Определение № 654 от 25.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. С. Я., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Я. В., срещу решение №471 от 11.05.2021 г. по гр. дело № 3413/2020 г. на Софийския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение №927/04.02.2020 г. по гр. дело №8707/2019 г. на Софийския градски съд касаторът е осъден да заплати на „КРЕДИТ ПЛЮС“ ООД, [населено място], 54 733 лв., представляваща усвоена и непогасена главница по договор за кредит от 20.11.2017 г. и анекс към него от 20.11.2018 г. Ответникът по касационната жалба „КРЕДИТ ПЛЮС“ ООД, [населено място], оспорва жалбата. Въззивният съд е приел, че процесният договор е недействителен, поради което искът е основателен до размера на чистата стойност на кредита. Жалбоподателят е изложил доводи, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, които се свеждат до това, допустимо ли е предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД да бъде уважен на основание чл.23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредитите, при положение, че съдът е достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла на чл.22 ЗПК. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване на решение №471 от 11.05.2021 г. по гр. дело № 3413/2020 г. на Софийския апелативен съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1094.66 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.