Определение № 397 от 08.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2553/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД „Евроинс“ АД срещу решение №1695 от 01.07.2019 г. по гр.д.№1895/2019 г. на САС. С решението в обжалваната му част, след частична отмяна на решение №587 от 25.01.2019 г. по гр.д.№15189/2015 г. на СГС, ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати на В. К. К. сумата от още 5 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.06.2015 г. до окончателното изплащане, обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 17.06.2015 г. и е потвърдено решение №587 от 25.01.2019 г. по гр.д.№15189/2015 г. на СГС в частта, с която ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати на В. К. К. разликата от 5 000 до 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.06.2015 г. до окончателното изплащане, обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 17.06.2015 г., като е разпределена и отговорността за разноските. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. При определяне на размера на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, следва ли съдът да съобрази като критерии евентуални болки и страдания от евентуална бъдеща възможност за оперативна намеса на пострадалото лице, която не е настъпила и не е сигурно, че ще настъпи или е длъжен да съобрази единствено доказаните при условията на пълно и главно доказване болки и страдания от доказани и настъпили увреждания. 2. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД следва ли съдът да съобрази факти, които не са се проявили в обективната действителност и чието проявление не е сигурно. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация В. К. К. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновността на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на ищеца. По отношение на спорния по делото въпрос за размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, въззивният съд, анализирайки всички събрани по делото релевантни доказателства, е взел предвид че вследствие на инцидента ищецът е претърпял следните увреждания: Контузия на главата с мозъчно сътресение; Разкъсно-контузна рана на дясно коляно; Счупване на 1-ва ходилна кост вътреставно; Лезия на медиалния рог на менискуса на ляво коляно. Приел е, че непосредствено след хоспитализиране на пострадалия във ВМА е било установено, че има скъсване на медиалния заден рог на менискуса на ляво коляно, което е наложило провеждането на операция, като по отношение останалите травми лечението е било консервативно. Изложил е съображения, че с оглед изложеното в полза на ищеца следва да се определи обезщетение от 15 000 лв., който размер е съобразен и с момента на настъпване на застрахователното събитие – 17.06.2015 г. /от значение за съобразяване на конкретните икономически условия и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователите/ и който размер, независимо от сравнително краткия период на възстановяване /в рамките на един месец/, е справедлив предвид обстоятелството, че пострадалият е търпял интензивни болки и се е нуждаел от чужда помощ, за да може да се придвижва, още повече, че се установява и обстоятелството, че фрактурата на 1-ва ходилна кост е зараснала неправилно, което провокира затруднени и болезнени движения в областта на таза става. Посочил е и че полученото посттравматично увреждане налага провеждането на нова реконструктивна операция. Предвид изложените в решението мотиви, настоящият състав намира, че постановените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси не са формирали правната воля на въззивния съд. Противно на твърденията на касатора, размерът на обезщетение за неимуществени вреди не е определен с оглед болките и страданията, които ще търпи ищецът при предстоящата реконструктивна операция на ходилната кост - предстоящото осъществяване на оперативната интервенция е посочено, с оглед установеното по делото затруднено и болезнено движение в областта на тази става, които болки и страдания ищецът ще търпи докато операцията не се осъществи и които несъмнено подлежат на преценка при определяне на справедливия размер на обезщетение. Т.е. с поставените въпроси касаторът предпоставя становище, което не е възприемано от въззивния съд, респективно по отношение на тези въпроси не се установява общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато. Следва да се посочи и обстоятелството, че константната практика на ВКС /наличието на която изключва и бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/ приема еднозначно, че принципът на чл.51 от ЗЗД за пълно обезщетяване, изисква възстановяване на всички реално претърпени вреди, както и на пропуснатите ползи, щом са в пряка и непосредствена последица от увреждането. Претърпените имуществени и неимуществени вреди са, както вече настъпилите, така и бъдещите, които са следствие от деликта и са естествено продължение на обективния процес на вредоносното проявление на самото увреждане и които със сигурност ще настъпят в бъдеще време /касаят все едно и също по правния си характер задължение, следващо от фактическия състав на деликтната отговорност/. Т.е. несъмнен е изводът, че не съществува пречка да бъдат обезщетявани всички бъдещи вреди /вкл., но не само, когато се касае за периодични, еднотипни разходи, респективно за периодичното им обезщетение/, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът – установим /сигурното настъпване на вредите е факт, който се преценява с оглед особеностите на конкретното дело, по което е заявено искането за обезщетяване/, респективно дори и да се приеме, че въззивният съд е изразил становище, че следва да се обезщетят и бъдещи вреди /каквото становище както бе посочено не е възприемано/, проверката на тази преценка касае правилността на решението, която обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,