Определение № 413 от 16.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6933/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 8454 от 01.10.2014 г. подадена от И. Ц. Р. от [населено място] срещу определение № 611 от 16.09.2014 г. на Окръжен съд – Пазарджик постановено по гр.д. № 364/2014 г. по описа на съда, с което са върнати касационни жалби вх. № 5963 от 25.06.2014 г. и вх. № 6687 от 18.07.2014 г. по в.ч.гр.д. № 364/2014 на Пазарджишки окръжен съд, поради неотстраняване в срок на констатираните от съда нередовности. Жалбоподателят прави оплаквания, че обжалваният акт е незаконосъобразен и необоснован, като моли същият да бъде отменен. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., констатира следното: Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна, поради следните съображения: Частна жалба вх. № 5963 от 25.06.2014 г., върната с обжалваното определение, е подадена срещу определение № 391 от 11.06.2014 г., с което е оставена без разглеждане въззивна жалба на И. Ц. Русева против решение по гр.д. № 163/2013 г. по описа на Районен съд - Велинград и производството по делото е прекратено. С разпореждане № 1485 от 07.07.2014 г. на Окръжен съд – Пазарджик, постановено по гр. д. № 364/2014 г. по описа на съда, частна жалба вх. № 5963 от 25.06.2014 г. е оставена без движение с указания за отстраняване на констатирани нередовности, в едноседмичен срок, а именно: да се посочи точно и мотивирано изложение на касационните основания и се представи препис от тях, приподписани от адвокат с прилагане на пълномощно за приподписването и в производството пред ВКС и се представи противоречива практика на съдилищата и ВКС. Съобщението е връчено лично на жалбоподателя на 09.07.2014 г., като същото е редовно и надлежно оформено / л. 98 от делото/. На 18.07.2014 г. жалбоподателят е депозирал молба вх. № 6687, против разпореждане № 1485 от 07.07.2014г., като твърди, че частна жалба вх. № 5963 от 25.06.2014 г. е редовна. Проверката по редовността на касационната жалба се извършва от въззивния съд на основание чл. 275, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 262 ГПК. В “глава на X.” на ГПК е предвиден специален ред за обжалване на постановените в хода на гражданския процес определения, като се регламентира предметът на определенията, които подлежат на обжалване и редът, по който се обжалват. Съответно на обжалване подлежат определенията преграждащи по-нататъшното развитие на делото и случаите изрично предвидени в закона. В първата група попадат прекратителните определения или определенията, които подлежат на обжалване, изрично посочени в закона и са постановени за първи път от въззивния съд. Втората група обжалваеми определения на въззивната инстанция обхваща, тези които са постановени по жалби срещу определения или разпореждания на първоинстанционния съд, такива, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и когато с постановените определение въззивния съд като втора инстанция дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Когато частната жалба е срещу определение, попадащо във втората група следва да отговаря на изискванията на чл. 280 ГПК, а самото производство се развива по реда на чл. 288 ГПК /арг. чл. 274, ал. 3 ГПК/, т.е. за да бъде редовна частната жалба, към нея следва да бъде приложено изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, да бъде приподписана от адвокат, като е представено пълномощно за приподписването. В конкретния случай, с обжалвания съдебен акт въззивният съд връща частни жалби вх. № 5963 от 25.06.2014 г. и вх. № 6687 от 18.07.2014 г. като нередовни. Така постановеното определение има характера на преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което е налице хипотезата на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК. Подадените срещу него жалби следва да бъдат администрирани по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Въззивният съд неправилно е дал указания за отстраняване на констатираните нередовности, с оглед необходимостта за привеждане в съответствие с чл. 278, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 284, ал. 1, 2 и 3 ГПК, тъй като е счел, че частните жалби следва да бъдат съобразени с изискванията на чл. 280 и сл. ГПК, каквато хипотеза не е налице в случая. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за администриране на частните жалби съгласно изискването на чл. 275 и чл.276 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, ІI г.о.