Определение № 3747 от 18.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 421/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. И., [населено място], чрез адвокат Г. Д., срещу решение № 279 от 17.10.2024 г. по в.гр.д. № 249/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е отменено решение № 40 от 20.04.2022 г. по гр.д. № 643/2021 г. на Районен съд – Раднево и вместо това упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете К. Д. И. е предоставено на майката Д. Н. Д., на бащата Д. И. е определен режим на лични отношения с детето и същият е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от постановяването на решението до настъпване на основания за нейното изменение или отмяна, ведно със законната лихва за забава върху всяко просрочено месечно плащане до окончателното му изплащане. В подадената касационна жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано. Иска се отмяната му и предоставянето на упражняването на родителските права на бащата, определяне на режим на лични отношения на детето с майката и осъждането ѝ за плащане на месечна издръжка.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Д. Н. Д., [населено място], чрез адвокат Д. К., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество подадената жалба е неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 06.01.2025 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

Въззивното производство се е развило по реда на чл. 294 ГПК след връщането му от ВКС със задължителни указания. Съдът е приел, че е сезиран с искане по чл. 127, ал. 2 СК за разрешаване на спора между страните относно упражняването на родителските права по отношение на сина им К. Д. И., [дата на раждане] От фактическа страна е установено, че родителите не живеят заедно от края на 2019 г., като детето по общо съгласие първоначално е оставено при майката в Д., а бащата живеел в близост на квартира, като поддържал редовни отношения със сина си и помагал в отглеждането му. От началото на 2020 г. майката живее в [населено място] поле във фактическо съжителство с друг мъж, с когото имат дете, родено през 2022 г., а К. И. бил оставен да живее при своите баба и дядо по майчина линия в Д., които полагали основните грижи за него. През м. август 2021 г. бащата се прибрал в родния си [населено място], като взел детето при себе си, записал го на детска градина и го регистрирал при общопрактикуващ лекар.

В изпълнение на дадените от касационната инстанция указания след върщането на делото е назначена психологическа и логопедическа експертиза, родителите са призовани и изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 СК, както и са изискани актуални социални доклади. Съдът е посочил, че за разрешаването на повдигнатия пред него спор се ръководи от най-висшия интерес на детето, като отчита всички обстоятелства от значение за правилното отглеждане и възпитание на детето чрез гарантиране на правилно физическо и психическо развитие, както и задоволяване на материалните, културните и социалните му интереси. От събраните доказателства е установено, че всеки от родителите притежава добри възпитателски качества и демонстрира желание да отглежда детето, включително има и възможност да разчита на помощ от трети лица – своите родители. Направен е извод, че и двамата родители разполагат с идентични материални възможности за осигуряване на издръжката на детето и с подходящи за отглеждането му жилищно-битови условия, като полът и възрастта на детето правят и двамата родители еднакво пригодни да полагат грижи за него, включително и с оглед обстоятелстово, че всеки от тях в някакъв период е полагал преки грижи за детето и то има изградена връзка на привързаност и с двамата. Посочено е, че при преценката за най-добрия интерес на детето следва да се отчетат настъпилите във времето от постановяване на първоинстанционния акт фактически промени в релевантните обстоятелства, изразяващи се в това, че от почти две години детето живее при своята майка в Димитровград заедно със своето братче, където е и записано в първи клас. Съдът е взел предвид, че учебната година вече е започнала и детето има изградена социална среда, поради което в заключение е приел, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката, където да бъде определено и местожителството на детето, а постановеният от предходната инстанция режим на лични отношение на детето с баща му е подходящ и няма необходимост от промяна, а само от допълване и конкретизиране за безпроблемното му изпълнение и спазване от страните.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Задължен ли е въззивният съд да установи всички релевантни обстоятелства, като обсъди подробно, ясно и задълбочено всички данни по делото, да формира свои фактически и правни изводи, въз основа на които да достигне до крайно заключение и произнасяне по спора?“.

2. „Длъжен ли е въззивният съд да даде отговор на всички доводи и възражения на страните, като ясно и точно изложи съображения по тях?“.

Твърди се, че тези два въпроса са разрешени в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 38 от 29.03.2011 г. по гр.д. № 1276/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 196 от 21.12.2018 г. по гр.д. № 1101/2018 г. на ВКС, III г.о., решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 127 от 05.04.11 по гр.д. № 1321/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 344 от 21.09.2012 г. по гр.д. № 862/2011 г. на ВКС, IV г.о.

3. „Обвързан ли е съдът в производствата по спор за родителски права да съобразява единствено изложените в ППВС № 1/12.11.1974 г. обстоятелства, или може и е длъжен служебно да установява и други обстоятелства, които са от значение за защитата във възможно най-голяма степен интересите на детето, както и да събира доказателства за тях?“. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

4. „Кой е ръководният за съда критерий при разрешаването на спорните въпроси в производството по чл. 127, ал. 2 СК? С оглед указанията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., какво е значението на обстоятелствата „продължителност на престоя на детето при майката в периода на касационното производство и до постановяване на процесния акт“, както и „началото на учебна година към момента на постановяване“? Може ли тези обстоятелства да са решаващ критерий? Може ли тези обстоятелства да са и единствен решаващ критерий, при наличието на множество събрани доказателства за този факт? Може ли да се разглеждат самостоятелно, или следва да се обсъдят и съобразят в съвкупност с множеството обстоятелства от най-разнообразно естество, но имащи значение по разрешаването на въпроса?“.

5. „Трябва ли въззивният съд, като установи родителите разполагат ли с необходимия родителски капацитет, родителски качества и морален облик за правилното отглеждане и възпитание на детето, да извърши съпоставка между тях?“.

6. „Има ли значение развитието на детето по време на производството по спорния въпрос за родителски права, което е обусловено от различното местоживеене на детето, условията и полаганите грижи? Трябва ли въззивният съд да ги изследва, обсъжда и прецени при постановяване на своя акт?“.

Поддържа се, че четвъртият, петият и шестият въпрос са разрешени от въззивния съд в противоречие с възприетото в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ППВС № 1/12.11.1974 г.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, поради следните съображения:

Формулираните от касатора въпроси касаят задължението на съда да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, включително като обсъди всички приети доказателства и на всички доводи и възражения на страните в мотивите на въззивното решение, предвид засиленото служебно начало с оглед съблюдаването на най-висшия интерес на детето, както и критериите, които съдът следва да вземе предвид, при решаването на спора относно упражняването на родителските права. Те преповтарят въпросите, по които вече е било допускано касационно обжалване и съответно касационната инстанция се е произнесла в решение № 243 от 22.04.2024 г. по гр.д. № 1457/2023 г. на ВКС, III г.о. Споровете за правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационния съд, се преклудират и въззивният съд е длъжен да се съобрази с направеното тълкуване при постановяване на решението си. Предвид посоченото поначало същите са преклудирани и не могат да послужат за ново допускане на проверка по същество на новопостановеното въззивно решение, предвид дадените на въззивния съд задължителни указания по тях - в този см. са т. 6 от ТР № 2/2004 г., р. по т. д. № 116/09 г. на второ т. о., р. по гр. д. № 3136/13 г. на второ г. о., по гр. д. № 265/09 г. на второ г. о., по гр. д. № 7034/13 г. на първо г. о. на ВКС и др. В допълнение, съдът не се е отклонил от вече дадените от предходната инстанция отговори на поставените въпроси, като е изпълнил задължителните ѝ указания по приложението на правото и при решаването на спора е взел предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето - в тяхната съвкупност. Положил е максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето съобразно указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС във връзка със служебното начало, което има превес пред диспозитивното и състезателното начало в процеса, щом се касае за интересите на дете. В тази връзка повторното поставяне на въпросите изразява несъгласието на касатора с дадените от въззивният съд разрешения по тях, което обаче не е основание за допускане на касационното обжалване.

С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.