Определение № 115 от 23.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2516/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД – в несъстоятелност А. Н. Д. и К. Х. М. срещу определение № 2008 от 28.10.2020г. по т.д. № 717/2020г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК. Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е неправилно. Твърдят, че по искането за обявяване на противоконституционност на §8 от ЗИД на ЗБН от 2018г. не се атакува самата норма на чл.59, ал.5 ЗБН, а само придаденото ѝ обратно действие. Сочат, че евентуалният им иск по чл.59, ал.5 ЗБН е предявен преди приемането на §8 ЗИД на ЗБНБ /обн. ДВ бр.22/2018г./ и с искането за обявяване на противоконститунционност на последния се атакува само датата, от която следва да намери безспорно задължително приложение, улесняващо доказването на иска по чл.59, ал.5 ЗБН. Считат, че независимо от произнасянето на КС, разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията ѝ от 28.11.2014г. ще остане действаща и поради това не е налице основанието за спиране на делото по чл.229, ал.1, т.6 ГПК. Излагат и съображения за липса на противоконституционност на оспорената разпоредба и за липса на легитимация на ВАдвС да сезира КС. Молят обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът С. П. П., представляван от адв. А. Т., оспорва частната жалба. Поддържа, че с оглед предмета на предявения иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, с който се иска обявяване за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/ прихващане, извършено на 24.10.2014г., т.е. преди изменението на редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН, обн. ДВ бр.98 от 28.11.2014г., на която се позовава ищецът, въпросът относно началния момент, от който се прилага тази разпоредба, е от решаващо значение за изхода на делото. Поради това счита, че не е без значение дали нормата, придаваща обратно действие на посочения текст от закона, ще бъде обявена за противоконституционна или не. Сочи, че останалите доводи в частната жалба са изцяло неотносими. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Частната жалба е неоснователна. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на синдиците на „КТБ” АД /н/ срещу решение № 2049 от 15.11.2019г. по т.д. № 1479/2017г. на СГС, ТО, VI-6 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от „КТБ” АД /н/ първи евентуален иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН за обявяване за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността извършеното от С. П. П. прихващане с изявление за прихващане вх. № 9747/24.10.2014г. на „КТБ” АД в размер на 16 000 евро, придобито от ответника чрез цесия, и по въззивна жалба на С. П. П. срещу същото решение в частта, с която по иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН /втори евентуален иск/ е признато за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/ извършеното от въззивника прихващане, обективирано в изявление вх. № 9747/24.10.2014г. на „КТБ” АД на вземане в размер на 16 000 евро. С обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че с определение от 20.10.2020г. по к.д. № 9/2020г. Конституционният съд на Република България е допуснал разглеждането по същество на искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на §5, ал.1-4, §6, ал.1-2, §7 и §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБВ /обн. ДВ, бр.22 от 208г., доп. ДВ, бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./, чл.60а, ал.1 от ЗБН /обн. ДВ бр.22 от 2015г., доп. ДВ, бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./, §16 от ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр.61 от 2015г., в сила от 11.08.2015г./ и чл.60б, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 2018г., в сила от 16.03.2018г./. Приел е, че част от тези атакувани разпоредби представляват приложим по делото закон, поради което определението за даване на ход по същество следва да бъде отменено, а производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК. Обжалваното определение е правилно. Решението по к.д. № 9/2020г. Конституционният съд на Република България е от значение за произнасянето по въззивната жалба на синдиците на „КТБ” АД /в несъстоятелност/ срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях първи евентуален иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН. По отношение приложението на тази материалноправна норма в хода на висящото исково производство е предвидено обратно действие, считано от 20.06.2014г., с §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ бр.22 от 2018г., доп. ДВ бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./, атакуван като противоконституционна норма по посоченото конституционно дело. С оглед обстоятелството, че предмет на предявения иск е прихващане, извършено на 24.10.2014г., въпросът относно началния момент, от който се прилага разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН /обн. ДВ бр.98 от 28.11.2014г./, е обуславявящ основателността на предвения иск и поради това допуснатото по конституционното дело до разглеждане по същество искане за установяване противоконституционност на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ бр.22 от 2018г., доп. ДВ бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./ касае приложим по делото закон. С оглед на това изводът на въззивния съд за наличие на предвиденото в чл.229, ал.1, т.6 ГПК основание за спиране на производството по делото е правилен. Останалите доводи, изложени в частната жалба, касаещи допустимостта и основателността на искането за обявяване на противоконституционност на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ бр.22 от 2018г., доп. ДВ бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./, излизат извън предмета на настоящото производство и не следва да се обсъждат. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,