Определение № 3510 от 26.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2599/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 1751/2003/22.04.2026 г. на Г. Г. Г. срещу разпореждане № 133 от 24.03.2026 г. по гр. д. № 200/2025 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е върната жалба вх. № 1342/16.03.2026 г. по регистратурата на ОС - Монтана, подадена от Г. Г. срещу решение № 33 от 29.01.2026 г. по в. гр. д. № 200/2025 г. на Окръжен съд – Монтана, постановено на основание чл. 250 и чл. 248 ГПК. В разпореждането е изложено, че жалбата е адресирана до Апелативен съд – София, с искане обжалваното решение да се отмени и се укаже на въззивния съд да допълни решението си съгласно постановено от Апелативен съд - София определение № 1666 от 24.06.2025 г. по ч. гр. д. № 1671/2025 г. по описа на САС, с твърдения, че решението на МОС, предмет на обжалване, е неправилно, постановено въпреки изричното искане на жалбоподателя за допълване, като МОС не се е произнесъл съобразно посоченото определение на САС. Съдът е приел, че жалбата е касационна такава. Същата подлежи на връщане при предпоставките на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК – насочена е срещу въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалваното решение № 33 от 29.01.2026 г. е постановено на основание чл. 250 ГПК, като с него съдът е оставил без уважение подаденото от Г. Г. Г. искане с вх. № 5407/5724 от 01.12.2025 г. за допълване постановеното решение № 230 от 28.10.2025 г. по в. гр. № 200/2025 г. Със същото решение, с характер на определение, съдът е оставил без уважение искането на Г. Г. за изменение на решение № 230 от 28.10.2025 г. по ч. в. гр. д. № 200/2025 г. в частта за разноските. Решение № 230 от 28.10.2025 г., чието допълване и изменение в частта за разноските е поискано, не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като постановено по иск с правно основание чл. 16, ал. 5 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ), с цена, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК от размера на исканото увеличение на арендното плащане по процесния договор. При договорено плащане от 30 лв./дка, се иска увеличение на 85 лв./дка, при което цената на този иск е 3039.74 лв. (55 по 55.263), поради което и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Предмет на въззивен контрол по въззивно гражданско дело № 200/2025 г. по описа на МОС е било постановено от РС - Лом решение № 243 от 19.08.2024 г. по гр. д. № 1714/2022 г., с което съдът е постановил диспозитив по иск с правно основание чл. 16, ал. 5 ЗАЗ за изменение на договор за наем, вписан в CB - Лом, дв. вх. рег. № 5166/28.08.2019 г., акт № 188, т. 7, в частта относно размера на уговореното арендно плащане, за увеличение на арендното плащане за стопанската 2021/2022 г. за имота, предмет на договора за наем, на 85 лв./дка предоставена площ, както и по искове с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД - за прогласяване нищожността поради липса на съгласие на: договор за наем, вписан в CB – Лом с дв. вх. рег. № 5167/28.08.2019 г., акт № 189, т. 7, в сила от 01.10.2022 г., договор за наем, вписан в CB - Лом с дв. вх. рег. № 5168/28.08.2019 г., акт № 190, т. 7, в сила от 01.10.2025 г., договор за наем, вписан в CB - Лом с дв. вх. рег. № 5169/28.08.2019 г., акт № 191, т. 7, в сила от 01.10.2028 г., договор за наем, вписан в CB - Лом с дв. вх. рег. № 1850/30.03.2021 г., акт № 229, т. 3, в сила от 01.10.2031 г., договор за наем, вписан в CB - Лом с дв. вх. рег. № 1849/30.03.2021 г., акт № 228, т. 3, в сила от 01.10.2036 г. и договор за аренда, вписан в CB - Лом с дв. вх. рег. № 5565/02.08.2022 г., акт № 16, т. 10, в сила от 01.10.2023 г. С постановеното по жалбата на Г. Г. Г. решение № 230 от 28.10.2025 г. съдът е приел, че в частта относно исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, т. 1, пр. 2 ЗЗД първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила, като с искането за допълване на решението Г. Г. не е навел доводи, че е обжалвал решението на РС - Лом и в тези части. Предмет на касационната жалба е решение по чл. 250 ГПК, което съгласно чл. 250, ал. 3 ГПК подлежи на обжалване по общия ред, т.е. в случая според предвидените в чл. 280 ГПК правила и по реда, по който подлежи на обжалване решението, чието допълване е поискано, предвид обстоятелството, че искането за допълване е оставено без уважение. Жалбоподателят заявява, че не оспорва факта, че материалният интерес на иска по чл. 16, ал. 5 ЗАЗ е под 5000 лв., както и че не оспорва решението по този иск, но твърди, че липсва произнасяне от МОС по отношение на обжалваните от него разноски, в която част намира актът на МОС за незаконосъобразен и го обжалва пред ВКС. Излага, че обжалваното от него разпореждане е незаконосъобразно, тъй като въззивният съд не е изпълнил акт на Софийски апелативен съд; позовава се на нарушение на правото на СЕС за правовата държава и за законосъобразен съдебен процес; иска ВКС да упражни контрол върху актовете на Окръжен съд – Монтана по в. гр. д. № 184/2024 г. и № 200/2025 г. и като ги намери за очевидно неправилни, правно нищожни или явно недопустими, да задължи друг състав на въззивния съд да се произнесе по предявените искове. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира жалбата, с която е сезиран, за процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й, същият намира за установено следното: Производството по гр. д. № 200/2025 г. по описа на Окръжен съд – Монтана е образувано по въззивна жалба на Г. Г. Г. срещу решение № 243 от 19.08.2024 г. по гр. д. № 1714/2022 г., с което съдът е отхвърлил иска на Г. срещу К. М. С. и „Акрос 2008“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД - за прогласяване нищожността поради липса на съгласие на: договор за наем, вписан в CB -Лом с дв. вх. рег. № 5167/28.08.2019 г., акт № 189, т. 7, в сила от 01.10.2022 г., договор за наем, вписан в CB - Лом с дв. вх. рег. № 5168/28.08.2019 г., акт № 190, т. 7, в сила от 01.10.2025 г., договор за наем, вписан в CB - Лом с дв. вх. рег. № 5169/28.08.2019 г., акт № 191, т. 7, в сила от 01.10.2028 г., договор за наем, вписан в CB - Лом с дв. вх. рег. № 1850/30.03.2021 г., акт № 229, т. 3, в сила от 01.10.2031 г., договор за наем, вписан в CB - Лом с дв. вх. рег. № 1849/30.03.2021 г., акт № 228, т. 3, в сила от 01.10.2036 г., и договор за аренда, вписан в CB - Лом с дв. вх. рег. № 5565/02.08.2022 г., акт № 16, т. 10, в сила от 01.10.2023 г.; отхвърлил е и предявения иск от Г. срещу К. М. С. и „Акрос 2008“ ЕООД по чл. 16, ал. 5 ЗАЗ - за изменение на договор за наем, вписан в CB - Лом, дв. вх. рег. № 5166/28.08.2019 г., акт № 188, т. 7, сключен с „Акрос 2008“ ЕООД, като наемател, и К. М. С., като наемодател, в частта относно размера на уговореното арендно плащане, за увеличение на арендното плащане за стопанската 2021 - 2022 г. за имота, предмет на договора за наем, на 85 лв./дка предоставена площ. Това решение на първоинстанционния съд е второ поред по образуваното пред него дело и е постановено след като Окръжен съд - Монтана, с решение № 178 от 27.06.2024 г. по гр. д. № 184/2024 г., е отменил първото първоинстанционно решение - № 5 от 08.01.2024 г., с което горните искове с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 16, ал. 5 ЗАЗ са били оставени без разглеждане. С решение № 230 от 28.10.2025 г. по гр. д. № 200/2025 г. Окръжен съд – Монтана е отменил решение № 243 от 19.08.2024 г. по гр. д. № 1714/2022 г. на Районен съд – Лом в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. Г. Г. срещу К. М. С. и „Акрос 2008“ ЕООД иск по чл. 16, ал. 5 ЗАЗ, като вместо това е постановил друго, с което е изменил, на основание чл. 16, ал. 5 ЗАЗ, договор за наем, вписан в CB – Лом с дв. вх. рег. № 5166/28.08.2019 г., акт № 188, т. 7, като е увеличил дължимото плащане за ползване на имота за стопанската 2021/2022 г. от 30 лв. на 85 лв./дка; осъдил К. М. С. и „Акрос 2008“ ЕООД да заплатят на Г. Г. Г. разноски за първоинстанционното производство в размер на 121.58 лв. (платена държавна такса по иска с правно основание чл. 16, ал. 5 ЗАЗ) и 250 лв. (разноски за вещо лице), както и въззивни разноски от 60.79 лв. (платена държавна такса) и 1100 лв. (платено адвокатско възнаграждение). Визирал е, че в частта относно иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД решение № 243 от 19.08.2024 г., като необжалвано, е влязло в сила. Преди да постанови решението № 230 от 28.10.2025 г. по гр. д. № 200/2025 г. Окръжен съд – Монтана, с определение № 305 от 10.04.2025 г., е оставил без разглеждане въззивната жалба на Г. Г. в частите, с които са наведени доводи по отношение на исковете с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 108 ЗС и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като е взел предвид обстоятелството, че пред него се обжалва решение № 243 от 19.08.2024 г. на Районен съд – Лом, и то само в частта на претенцията по чл. 16, ал. 5 ЗАЗ, както и че по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за нищожност на договори за наем поради противоречие с добрите нрави е налице произнасяне от РС - Лом с решение № 5 от 08.01.2024 г., което е било предмет на инстанционен контрол по в. гр. д. № 184/2024 г. и е влязло в сила на 27.06.2024 г., с постановяване от въззивния съд на решение № 178 от 27.06.2024 г., в диспозитива на което изрично е посочено, че решение № 5 от 08.01.2024 г. по исковете по чл. 108 ЗС и чл. 124, ал. 1 ГПК не е обжалвано с въззивна жалба и е влязло в сила. Определение № 305 от 10.04.2025 г. по гр. д. № 200/2025 г. е отменено от Софийски апелативен съд с определение № 1666 от 24.06.2025 г. по ч. гр. д. № 1671/2025 г. С молба вх. № 5407/5724/01.12.2025 г. Г. Г. е поискал допълване на решение № 230 от 28.10.2025 г. по гр. д. № 200/2025 г. на Окръжен съд – Монтана с произнасяне по иска по чл. 108 ЗС, като се е позовал на определение № 1666 от 24.06.2025 г. по ч. гр. д. № 1671/2025 г. на САС; поискал е и да бъдат отменени присъдените на ответниците разноски, заплатени от него след частична отмяна от МОС на решението на РС - Лом. С решение № 33 от 29.01.2026 г. по гр. д. № 200/2025 г. въззивният съд е оставил без уважение искането на Г. за допълване на решението му № 230 от 28.10.2025 г., както и искането за изменение на същото решение в частта за разноските. По искането за допълване е приел, че то е неоснователно, като е съобразил исковете, по които се е произнесъл Районен съд – Лом с решение № 243/19.08.2024 г. по гр. д. № 1714/2022 г., сред които липсват претенции по чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 108 ЗС и чл. 26, ал. 1 ЗЗД (нищожност на договори за наем поради противоречие с добрите нрави). По искането с правно основание чл. 248 ГПК е изложил, че с въззивното решение № 230 от 28.10.2025 г. е присъдил на Г. разноски за първоинстанционното производство, както и такива за въззивното производство; същевременно в решение № 243 от 19.08.2024 г., което е било предмет на въззивното обжалване, липсва произнасяне от първостепенния съд по разноски в полза на ответниците, поради което и не е налице съдебен акт, който да подлежи на отмяна от въззивния съд, като последица от уважаване на иска с правно основание чл. 16, ал. 5 ЗАЗ. Въззивният съдебен състав е визирал, че решението му за оставяне без уважение на исканията по чл. 250 и чл. 248 ГПК не подлежи на обжалване съгласно разпоредбите на чл. 250, ал. 3 и чл. 248, ал. 3 ГПК, доколкото не подлежи на обжалване решението му № 230 от 28.10.2025 г. Въз основа на гореизложеното, настоящият съд намира частната жалба за частично основателна. Атакуваното пред ВКС разпореждане на въззивния съд е законосъобразно в частта му за връщане на подадената жалба досежно оставеното без уважение искане по чл. 248 ГПК, предвид разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, тъй като сочените от жалбоподателя разноски са свързани с искове, по отношение на които е налице решение, влязло в законна сила като неподлежащо на обжалване. Що се отнася до молбата по чл. 250 ГПК за допълване на въззивното решение с произнасяне по жалбата на Г. Г. срещу първоинстанционното решение по иска по чл. 108 ЗС, постановеното по тази молба решение подлежи на обжалване пред ВКС, като определящо в случая е, че искането за допълване касае ревандикационна претенция, която не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Ето защо разпореждането на Окръжен съд – Монтана в частта, с която на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК е върната жалбата на Г. срещу решението, с което е оставено без уважение искането му по чл. 250 ГПК, следва да бъде отменено. В тази й част жалбата е допустима и следва да бъде администрирана от въззивния съд, с оглед разглеждането й от ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,