Определение № 60249 от 11.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 395/2021 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С молба (наименована „частна жалба“) с вх. № 65580/06.07.2021 г. жалбоподателите-ответници по делото С. А. А. и Т. Н. Б.-А. молят съда да измени постановеното по делото определение № 60482/14.06.2021 г. в частта му за разноските, като намали същите до минималния размер на адвокатското възнаграждение. Молителите поддържат, че присъдените в полза на ищеца и в тяхна тежест разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1 300 лв. са прекомерни, с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за МРАВ и предвид фактическата сложност и извършените процесуални действия. Ответникът по молбата и по касационната жалба – ищецът по делото Л. А. М., в писмения си отговор с вх. № 67082/27.09.2021 г. излага становище и съображения за недопустимост и за неоснователност на молбата. Молбата е процесуално допустима. Същата е подадена в едноседмичния срок по чл. 248, ал. 1, пр. 1 от ГПК и от процесуално легитимирани за това лица – с определението с № 60482/14.06.2021 г., чието изменение се иска, молителите са осъдени да заплатят на ищеца разноски в размер 1 300 лв., направени от последния за заплащане на адвокатско възнаграждение за касационното производство по делото. Тъй като молителите не искат присъждане на разноски в своя полза, не е необходимо те да са представили списък на разноските – с оглед процесуалната допустимост на молбата им по чл. 248, във вр. с чл. 80, изр. 2 от ГПК. Неоснователно е възражението на ищеца, че тъй като в ГПК не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване на съдебните актове в частта им за разноските, то молбата на касаторите-ответници, която е наименована „частна жалба“, била процесуално недопустима. Единствено в правомощията на съда е да даде правна квалификация на искането на страната по делото, без да е обвързан от наименованието на писмения акт, в който то се съдържа. Както вече беше посочено, макар и наименована „частна жалба“, подадената в случая от касаторите има характера, и по своята процесуалноправна същност представлява молба за изменение в частта за разноските на постановеното по делото определение по чл. 288 от ГПК. Направеното с молбата искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, е също своевременно. Неоснователно е и възражението на ищеца, че това искане било недопустимо, тъй като не е направено до произнасянето от съда с определението по чл. 288 от ГПК. Ищецът е направил своето искане за присъждането на тези разноски и е представил доказателствата за извършването им с отговора на касационната жалба, преписи от който и от приложенията му не се връчват на молителите-касатори. Поради това последните не биха могли да направят искане за намаляване на разноските, преди обявяването на постановеното в закрито заседание определение № 60482/14.06.2021 г., с което касационната жалба на молителите частично е оставена без разглеждане, а по реда на чл. 288 от ГПК не е допуснато касационното обжалване на останалата обжалвана част от въззивното решение, и са присъдени в полза на ищеца разноските за касационното производство. В тези случаи делото не се внася за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК може да бъде направено с молбата по чл. 248 от ГПК, което е и сторено от молителите. Разгледана по същество, молбата е основателна. Развилото се в случая производство по чл. 288 от ГПК пред ВКС не се отличава с голяма фактическа и правна сложност. Както вече беше посочено, касационната жалба на молителите частично е процесуално недопустима и в тази част е оставена без разглеждане. В изложението към жалбата е формулиран само един процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК, като от друга страна отговорът на касационната жалба, подаден от страна на ищеца, съдържа подробни съображения както за липсата на основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение (в частта, в която жалбата срещу него е процесуално допустима), така и за неоснователност на оплакванията в самата жалба, които от своя страна също не обуславят извод за голяма фактическа и правна сложност на производството пред ВКС – същата е под средната в подобни случаи, но не е и минимална. Неоснователни са доводите на ищеца, че тъй като с касационната си жалба молителите са обжалвали въззивното решение изцяло (включително и в отхвърлителната му част), то присъдените в негова полза разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1 300 лв. не били прекомерни, с оглед минималния размер от 1 048.60 лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за МРАВ. Молителите действително са обжалвали изцяло въззивното решение, но поради липса на правен интерес касационната им жалба е оставена без разглеждане в частта ѝ срещу отхвърлителната част на решението. При това положение и материалният им интерес в развилото се касационно производство по реда на чл. 288 от ГПК, който е релевантен за приложението на чл. 7, ал. 2 от Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за МРАВ, се съизмерява с постановената срещу тях осъдителна част на въззивното решение – за сумата 5 144.03 лв., поради което сочената от ищеца разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за МРАВ не намира приложение в случая. От друга страна, позоваването от страна на молителите на разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за МРАВ е основателно, тъй като (както вече беше посочено) делото не е внасяно за разглеждане в открито съдебно заседание от касационната инстанция. По горните съображения, присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1 300 лв. се явяват прекомерни и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да се намалят, но не до минималния размер, предвиден в чл. 9, ал. 3 - in fine, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за МРАВ, възлизащ на 500 лв., а до размер малко над него, а именно – на сумата 650 лв., респ. – по този начин следва да се измени по реда на чл. 248 от ГПК постановеното по делото определение № 60482/14.06.2021 г. – в частта му за разноските. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение