Определение № 1927 от 23.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2551/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. А. А. от [населено място] срещу решение № 153/09.07.2024 г. по в.гр.д. № 169/2024 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която в потвърдено решение № 7/09.01.2024 г. по гр.д. № 274/2023 г. на Габровски окръжен съд в частта за отхвърляне на иска на касатора против ЗК „Лев Инс“ АД с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП от 06.02.2023 г., за разликата над присъдената сума от 45 000 лв. до пълния претендиран размер от 60 000 лв. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 06.02.2023 г. вследствие ПТП, виновно причинено от застрахования при ответника водач - Г. Н., на ищцата Ф. А. А. са причинени телесни увреждания. По спорния въпрос относно размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди съдът е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно – медицинска и съдебно – психологична експертизи. Съобразил е вида на телесните увреждания – изкълчване на дясна глезенна става и счупване в долния край на малкия пищял на дясна подбедрица, причинили трайно затруднение на движенията на крайника, кръвонасядания в различни части на тялото – рамо, корем, гърда, лява подбедрица, охлузвания по коленете, лява китка, лява подбедрица; обстоятелството, че търпените болки са били значителни за продължителен период от време и са налагали приема на обезболяващи средства; проведените три операции; тежкия възстановителен период непосредствено след инцидента – в болница, на легло, с обездвижване на крайника за три месеца; продължителността на оздравителния период – по отношение на изкълчването на глезена – 1,5 месеца, на охлузванията и кръвонасяданията – 1 месец, а за счупването – оздравяването продължава. Съобразил е още нарушеното социално функциониране на ищцата в периода на възстановяване – същата е била в невъзможност да задоволява битовите си нужди, като изцяло за нея са се грижили нейните близки; възрастта й към датата на ПТП – 59 години; претърпените душевни страдания – тежък стрес и разстройство в адаптацията, както и социално – икономическата обстановка към датата на инцидента. Подчертал е относително краткия оздравителен период по отношение на уврежданията, с изключение на счупването на десния външен глезен; пълното зарастване в областта на счупването, позволило отстраняването на металния елемент; успешно проведената последваща рехабилитация, довело до нормализиране на ежедневието на ищцата в социално – битов план. Подчертал е още, че до голяма степен негативните психологически изживявания са резултат от смъртта на съпруга й, настъпила при процесното ПТП, но това основание не е наведено в исковата молба. С оглед на тези съображения въззивният съд е приел, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на 45 000 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? За да се гарантира правилно приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени в ППВС № 4/1968 г., следва ли съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно в тяхната съвкупност и мотивирано изложение за точната преценка и значението на всяко едно от тях спрямо справедливото обезщетение?“; 2. „Следва ли при определяне на справедлив размер на обезщетението съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси в страната?“; 3. „Нарушен ли е принципът на справедливост и задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетение в много по – нисък размер от определените такива за аналогични случаи, но при лимит многократно по – малък от процесния?“; 4. „При определяне на размера на неимуществените вреди вследствие на причинените телесни повреди, следва ли да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди?“. По всички въпроси касаторът въвежда основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се позовава на ППВС № 4/23.12.1968 г. и множество решения на ВКС. Заявява и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставените въпроси, макар и формулирани отделно, са идентични по своето съдържание и са относими към приложението на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя на делинквента. По така обобщения въпрос съществува задължителна и постоянна съдебна практика, в съответствие с която е постановено обжалваното въззивно решение – цитираните от касатора ППВС № 4/23.12.1968 г. и решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно която понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Като критерии за размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от причинени телесни увреждания на пострадалото от деликт лице, са възприети видът, характерът и тежестта на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, възстановителния период, прогнозите за отзвучаването им, възрастта на пострадалия, психическите и физическите последици от уврежданията и други. Възприето е и разрешението, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да отчита и лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като израз на променящите се обществено – икономически условия в страната, без на същите да се придава самостоятелно значение за размера на обезщетението. В конкретния случай, противно на твърденията на касатора, от съдържанието на мотивите на обжалваното решение е видно, че въззивният съд е съобразил възприетите от съдебната практика критерии и е взел предвид установените по делото обстоятелства, релевантни за справедливия размер на обезщетението, като ги е обсъдил подробно и ги е оценил поотделно и в тяхната съвкупност. Отчел е тежестта, вида и характера на уврежданията, проведеното лечение, включително извършените три операции, продължителността на възстановителния период, търпените от ищцата болки, страдания, битови неудобства, негативни психически изживявания, както и възрастта на пострадалата, лимитите на застраховане и обществено – икономическите и социални условия в страната към датата на ПТП. Съобразил е също подобряването на физическото състояние на пострадалата, изразило се в пълно зарастване в областта на счупването, позволило отстраняването на металния имплант, успешно проведената рехабилитация, както и последващото нормализиране на ежедневието в социално – битов план. Изразеното чрез поставените въпроси несъгласие с фактическите изводи на съда по своята същност представлява оплакване за необоснованост на решението. Преценката на правнорелевантните факти и обстоятелства към определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди касае правилността на обжалваното решение, която не е предмет на производството по чл.288 ГПК. При наличие на формирана практика на ВКС, в съответствие с която е постановено обжалваното решение, не може да се допусне касационно обжалване на поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. По изложените съображения въззивното решение не се допуска до касационно обжалване. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд