Определение № 17 от 25.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2438/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. К. М. К. е обжалвал въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 1489 от 23.03.2018г., постановено по гражданско дело № 987/2017г.. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията по чл.284 ГПК и не са налице изключенията по чл. 280 ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд констатира, че с определение в съдебно заседание на 30.11.2016г., гражданско дело № 1087/2015г. по описа на Районния съд Г. Д., което е с предмет иск с правно основание чл. 108 ЗС е присъединено за общо разглеждане с гражданско дело № 878/2015г. № 3962 от 01.12.2016г., по което е предявен иск с правно основание чл. 54 ал.2 ЗКИР. С решението на Районния съд Г. Д. № 2902 от 31.07.2017г. по гр.д.№ 878/2015г. са разгледани и двата иска и са уважени и това решение е обжалвано изцяло от ответниците. С обжалваното пред ВКС въззивно решение, Благоевградският районен съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска с правно основание чл. 54 ал.2 ЗКИР, но не се е произнесъл по иска с правно основание чл. 108 ЗС. В касационната жалба е направен довод за непълнота на въззивното решение поради липса произнасяне по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, който следва да се квалифицира като искане за допълване на решението. Компетентен да се произнесе по това искане съгласно чл. 250 ГПК е съдът, който го е постановил. Това налага делото да бъде върнато на Благоевградския окръжен съд за постановяване на допълнително решение. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение