Определение № 1149 от 21.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 823/2010 г.

ВКСI гражданско отделение21.12.2010 г.

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 28.12.09г. по гр.д.№267/09г. на Монтанския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.288 от ГПК. С решение от 28.12.09г. по гр.д.№267/09г. на Монтанския окръжен съд е обезсилено решението от 24.03.09г. по гр.д.№412/07г. на Ломския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Въззивният съд е приел, че вместо по предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ - за установяване правото на собственост на наследодателя С. П. Н. върху процесната нива към момента на образуване на ТКЗС, районният съд се е произнесъл по установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./, приемайки че С. П. Н. не е собственик на спорната нива. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата З. К. М.. В изложението към жалбата се поставят въпросите какви са правомощията на въззивната инстанция при констатирана нередовност на исковата молба – следва ли въззивният съд да остави тази молба без движение с указания за отстраняване недостатъците и, или да върне делото на друг състав на първоинстанционния съд с указания той да извърши това процесуално действие. По тези въпроси се иска допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради противоречие на въззивното решение с т.4 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС. Освен това се поставя и въпросът дали второинстанционният съд е контролно-отменителна инстанция или съд по същество. Ответникът в производството М. С. П. оспорва жалбата. В писмен отговор излага доводи за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационното обжалване. Решаващите мотиви на въззивния съд за обезсилване на първоинстанционното решение се свеждат до това, че е разгледан непредявен иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, вместо предявеният иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Правилността на този извод не може да се проверява в производството по чл.288 от ГПК, но той определя относимия въпрос, по който би могло да се допусне касационно обжалване. Поставените от жалбоподателя въпроси - как следва да процедира въззивният съд, когато констатира нередовност на исковата молба и дали той е контролно-отменителна инстанция или инстанция по същество, не са пряко свързани с процесуалния въпрос, който е стоял пред въззивния съд и който е свързан с преценката дали първата инстанция се е произнесла по предявения иск или не. Ето защо поставените въпроси се явяват неотносими към проблематиката по конкретното дело и по тях не следва да се допуска касационно обжалване, съобразно приетото и в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

4