допускането,че прехвърлителят по алеаторен договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро ще почине,не е равнозначно на знание за близка,скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност. При увредено състояние,включително поради онкологично или друго заболяване,именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред,предвид конкретен риск от влошаване или нуждата от специфичната грижа и помощ, от която болните се нуждаят,е основанието за сключване на договора за прехвърляне на имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане. Обратното ще означава по формални признаци, като възраст или здравословно състояние,да се отрече възможността за прехвърлителя да предложи свое имущество,за да си осигури така необходимите му грижи в критичен за него момент,а това ще е неприемлив от гледна точка на гражданското право резултат(реш.№384/2010г по гр.д № 1190/2009г на ІІІ г.о на ВКС, реш. по гр.д 3258/18г на ІІІ г.о на ВКС ,реш №420/2012г по гр.д 99/2011г на ІІІ г.о на ВКС) Предвид съдържанието на конкретния договор и вече приетите от кредитора грижи и издръжка преди оформянето му, въззивният е съобразил и разясненията в реш. № 88/2013 по гр.д 528/2012г на Четвърто г.о на ВКС,според което в този случай прехвърлянето е с основание, дори когато на страните е била известна предстоящата в съвсем близко бъдеще смърт на прехвърлителя.По формулирания в изложението въпрос „може ли да се приеме ,че договорът за издръжка и гледане е без основание когато при сключването му приобретателят е знаел или прогнозирал ,че прехвърлителят ще почине много скоро и може ли да се приеме ,че това знание е налице, ако с оглед здравословното състояние смъртта е прогнозируема или е настъпила в кратки срокове” въззивното решение е съобразено с установената практика на ВКС и не е налице соченото основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК ,нито е налице очевидна неправилност на решението и основание за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК поради приетото от съда по главния иск. Не е отговорено на общото изискване в чл. 280, ал.1 ГПК при формулирането на въпрос следва ли да се приемат от съда за установени факти ,за които самата страна в своя отговор е дала противоположно становище.Въззивният съд не е обективирал в решението си изводи по фактите при така изтъкваните предпоставки.Не е налице противоречие на приетото от въззивния съд спрямоустановеното в практика на Върховен касационен съд решение на въпроса кога алеаторен договор като сключения,при обстоятелства като установените по делото,подлежи на разваляне поради неизпълнение, по иск на наследник на прехвърлителя.Не е налице противоречие с изтъкнатата практика на ВКС в реш. №327/2015 по гр.д №1205/2014 на четвърто г.о и реш. №238/2015 по гр.д №1368/2015 на Трето г.о относно характера на договора за прехвърляне на имущество срещу престирана издръжка и гледане за минал и бъдещ период от време. Съобрезено е,че изпълнението при полагане на грижи и даване на издръжка по алеаторния договор следва да е цялостно, не се дели на периоди; да е непрекъснато, то е единно и неделимо и следва да е редовно,в пълен обем, като указаните критерии са приложени предвид установените факти по делото.Освен при съобразяване с гореизложените принципни указания,решаващите съображения на съда в случая са формирани по иск за разваляне на договора, предявен от наследник и е следвало да отчита решаващо приети ли са били грижите по алеаторния договор приживе от прехвърлителката, в конкретния им, доказан като полаган обем,тъй като ако изпълнението е съответно на договореното,също и на нуждата на прехвърлителя и поради това е било прието, основание за разваляне на договора поради неизпълнение не може да се изтъква.При прехвърляне на вещ срещу грижа и издръжка, както за минало време, така и за в бъдеще, договорът също е единен.Специфичното при него е,че грижите и издръжка до датата на сключването му са вече престирани и приети от прехвърлителя каквито са дадени, последният не може да търси по отношение на тях насрещно изпълнение,съответно обезщетение по чл. 79 ЗЗД поради неизпълнение,нито да разваля договора по чл.87,ал.3 ЗЗД(реш.№863/2010г по гр.д №1534/2009 на Четвърто г.о,реш. № 327/2015 по гр.д №1205/2014г на Четвърто г.о на ВКС). Ответниците претендират съдебни разноски, каквито се дължат на основание чл.78, ал.3 ГПК и следва да се присъдят за настоящата инстанция в установения размер от 500 лева,за адвокатска защита. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

Диспозитив

Мотиви

Цитирани разпоредби