Определение № 3437 от 23.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 768/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. С. ,гражданин на Р. Ф. представляван от адв.Г. Д. срещу решение №130 от 14.07.2025г по в.гр.дело № 117/2025 на Апелативен съд-Бургас, потвърдил решение № 1027/03.12.2024 год. по гр.д.№ 1590/2023 год. по описа в частта ,с която по иск на е „ДЮФ“ООД със седалище и адрес на управление [населено място],на основание чл.40 от Закона за задълженията и договорите е прието за установено ,че сключеният между „ДЮФ“ООД, с[ЕИК] и касатора А. А. С. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.12.2021г. по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... по КККР на [населено място] ,общ. Н., е недействителен по отношение на „ДЮФ“ ООД, тъй като ответникът В. Г. Л., действал като пълномощник на ищцовото дружество–продавач и ответникът А. А. С., действал чрез пълномощник Д. В., са се споразумели във вреда на ищеца „ДЮФ“ ООД. Потвърденото решение на Бургаския окръжен съд в обжалваната част е постановено по единия от общо четири обективно съединени иска, предявени от дружеството срещу двамата ответници в оспорване действителността на договора ,като на свой ред въззивният съд е приел ,че евентуално предявеният иск за договаряне във вреда на дружеството е основателен по процесния предварителен договор. При идентично представителство на страните,на 20.12.2021г са били сключени три предварителни договора по които А. А. С. е купувач, единият от които е процесният, на цена от 76 000 лв.за описания имот. Посочено е, че след окончателното плащане на цената,което следва да бъде извършено в Р. Ф.,продавачът се е задължил да прехвърли на купувача недвижимия имот. В т.2 от договора е посочено, че цената се заплаща: капаро при сключване на договора от 9500 лв. платими в брой срещу разписка и при представяне на документи – 9500 лв. плащане на задатък-капаро, но не по-късно от пет дни преди сключване на окончателния договор.Остатъкът от 57 000 лв. – платими на територията на Р. Ф. в местна валута, преди сключване на окончателния договор, за което купувачът се е задължил да представи доказателство до 28.01.2022 г.Договорена е дата за сключване на окончателния договор – 28.01.2022 год. в кантората на нотариус Л. Ч..Не е бил сключен окончателен договор на уговорената дата и купувачът С., представляван от същия пълномощник Д. В. В.,е предявил иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД на 09.03.2022г.По настоящето дело е обсъден протокол от 13.09.2021г от общо събрание на съдружниците на „Дюф” ООД за взети решения за намаляване капитала с дяловете на напуснали двама съдружници и решение за новоприет съдружник, освобождаване на досегашния управител и съдружник Ю. Д., като за управител е избран новоприет съдружник Е. В. ,като всички лица са руски граждани. До вписване на промените освободеният управител се е задължил да не извършва разпоредителни действия от името на дружеството.На 29.06.2022г Д. е продал дружествените си дялове от капитала на „Дюф” ООД. Изслушан е бил свидетел за тези отношения, посредничил за закупуване на дяловете и според негови показания фактически дружеството управлявал Ч. ,бив съпруг на сестрата на Д., а след продажбата на дяловете си последният не е идвал повече в България. Новият управител,който представлява дружеството и понастоящем,е вписан на 02.03.2022г. По отношение на ответниците е установено,че между тях, или с тяхно участие като пълномощници е имало и други сделки,предхождащи процесната. През 2017г Л. прехвърля чрез покупко-продажба от името на дружеството „Дюф“ООД недвижим имот в полза на съпругата си ,след което с н.а. № .../... ... ... год. чрез пълномощник Д. В. двамата са продали на настоящия касатор А. С. придобития с предходния нотариален акт имот. Представени са множество други нотариални актове за сделки с недвижими имоти, включително на дружеството „Дюф“ ООД, в периода 2012-2017 год., от които е направен извод ,че Л. ,както и представителят на купувача Д. В. са участвали в тези сделки в различни качества - като купувачи на имоти, като представители на продавачи, като представители на дружеството в качеството му на продавач.От 2007г В. Л. е имал сключен трудов договор с дружеството, прекратен през 2020г по чл.327, ал.2 КТ.По преупълномощаване от А. Ч. съгласно пълномощно с дата на заверка 21.04.2011г, В. Л. е имал неограничено овластяване да представлява управителя на дружеството за договаряне и участие в разпоредителни сделки и получаване на продажни цени .Налице е разписка за получени от В. Л. 9500 лв по процесния предварителен договор при сключването, както и за следващото плащане от 9500 лв,като предадени от пълномощника Д. В., суми в тези размери се отразяват и като изтеглени от сметка на купувача С. в БАКБ към посочените в разписките дати. Документ за остатъка от цената в рубли е бил издаден от Ч. на 27.01.2022г в [населено място], като на 20.10.2023г освободеният управител Д. е издал и заверил документ декларация ,че е получил лично и в брой всички суми и плащания по всички договори, сключени с купувач А. С.. Декларации, издадени от В. Л. с противоречащи си твърдения също са представени и обсъдени по делото Същият през 2023г е разпитван като свидетел по водено полицейско разследване като е заявил ,че не е получавал никакви пари ,дал пълномощното си на Д. В. за да движи сделките ,от години не е виждал управителя Д. и не е разговарял с него. При така изяснени обстоятелства въззивният съд е препратил към фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд съгласно чл.272 ГПК,като базирани на разясненията дадени с т.III Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК и при зачитане на приетото с решение № 60151 от 12.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2021 г., I г. о., ГК, при анализ и оценка на релевантните доказателства, като е изложил и свои съображения по спорните въпроси .За оборено е прието твърдението на Л.,че е имал одобрението на Д. за точните параметри на сключената сделка ,на посочената цена и с посоченото лице.Като свидетел по досъдебно производство №239/2023г същият е признал факта ,че от години не е имал контакти с управителя Д..Това обяснява и защо трудовият му договор е бил прекратен по негова инициатива на основание 327, ал.2 КТ през 2020г. В същата насока е оценено и доказателственото значение на декларация на този ответник от 04.09.2023г ,че не е получавал сумите по разписките,което оборва достоверността им като частни документи. Последваща негова нотариално заверена декларация, с която се отричат твърденията в първата,не е ценена като доказателство, тъй като представлява извънсъдебно твърдение на страна при вече заведен срещу Л. иск. .За имота е имало начислени данъци за периода 2017-2021г ,като твърденията на Л. ,че ги е погасил, също не кореспондират с данни от НАП. Писмената декларация на Д. от 20.10.2023г представлява изразени в писмен вид свидетелски показания ,несъбрани по надлежния ред. Споразумяване във вреда на дружеството е прието по субективни признаци ,след като Л. признава,че не е бил наясно какво подписва и че е следвал указанията на Д. В.,който е пълномощник на насрещната страна.Пълномощникът Л. сам твърди ,че не е интересувал и не е бил запознат с условията на сделката ,разписал е разписки без да е получил сумите ,което е показателно за липса на дължимо поведение за охраняване интересите на представлявания, а именно на дружеството, тъй като Л. не сключил сделка като пълномощник на Д. в лично качество на последния. Пълномощникът на дружеството Л. се е предоверил на пълномощника на насрещната страна и не е положил дължимата грижа,същевременно налице е сговаряне във вреда на дружеството,като облагодетелстване за купувача е явно осъзнавано, индиция в тази насока са установените отношения между участващите по предходни сделки,които показват финансови зависимости.Така според въззивния съд с голяма степен на сигурност може да се предположи ,че правната и фактическа обвързаност на представителите на двете страни Л. и В., комуникацията между договарящите в различни качества и за различни конкуриращи се интереси, е способствало за договаряне във вреда на дружеството.Пред Бургаски окръжен съд е прието заключение на СТЕ, според което към датата на сключване на предварителния договор пазарната цена на имота определена на 217 760 лева.,но при приемане на заключението вещото лице се е позовал на корекция, в резултат на която е посочил пазарна цена от 199 996,70 лева. Въззивният съд не е посочил стойности при извода си, че пазарната цена на имота е значително по- висока от посочената в предварителния договор,посочил е процентно изражение .Поради това и независимо от обстоятелството ,че в активите на дружеството имотът е бил заприходен на цена,близка до посочената в предварителния договор/съгласно приета счетоводно-икономическа експертиза/ ,за установен е приет и обективния елемент по основанието на иска. Продажната цена по предварителния договор е значително под пазарната, накърнен е интерес за представлявания и при договорения начин на плащане –в брой,на представители, като няма данни плащане на суми по договорената цена да е постъпвало в дружеството, по банков път, или на каса. Въззивното решение е обжалвано от купувача по предварителния договор А. А. С. с оплаквания за неправилност ,при изтъкнати основания по чл. 281 т.3 ГПК за неговата отмяна. Към касационната жалба е приложено изложение с позоваване на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1ГПК и чл. 280, ал.2, предл трето ГПК поради очевидна неправилност на решението Първата група свързано поставени в изложението въпроси преформулират оплакванията на касатора за възприета невярна пазарна цена за имота, без да бъдат изложени мотиви от въззивната инстанция и след като вещото лице при изслушване в съдебно заседание е преизчислил по-ниска цена /199996,70лв. поради техническа грешка/, въззивният съд се позовава на чл. 272 ГПК ,т.е препраща към възприетата от първоинстанционня съд цена от 217 760лв Твърдението е ,че тази цена не е по заключението,невярна е и не отговаря на законите и приложните науки.Въпросите визират служебното задължение на въззивната инстанция за активност при възлагане на необходима експертиза за установяване на действителна пазарна цена на недвижим имот ,за назначаване на повторна експертиза, каквато е била поискана от въззивния жалбоподател и отказана, за формиране и обосноваване на изводите на съда в тази насока. Изтъква се противоречие с ТР №1/09.12.2013г ОСГТК и множество решения от практиката на ВКС /реш. №252/2023г по гр.д №4396/2022г, реш.№50/2021г по гр.д №1845/2020г, реш. №84/2022г по гр.д №3141/2021г на Трето г.о, реш. №186/2024г по гр.д №4906/2022г на Четвърто г.о и цитираната там съдебна практика на ВКС /; противоречие с реш. №65/2017г по гр.д №639/2016г четвърто г.о по въпрос следва ли решаващият съд да обсъди и коригира цена, дадена в експертно заключение ,след оплакване на страна за това,че допуснатото й завишаване е постигнато с прилагане на аналози офертни предложения. Втората група въпроси са по прилагането на чл.175 ГПК и са формулирани относно значението на частни писмени документи - разписки за платени суми: кога изявлението в тях може да се счете за оборено ;отхвърля ли се доказателствената сила на разписка за плащане на друг пълномощник, а не подписалия договора пълномощник когато това е предвидено в договора; за обвързващата сила на признанието на неизгодни факти пред досъдебен орган. С поставянето на свързаните с доказателствените изводи на съда въпроси,в този раздел на изложението се оспорва приетото в решението,че е установен необходимият за успешно провеждане на иск по чл.40 ЗЗД субективен елемент. Сочи се противоречие с множество решения на ВКС, съдържащи отговор на процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд за самостоятелна преценка на събраните доказателства и на заявените от страните доводи и възражения. Релевантен по същината си въпрос е, че законният представител на дружеството към 29.12.2021г е само и единствено Д. и че има признание от ищеца „Дюф”ООД за това, че законен представител и пълномощник са действали заедно поради което се поставя въпрос за задължението на въззивния съд да извърши преценка с прилагане на чл.12, чл.235,ал.2 и чл. 236, ал.2 ГПК,съобразно чл.175 ГПК и признанието на неизгоден факт в допълнителна искова молба- изявление на ищеца ,че управителя е действал „в ущърб на дружеството„ заедно с пълномощника и така признава обективно, субективното знание на управителя /Д./ за определената цена, купувач и всички основни параметри на сделката. Поставен е и въпрос дали писмената декларация,издадена от управителя/Д./ представлява разписка за получени суми. Съдилищата не са ценили това доказателство. Очевидна неправилност на решението се изтъква поради приета в противоречие с математически правила пазарна цена и противоречие между реално случилите се в обективната действителност факти и тяхното правно възприемане от решаващия съд. Отговор на касационната жалба е постъпил от „ДЮФ”ООД,предствалявано от управител Е. М. В., чрез адв. Т. Н. и адв. Н. К.. Въпросите, свързани с приетата експертиза са зададени абстрактно, не е налице и противоречие с изтъкваната практика на ВКС.По отношение доказателственото значение на частен документ се поставят въпроси, които не са обуславящи за изхода на делото. Цитираната в тази връзка съдебна практика няма отношение към спора. Определени документи не са кредитирани, защото не са допустими доказателствени средства. По прилагането на чл.175 ГПК въззивният съд не се е отклонил от установена практика на ВКС ,а що се отнася до декларацията на Д. от 19.10.2023г тогава същият не е управител на дружеството.Изложени са и съображения в оспорване основателността на жалбата ,претендират се разноски След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Предпоставките за това са касаторът да обоснове наличието на общо и допълнително основание съгласно чл. 280 ал.1 ГПК, да има обективирана вероятност решението да е нищожно или недопустимо, или от мотивите на самото решение да е явна неговата очевидна неправилност -чл.280, ал.2 предл. трето ГПК.Общо основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1 ГПК е формулирането на правен въпрос, ясно и конкретно поставен, включен в предмета на делото, решаващо произнесен и обусловил правните изводи на съда, същевременно обуславящ за изхода на спора правен въпрос, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства с преформулиране на касационни оплаквания по чл. 281 от ГПК, каквито са поставените чрез въпросите в изложението твърдения на касатора по съдържание и аргументация,но каквито оплаквания във фазата по селектиране на касационните жалби Върховен касационен съд не разглежда. Предвид очертаните предпоставки за допускане до касационно обжалване на въззивни решения, разяснени с приемането на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г.по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК, всички поставени в изложението въпроси на касатора сочат на преформулиране на касационни оплаквания и нямат претендираното правно значение за решаващите изводи на съда. Тези изводи са формирани по прилагането на чл.40 ЗЗД в насоките, разяснени с приемането на Тълкувателно решение №5/12.12.2016 г. по тълк.д.№5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Първата група въпроси не обосновава допускане до касационно обжалване. Формираният в мотивите на решението извод на въззивната инстанция за установен обективен елемент на увреждане при иска по чл. 40 ЗЗД се основава на нарушен икономически интерес на представлявания поради значително по- ниската цена по предварителния договор спрямо пазарната. Пазарната оценка, дори и със заявената от вещото лице корекция,е приблизително три пъти по-висока от договорената,при това въззивният съд е съобразил не само тази разлика /посочена в процентно изражение/ но и уговореният между пълномощниците начин на плащане,който е рисков за дружеството и неблагоприятен за отчетността към него.В случая явно не са налице и сочените в установената практика на ВКС предпоставки въззивната инстанция да прояви активност с допускане на допълнителна, или да назначи по искане на въззивния жалбоподател повторна оценителна експертизи за пазарната стойност на процесния имот,след като няма основание за констатация на неправилен методологичен подход по заключението, прието по делото от първоинстанционния съд. Отговор на така поставените въпроси относно задълженията на съда няма да обуслови друг решаващ извод спрямо изследвания обективен признак в случая. За пълнота следва да се изтъкне,че въззивното решение не е в противоречие с цитираната практика на ВКС за определяне на пазарната цена на един имот при иск по чл.40 ЗЗД според метода на пазарните аналози ,като се отчита занижаване в сравнение с офертните цени и завишаване спрямо цени постигнати при публична продан, предвид нейната краткотрайност и невъзможността от кредитиране ,отчитат се сделки на реални цени за района и вида имот ,респ и други фактори при формиране на оценката, което е от компетентност на техническа експертиза. Формулираните на следващо няколко въпроса - за доказателственото значение на частни свидетелстващи документи не се явяват самостоятелно значими за постановения от въззивния съд краен резултат,поради което спрямо тях не се доказва наличието на общия критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Частните документи, подписани от лицата,които са ги издали, съставляват доказателство за изявленията, които се съдържат в тях и че са направени от тези лица и в това се заключава тяхната доказателствена сила.Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание,нито датата и мястото на съставянето на документа.( чл.180 ГПК) В този смисъл са Решение № 961 от 22.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2533/2007 г., III г. о., Решение № 134 от 24.03.2008 г. на ВКС по т.д.№ 626/2007 г.,I о.,ТК; Решение №57 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012 г., IV г. о., ГК и др.Съгласно чл.77, ал.1 ЗЗД разписката, която също е частен свидетелстващ документ, е доказателство за изпълнение на задължение, като с оглед съдържанието си може да засвидетелства получаването на парична сума.(реш. №123/2012г по гр.д № 959/2011г 3-то г.о на ВКС, реш.№524/2011г по гр.д №167/2011г ІVг.о,реш. № 261/2014г по гр.д №2354/2013г ІІІ г.о на ВКС и др.) Издателят на разписка удостоверява неизгодни за него факти,поради което този документ има сила на извънсъдебно признание и важи по правило срещу своя издател. Същото значение имат и признанията на неизгодни за страната факти ,направени пред орган на досъдебно производство. Тези признания нямат обвързващо за съда доказателствено значение,те се преценяват с оглед на всички обсотятелства по делото съгласно чл.175 ГПК, каквато преценка е направил и въззивния съд.Действал като пълномощник при сключване на договор в предели на широко овластяване, без да е доказал, че параметрите по сделката, цената и конкретния купувач са му били зададени от представител на дружеството, В. Л. е издал разписки за получени частични плащания от купувача. Даже да не се отдава водещо значение на признанието му пред разследващите органи и на декларацията, която Л. е заверил извънсъдебно на 09.04.2023г и предал на новия управител,че не е получавал сумите за които е издал документ, то разписките, ако отразеното в тях е вярното, не биха могли да го ползват срещу представляваното дружество по иска за недействителност на основание чл. 40 ЗЗД относно засвидетелствания в същите факт ,освен ако /и доколкото /този факт не се свърже с доказателство за знание и приет отчет,така че дружеството да е одобрило резултата от действията на своя довереник,което именно съдилищата са приели за неустановено от доказателствата. Въззивният съд е формирал решаващ извод в тази насока като е взел предвид, че издаденият от Д. на 20.10.2023г частен свидетестващ документ, не е издаден от органен представител на дружеството,нито допустимо засвидетелства факти от значение за изхода на спора, осъществили се докато е бил такъв /представлява свидетелски показания в недопустима форма/. След като изявленията в този документ, както и останалите сочени от касатора частни документи не са противопоставими на ищеца „ДЮФ”ООД като доказателства за правоизключващ факт на одобрение действията на пълномощника В. Л. и приемане на резултата им,то и въпросите за доказателствената стойност на няколкото частни свидетелстващи документа,обсъдени в решението,са зададени в оспорване на такива съображения на съда, които не са от решаващо значение за формираните правни изводи по решението. Неотносимо се сочи като процесуален въпрос необсъдено признание на неизгоден за ищеца факт в искова молба. Твърденията за съпричастност на бившия управител при договарянето във вреда на дружеството, заявени в уточнение по един от предявените евентуални искове, не е признание на факт, който може да се противопостави на ищеца при иска по чл. 40 ЗЗД ,както поддържа защитата на касатора. Посочената по основанието на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК практика на ВКС не подкрепя тезата за разрешен в противоречие с нея процесуалноправен въпрос, вследствие на неотчетено и необсъдено признание от ищцовата страна на неизгодни факти, след като такива няма по делото.Въззивният съд основава решението си върху приетите за установени обстоятелства и закона съгласно чл. 235, ал.2 и чл.12 ГПК.По въпроса за задължението на въззивната инстанция да обсъди доводите на страните,да прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност и да изложи мотиви по възраженията на страните е формирана последователна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК,част от която цитирана от касатора. Противоречие с формираната практика по повдигнатия процесуалноправен въпрос обаче Върховен касационен съд е изтъквал като основание за допускане до касационен контрол при необсъждане на довод или възражение от решаващо значение, а не когато доводи и твърдения не са възприети от въззивния съд с мотивирано изтъкване на обстоятелствата, изключващи претиндираните от страната доказателствени изводи, или правни последици. Съответно, обсъждането или необсъждането на едно доказателство като довод за противоречие с установената практика ,следва да се основава на неговата относимост към релевантните за спора факти-обстоятелствата, които подлежат на изясняване определени от предмета на разрешения спор. Не е налице и основание по 280 ,ал.2 предл. трето ГПК.Очевидна неправилност,като квалифицирана степен на порочност и самостоятелно основание за допускане до касационен контрол има при въззивни решения,постановени при неприлагане на императивна материалноправна норма или когато законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила ,или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда,а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай. Логични са изводи на съда при съпоставяне на дължимото от пълномощника поведение - изискването да се действа в интерес на представлявания, с действията на ответника Л.. Преценено е и сговарянето с пълномощника на купувача във вреда на дружеството. Приложимото право се съдържа в нормите,изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени. Следва да се заплатят сторените от „ДЮФ” ООД с отговора на касационната жалба разноски за адвокат, платени в размер на 8500 лева .Присъждането е в еврова разностойност. Предвид горното Върховен касационен съд ІІІ г.о