Определение № 93 от 24.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 212/2012 г.
ВКСIV гражданско отделение24.02.2012 г.докладчик Албена Бонева
Диспозитив
ВРЪЩА касационната жалба подадена от М. К., И. К., Е. Р., Владимир Р., Р. Р. – К., Ц. Р. и А. К., всички чрез адв. Г. В. против въззивно решение № 548/22.11.2011 г. на Софийски окръжен съд, втори граждански състав по гр.д. № 691/2011 г. ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 212 по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение за 2012 г. ОСЪЖДА М. П. К., И. П. К., Е. Н. Р., Владимир С. Р., Р. С. Р. – К., Ц. Г. Р. и А. П. К. общо да заплатят на Р. П. С. сумата в размер на 600 лв. – сторени в производтвото пред Върховен касационен съд съдебно-деловодни разноски. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е образувано по касационна жалба, подадена от М. К., И. К., Е. Р., Владимир Р., Р. Р. – К., Ц. Р. и А. К., всички чрез адв. Г. В. против въззивно решение № 548/22.11.2011 г. на Софийски окръжен съд, втори граждански състав по гр.д. № 691/2011 г. Насрещната страна Р. С. чрез адв. П. И. е отговорила в срок, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на разноските по делото. Жалбата е подадена в срок от легитимна страна и е редовна, но е срещу акт, който е изключен от касационен контрол. Атакуваното решение е постановено по множество субективни съединени искове, чийто общ сбор е 9369 лв., но всеки един от субективно съединените искове е с цена под 5 000 лв. М. К. претендира заплащане на сумата от 1269 лв., а всички останали ищци – по 1350 лв. Касационната жалба е депозирана на 16.01.2012 г., което значи, че от тогава е във висящност и касационното производство, а според разпореденото в чл. 280, ал. 2 ГПК в сила от 21.12.2010 г., на касационно обжалване не подлежат въззивни решения, постановени по граждански дела по искове с цена до 5000 лв. Случаят е такъв. Още към датата на постановяване на въззивното решение – 22.11.2011 г., е налице промяна в чл. 280, ал. 2 ГПК с ДВ бр. 100/2010 г. Погрешното указание на въззивния съд, че неговия съдебен акт може да се обжалва, както и администрирането на касационната жалба от втората инстанция, не обвързва настоящия съдебен състав, който и сам служебно преценява предпоставките за допустимост на касационното производство. Касационното производство, както стана ясно не е било висящо към 21.12.2010 г., така че нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК се прилага в изменената й редакция с ДВ бр. 100/2010 г. Ето защо и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство, бъде прекратено. Насрещната страна по касационната жалба има право на съдебноделоводни разноски. Представени са доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 600 лв., каквато сума касаторите общо следва да запатят на Р. С. По изложените съображения, съдът