Определение № 1999 от 06.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1128/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Е. М. Г. срещу решение № 24 от 04.02.2026г. по в.т.д.№ 201/2025г. на АС Велико Търново, с което е потвърдено решението по т.д.№ 48/2024г. на ОС Ловеч за отхвърляне на иска на Г. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. Б. С., причинена при пътно произшествие от 11.11.2023г., претендирано в размер на 26 000лв. под формата на частичен иск от обща сума от 200 000лв. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК с искане за отмяна на въззивното решение и постановяване уважаването на исковата претенция. Оспорва се правилността на извода, че ищцата не е материалноправно легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя годеник С. С.. Поддържа се, че по делото е установено, че между младежите е била създадена особено силна връзка и Е. е преживяла интензивни и продължителни морални страдания. Възразява се, че свидетелските показания са коментирани от съда, но са недооценени и са неправилно интерпретирани от решаващия състав. Според касатора е установено, че С. и Е. са били фактически съпрузи, имали са изключително хармонична връзка, която не може да се създаде по силата на закон, и е надхвърляла „обичайната за този вид отношения“, а несъмнено съдебната практика признава правото на обезщетение на лице, което е съжителствало на съпружески начала с починалия. Анализирано е, че спорът е сведен единствено до въпроса дали ищцата е материално легитимирана да получи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинената смърт на нейния близък, за който твърди, че бил неин годеник, с когото имали дълготрайна връзка, живеели заедно и имали съвместни планове за бъдещето, по които спорни факти са събрани гласни доказателства. Обсъдено е, че от показанията на св. С. П. се установява, че връзката между С. и Е. била много чиста, искрена и взаимна. Тя започнала една година преди инцидента, но скоро осъзнали, че искат да създадат семейство. И двамата били спортисти и треньори във волейболен клуб „Олимпиец“ в П. и заради това живеели в този град. С. често пътувал до К., тъй като работел там, а ищцата била студентка в П. и ходела на изпити. Двамата планували да се устроят в П., да живеят заедно като семейство. След трагедията ищцата не била същия положителен, засмян и енергичен човек, изпаднала в депресия, не можела да преодолее загубата. Преместила се да живее в София при семейството си. Обсъдени са и показанията на свидетеля М. К. - чичо на загиналия, който знае, че двамата с Е. са заедно от около година и малко, запознали се покрай ангажиментите им във волейбола, имали сериозна връзка и идея да се устроят в П., тъй като тя била студентка там. Живеели заедно в квартира на С. в П. когато имали състезания. С. работел в К., но имал намерение да напусне, защото работа му била тежка, а Е. живеела в П.. На погребението на С. ищцата била в много тежко състояние. Година след инцидента все още била потисната и не можела да преживее загубата. Въззивната инстанция е очертала, че с ТР № 1/2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС са конкретизирани лицата, легитимирани да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, като по отношение на най-близкия кръг увредени се запази разбирането, въведено с Постановление № 4/1961г. и Постановление № 5/1969г. на Пленума на ВС по отношение на субектите, за които е житейски логично да се предполага, че поради връзката им с починалия, пряко и непосредствено търпят болки и страдания от загубата му - деца, включително и отглеждани, родители, съпруг, както и фактически съжител. Анализирано е, че включването на фактическите съжители в кръга на правоимащите е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между съпрузи, поради което е справедливо, при установени действително претърпени вреди, също да могат да получат обезщетение; че същевременно в Тълкувателното решение на трите колегии на ВКС е признато, че право да търси обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Въззивната инстанция е разграничила, че тази особено близка, трайна, дълбока житейска и емоционално връзка с починалия изключва наличието на спорадично общуване („от време на време“) или разделно живеене дори отношенията да са много добри, емоционално топли, такива на уважение и взаимна подкрепа. Изразила е разбирането, че фактическото съжителство предполага най-вече съвместен живот в едно общо домакинство и то характеризиращо се с трайност и продължителност във времето, нужда от партньора до степен на невъзможност един без друг. Съставът е приел, че от събраните по делото доказателства и установените от тях факти, не може да се обоснове категоричен извод, че между ищцата и загиналия е съществувала особено силна връзка, заради която тя е понесла неимуществени вреди по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения. Счел е, че младите хора са били привързани, имали са общи интереси и стремежи, взаимно уважение, обич и подкрепа, желание у двамата за съвместно съжителство, но те не разкриват наличие на реално създали се фактически съпружески отношения с характерните за такива отношения белези - съвместно трайно съжителство в общ дом и обща грижа за него. Съставът не е отрекъл, че в продължение на една година ищцата е имала изградена емоционална връзка с починалия и свързва личността му с част от своя живот и с положителните преживявания, които двамата са имали, че е била привързана към загиналия и е преживяла загубата му с негативни емоции, характерни за хора, преживяващи загубата на близък човек, но същевременно е мотивирал, че отсъстват данни тези емоционални преживявания да са довели до сериозна като интензитет и продължителност психична травма, до съществена и трайна промяна на личността. Като краен извод е обоснован, че емоционалните страдания на ищцата от загубата на нейния близък не подлежат на възмездяване с парично обезщетение. В изложението на касатора по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационната проверка за правилност по въпросите: 1 / „С равни права ли са фактическите съпрузи и съпрузите, намиращи се в граждански брак що се касае до дължимостта и размера на обезщетението за неимуществени вреди при починало лице при ПТП?“ 2) „Какви са необходимите предпоставки, въз основа на които отношенията между двама души се квалифицират като фактическо съпружеско съжителство? 3) „Следва ли съдът изрично да посочи в решението си какъв е интензитетът, времетраенето на неимуществените вреди, които увреденото лице следва да търпи, вследствие загубата на свой близък и в частност фактически съпруг, за да се приеме, че същите надхвърлят нормално присъщото за съответната връзка?“ 4) „След като Пленумът на ВС предпоставя за включването на лице, съжителствало без брак към кръга на лицата, имащи право на обезщетение две кумулативно изискуеми предпоставки: положителна - съществуването на сродна на граждански брак връзка с починалия и отрицателна - тази връзка да не е установена като резултат от престъпление и против правилата на морала, следва ли съдът да изследва дали са били налице и критериите посочени в ТР № 1/2018 г., по т.д. № 1/2016 г., по описа на ОСНГТК на ВКС и да изисква и наличието на особено близка, трайна и дълбока житейска и емоционална връзка?“ В обосноваване на допълнителната предпоставка касаторът се позовава на ППВС №4/1961г., на ППВС №5/1969г. и на практика по чл.290 ГПК. Цитирани са и определения по търговски дела на ВКС, които не съставвят основание по чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК. 6) „Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока ? с позоваване на решението по гр. д. № 4604/2014 г., IV г. о. на ВКС. 7) Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба? с позоваване на практика по чл.290 ГПК. С довода, че АC - Велико Т. се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се иска допускане на обжалването по следните: „ 1) Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност? 2) Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани? 3) Следва ли при преценка на това дали едно лице търпи неимуществени вреди вследствие смъртта на свой близък и в частност фактически съпруг, да е задължително налице психична травма довела до трайна и съществена промяна на личността на това лице? 4) Какви факти и обстоятелства установяват наличие на реално създали се фактически съпружески отношения и следва ли съдът изрично да ги посочи при постановяване на решението си?“ За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Сезиран с жалба на ищцата, съставът на апелативния съд е споделил извода за установеност по делото на виновно противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил и настъпила смърт на пътуващия в него С. Б. С., както и причинна връзка между това поведение и настъпилия резултат, т.е наличието на елементите на хипотезата на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД. Анализирано е, че спорът е сведен единствено до въпроса дали ищцата е материално легитимирана да получи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинената смърт на нейния близък, за който твърди, че бил неин годеник, с когото имали дълготрайна връзка, живеели заедно и имали съвместни планове за бъдещето, по които спорни факти са събрани гласни доказателства. Обсъдено е, че от показанията на св. С. П. се установява, че връзката между С. и Е. била много чиста, искрена и взаимна. Тя започнала една година преди инцидента, но скоро осъзнали, че искат да създадат семейство. И двамата били спортисти и треньори във волейболен клуб „Олимпиец“ в П. и заради това живеели в този град. С. често пътувал до К., тъй като работел там, а ищцата била студентка в П. и ходела на изпити. Двамата планували да се устроят в П., да живеят заедно като семейство. След трагедията ищцата не била същия положителен, засмян и енергичен човек, изпаднала в депресия, не можела да преодолее загубата. Преместила се да живее в София при семейството си. Обсъдени са и показанията на свидетеля М. К. - чичо на загиналия, който знае, че двамата с Е. са заедно от около година и малко, запознали се покрай ангажиментите им във волейбола, имали сериозна връзка и идея да се устроят в П., тъй като тя била студентка там. Живеели заедно в квартира на С. в П. когато имали състезания. С. работел в К., но имал намерение да напусне, защото работа му била тежка, а Е. живеела в П.. На погребението на С. ищцата била в много тежко състояние. Година след инцидента все още била потисната и не можела да преживее загубата. Въззивната инстанция е очертала, че с ТР № 1/2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС са конкретизирани лицата, легитимирани да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, като по отношение на най-близкия кръг увредени се запази разбирането, въведено с Постановление № 4/1961г. и Постановление № 5/1969г. на Пленума на ВС по отношение на субектите, за които е житейски логично да се предполага, че поради връзката им с починалия, пряко и непосредствено търпят болки и страдания от загубата му - деца, включително и отглеждани, родители, съпруг, както и фактически съжител. Анализирано е, че включването на фактическите съжители в кръга на правоимащите е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между съпрузи, поради което е справедливо, при установени действително претърпени вреди, също да могат да получат обезщетение; че същевременно в Тълкувателното решение на трите колегии на ВКС е признато, че право да търси обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Въззивната инстанция е разграничила, че тази особено близка, трайна, дълбока житейска и емоционално връзка с починалия изключва наличието на спорадично общуване („от време на време“) или разделно живеене дори отношенията да са много добри, емоционално топли, такива на уважение и взаимна подкрепа. Изразила е разбирането, че фактическото съжителство предполага най-вече съвместен живот в едно общо домакинство и то характеризиращо се с трайност и продължителност във времето, нужда от партньора до степен на невъзможност един без друг. Съставът е приел, че от събраните по делото доказателства и установените от тях факти, не може да се обоснове категоричен извод, че между ищцата и загиналия е съществувала особено силна връзка, заради която тя е понесла неимуществени вреди по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения. Счел е, че младите хора са били привързани, имали са общи интереси и стремежи, взаимно уважение, обич и подкрепа, желание у двамата за съвместно съжителство, но те не разкриват наличие на реално създали се фактически съпружески отношения с характерните за такива отношения белези - съвместно трайно съжителство в общ дом и обща грижа за него. Съставът не е отрекъл, че в продължение на една година ищцата е имала изградена емоционална връзка с починалия и свързва личността му с част от своя живот и с положителните преживявания, които двамата са имали, че е била привързана към загиналия и е преживяла загубата му с негативни емоции, характерни за хора, преживяващи загубата на близък човек, но същевременно е мотивирал, че отсъстват данни тези емоционални преживявания да са довели до сериозна като интензитет и продължителност психична травма, до съществена и трайна промяна на личността. Като краен извод е обоснован, че емоционалните страдания на ищцата от загубата на нейния близък не подлежат на възмездяване с парично обезщетение. Искането за допускане на касационното обжалване по въпросите, обвързани с допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, не следва да бъде уважено поради отсъствие на разминаване на изводите на въззивната инстанция с цитираната задължителна практика. Съставът не е отрекъл, че фактическите съпрузи и сключилите граждански брак са равнопоставени от гледна точка на правото на материална компенсация при търпени морални вреди от смърт, стига тези вреди да са установени при лежаща върху претендиращия обезщетение доказателствена тежест. В обжалваното решение е даден логичен и убедителен от правна и житейска гледна точка принципен отговор на втория въпрос и е безпредметно осъществяването на касационния контрол въз основа на него. Изведеният от въззивната инстанция отговор е обобщаващ и дава общоприложимо и към други сходни хипотези разрешение. Третият въпрос в конкретния случай е оплакване за необоснованост и не отговаря на изискването да послужи като обща предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК - да е с правна характеристика. Правните аргументи към обжалвания акт са основани именно на критериите, очертани в цитираната от касатора в четвъртия въпрос задължителна практика, която е адекватно приложена спрямо приетите за установени факти по спора. Втората група въпроси, към които е въведена допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК също не може да обуслови допускане на касационното обжалване. Касаторът формалистично поставя шестия въпрос и не държи сметка за обстоятелството, че съдът много ясно е посочил в решението си кои факти приема за установени и кои за недоказани и конкретно - че по делото не е установено, че младите хора в действителност са установили в отношенията си съпружеско фактическо съжителство чрез съвместно споделяне на общ дом, бюджет и взаимни грижи. Същевременно обжалващата страна не сочи кои оплаквания и доводи във въззивната жалба не са получили отговор в мотивите на обжалвания акт при формулирането на седмия въпрос. Никой от въпросите, обвързани с допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК не може да послужи като общо основание за осъществяване на факултативния касационен контрол. По въпрос първи и втори от тази група е налице практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, която е съобразена от въззивната инстанция. Третият въпрос е некоректен и не съответства на мотивите на въззивната инстанция. Поради неговата хипотетичност той няма характеристика на общо основание съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Четвъртият въпрос от тази група е идентичен на втория от първата група. В писмения отговор ответното застрахователно дружество, което е оспорило наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба, е претендирало юрисконсултско възнаграждение, което следва да се присъди в размер на 80 евро. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.