Определение № 945 от 12.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 729/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на двете страни срещу Решение № 16326 от 13.08.2014г. по в.гр.д.№ 2839/2012г. на СГС, ГО, 4-Б състав. С него, след отмяна на решението по гр.д.№ 62370/2010г. на СРС, 60 състав в частта за уважаването на иска за сумата 6 110.17лв. /разлика между 13 697.55лв. и уважения от СРС размер 19 807.72лв./, е постановено друго за отхвърлянето му. Потвърдено е решението: в частта за уважаването на иска и осъждането на [фирма] да заплати на [фирма] сумата 13 697.55лв. и в частта за отхвърлянето на иска за разликата от 19 807.72лв. до пълния предявен размер 20 816.38лв. Ищецът [фирма], [населено място] обжалва решението в частта, с която след частичната отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен искът за заплащане на мораторна лихва в размер на 6 110.17лв. /разлика между присъдената от СРС сума 19 807.72лв. и определения от СГС размер 13 697.55лв./, в частта за потвъждаване на решението за отхвърлянето на иска за разликата от 19 807.72лв. до пълния предявен размер 20 816.38лв., и съответно в частта за разноските. Позовава се на неправилност поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Поддържа, че при правилно установена по спора фактическа обстановка, въззивната инстанция неправилно е интерпретирала Споразумителен протокол от 08.07.2009г. и незаконосъобразно е приела, че той е договор за новация, че с него са новирани задълженията по фактурите от №№ 4018/21.01.2009г. до 4697/06.07.2009г., описани в исковата молба от номер 112 до номер 168. Изложени са подробни съображения какви са характеристиките на договора за новация, като се поддържа, че те отсъстват при договоряне клаузите на Споразумението. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на иска в предявения размер. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по материалноправния въпрос: дали съглашение, с което се уговарят различни /обединени/ вноски по дълга и променени срокове за изпълнение, има характера на новационно споразумение, вследствие на което се погасява старият дълг включително и дължимата законна лихва за забава. Поддържаната допълнителна предпоставка е т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие на обжалваното решение с Решение № 130 от 24.03.3009г. по т.д.№ 650/2008г. на 2.т.о.и Решение № 138 от 22.08.2013г. по т.д.№ 27/2012г. 2 т.о. Ответникът [фирма] обжалва решението като неправилно в частта за уважаването на иска. Твърдението е, че въззивната инстанция не изпълнила задължението си да осигури правилното приложение на императивна правна норма, да даде служебно указания досежно правнорелевантните факти и тежестта на доказване постигането на уговорка за погасяване на задълженията по реда на чл.76,ал.1 ЗЗД, при допуснато от първоинстанционният съд съществено процесуално нарушение-неизвършване на доклад със съдържанието по чл.375 ГПК. Позовава се на неправилно тълкуване от въззивния съд на разпоредбата на чл.76,ал.2 ЗЗД относно законната мораторна лихва за забава. Счита, че непосочването в споразумителния протокол на лихвите за забава следва да се тълкува като отказ от права. Поддържа, че противоречи на добросъвестността търсеното на мораторна лихва след сключването на съдебна спогодба, която по дефиниция е съглашение, основано на взаимни отстъпки, в което в случая въпросът за лихвите не е третиран. Иска се отмяна на решението и отхвърлянето на иска със законните последици. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по материалноправния въпрос: лихвата, дължима като обезщетение за забава по чл.86,ал.2 ЗЗД, погасява ли се по реда, определен в чл.76,ал.2 ЗЗД. Твърдението е, че въпросът е решен от СГС в противоречие с практиката на ВКС-Определение № 688 от 02.11.2009г. по т.д.№ 705/2009г. на 2 т.о. и Решение № 86 от 14.08.2014г. по гр.д.№ 6766/2013г. на 4 г.о. на ВКС. В писмени отговори [фирма] и [фирма] оспорват предпоставките за допускане на касацинното обжалване и жалбата на противната страна. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Съдилищата са сезирани с иск по чл.86 ЗЗД-за заплащане на обезщетение за забава при плащането на цената на доставени стоки на [фирма] от [фирма], извършени през периода ноември 2007г.-юли 2009г. в изпълнение на договор за доставки № 2811-01/2005г. по 167 броя фактури /от №№ 1731/23.11.2007г. до 4967/06.07.2009г./. Ответникът се е позовал на изтекла давност за вземането по първите осем фактури, както и на постигнато съгласие по Споразумителен протокол и справка към него от 08.07.2009г. Посочил е, че вземането за цената по фактурите, неописани в споразумителния прокол /от позиция № 1 до № 111/ е погасено поради преклудирация ефект на спогодбата, а тези предмет на споразумението /от позиция № 112 до 167/ са заплатени, а лихвите за забава не са предмет на споразумението; позовал се и на разпоредбата на чл.76,ал.2 ЗЗД. Първоинстанционният съд е приел, че представеният от ответника двустранен протокол от 08.07.2009г. третира задължения по фактури, за които страните не спорят, че са платени, но не третира лихвите-предмет на спора, за които няма постигнато изрично съгласие-т.е. спогодбата е само частична за заплащането на цената на доставените стоки. Счел е, че със споразумението се дерогира нормата на чл.76,ал.2 ЗЗД-страните са се съгласили да бъде погасена главницата. Частичното отхвърляне на иска е резултат на извода за основателност на възражението за погасителна давност за лихвите по фактури с позиции 1-8 при предявена на 21.12.2010г. искова молба и дата на издаване на фактура-позиция 8 - 20.12.2007г. Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни. Констатирала, че съгласно изричното отразяване във всяка една от фактурите, плащането е отложено с един месец, поради което е съобразила, че възражението за изтекла давност е неоснователно и неправилно искът е бил частично отхвърлен на това основание. Анализирала е споразумителния протокол, съгласно който, при проведената среща във връзка с просрочените задължения на получателя по договора за доставки, е установено, че „П. Д.“ дължи 165 167.95лв. по фактурите по описа-приложение /справка-неразделна негова част, третираща фактури от № 4018/21.01.2009г. до 4967/06.07.2009г., съответстващи на позиции от 112 до 168 от и.м./, и страните са се споразумели да се издължи на [фирма] не по-късно от 30.11.2009г. по график: плащания от по 45 000лв. съответно до 31.07.2009г. и до 31.08.2009г.; до 30.09.2009г. да плати 38 000лв.; а до 30.10.2009г. остатъка от 37 167.95лв. Счела е, че споразумението е договор за новация по отношение на задълженията, включени в предмета му. Наличието на съгласие за обективна новация е обосновано с промяна на поетите по договора задължения-обединени са суми, представляващи главници по няколко фактури и с промяна на свързаните с тяхното изпълнение срокове- определени са четири нови падежа. Прието е, че „доколкото претенцията за заплащане на лихви по включените в справката към споразумителния протокол фактури, съгласно твърденията в исковата молба не произтича от новирането на договора за търговска продажба, досежно описаните там фактури, то искът за заплащане на лихви в размер на 7 118.83лв.-разлика между претендираната сума 20 816.38лв. и сумата по фактурите, по отношение на които не е налице новация, е неоснователен”. Изложено е, че с оглед новацията на задълженията по фактурите, предмет на споразумителния протокол ищецът неоснователно претендира обезщетение за забава от датата на падежа по всяка една от тях. Счетено е, че искът за присъждане на обезщетението за забавено плащане по останалите-невключени в споразумителния протокол фактури е основателно и е в размер 13 697.55лв., тъй като по отношение на тях не са променени поетите в договора задължения. Възражението на ответника-въззивник за приложимост на разпоредбата на чл.76,ал.2 ЗЗД е счетено за неоснователно по съображения, че установената в разпоредбата поредност на погасяване на задължението не се прилага при задължения за заплащане на главница и на законна лихва върху същата от датата на забавата, доколкото лихвата няма възнаградителен характер. С Решенията по чл.290 ГПК, на които касаторът-ищец се позовава са разгледани хипотези на уговорка за разсрочване на задължение и е даден отговор на въпроса дали способите за преструктуриране на задължението са индиция за наличие на воля за обективна новация и погасяване на съществуващо предходно задължение. Въззивната инстанция се е произнесла по този въпрос и той е обусловил извода за частична отмяна на решението и отхвърляне на иска, съответно за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за отхвърлянето на иска за разликата до пълния предявен размер /т.е в резултат на извода за обективна новация по отношение на фактурите, предмет на споразумителния протокол, е отхвърлен искът по чл.86,ал.1,изр.първо ЗЗД за сумата 7 118.83лв./. В този смисъл е осъществена основната и допълнителната предпоставка за допускане на обжалването на основание т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-за проверка съответствието на обжалваното решение със задължителната за решаващия състав практика на ВКС по чл.290 ГПК. Неоснователността на искането за допускане на обжалването по поставения от касатора-ответник материалноправен въпрос произтича от неосъществяването на допълнителната предпоставка-отсъствие на твърдяното противоречие на обжалваното с решението по гр.д.№ 6766/2013г. на 4 г.о. на ВКС. В последното, като част от отговора на правния въпрос е разрешението, че кредиторът не е длъжен, но може да приеме частично изпълнение, като заяви, в погашение на коя част от вземането го приема, и само в хипотеза, при която не е завил, или от поведението му не може да се установи категорично в погашение на коя част от вземането приема частичното изпълнение, поредността е по реда на чл.76,ал.2 ЗЗД. Ако обаче кредиторът заяви, че е готов да приеме частично изпълнение в погашение на главницата, това заявление го обвързва, а ако длъжникът извърши плащане, то погасява посочената от кредитора част. В този смисъл, констатациите на въззивния съд, съобразно приетата за установена по спора фактическа обстановка-счетоводно отразяване от ищеца /кредитор/ на постъпилите от длъжника частични плащания към главницата, довели до закриване на счетоводната партида-сметка 411-1 „вземания към клиента П. Д.“, са в синхрон с даденото разрешение от състава на гражданската колегия на ВКС в хипотезата на приета от кредитора престация на длъжника в погашение на главницата /отнесено от кредитора за погасяване на главницата плащане от длъжника, който не е заявил какво погасява/. Ц. от определението по чл.288 ГПК по т.д.№ 705/2009г. на 2т.о. не е отговор на правен въпрос. Както е посочено в т.1 на ТР №№ 2/2010г. на ОСГТК на ВКС, определението по чл.288 ГПК няма характеристика на съдебен акт по съществото на спора и с него не може да бъде формирана противоречива съдебна практика. Същевременно в постановеното по т.д.№ 705/2009г. на 2 т.о. на ВКС по реда на чл.290 ГПК Решение № 6 от 28.10.2010г.е даден отговор на правния въпрос относно дължимостта на закъснителна лихва върху заплатени на пострадалите лица от деликвента обезщетения и относно определянето на началния момент, от който застрахователят изпада в забава за изплащането на обезщетение за вреди, т.е. на въпрос, неотносим към казуса. Следва да бъде указано на касатора-ищец в едноседмичен срок да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 142.38 лв., като при неизпълнение, производството ще подлежи на прекратяване. Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.