Определение № 202 от 04.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2278/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 274452 от 26.10.2020 г. на Ф. Д. К. за изменение на определение № 165 от 05.10.2020 г. по настоящото дело в частта за разноските. Жалбоподателката счита, че присъдените в полза на ответниците по частната жалба разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. са прекомерни. Позовават се на нормата на чл.9, ал.3 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като считат, че минималният адвокатски хонорар в случая е 500 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото адвокатското възнаграждение следва да бъде определено дори под този минимум, като се изхожда от решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Ответникът в производството по чл.248 ГПК Е. Н. Н. оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: С определение № 165 от 05.10.2020 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на определение № 608 от 13.04.2020 г. по в. ч. гр. д. № 571/2020 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение на Пловдивски районен съд, постановено в открито съдебно заседание на 07.02.2020 г. по гр.д. № 7218/2018 г., с което е върната като недопустима исковата молба с вх. № 26525, подадена от Ф. Д. К. срещу Е. Н. Н. и К. Г. Н. и е прекратено производството по предявения иск по чл.54, ал.2 ЗКИР. С оглед изхода на делото съставът на ВКС е осъдил частната жалбоподателка Ф. Д. К. да заплати на Е. Н. Н. сумата от 1200 лв. разноски за касационното производство. Искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК не е преклудирано, тъй като молителката /жалбоподател в основното производство/ е разбрала за него едва с определението на ВКС по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, с което сумата е присъдена. Доказателства за заплащане на сумата от 1200 лв. разноски в полза на адвокат И. Г. С. са представени с отговора на частната касационна жалба, от която препис не се връчва на жалбоподателката. Сумата е реално внесена, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 17.06.2020 г. Съгласно чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. Предмет на предявения иск, по който е постановено прекратителното определение, е спор по чл.54, ал.2 ЗКИР с цена на иска 2168,63 лв. /спорът е за 33,70 кв. м., при данъчна оценка за целия имот, който е с площ от 204 кв. м., в размер на 13127 лв./. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г., в редакцията, действаща към датата на подписване на договора за правна помощ, е 381,80 лв., а съгласно чл.9, ал.3 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение за подадения отговор на частната касационна жалба не може да е по-малко от 500 лв. Като взе предвид действителната фактическа и правна сложност по делото, настоящият състав приема, че заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено, но не до предвидения в Наредба №1/2004 г. минимум, а до размер на сумата от 800 лв. Касае се за спор по чл.54, ал.2 ЗКИР и преценката за допустимостта на този иск, предвид формираната сила на пресадено нещо по предходния спор между страните по чл.108 ЗС, обхваща съобразяване на разрешения, дадени с тълкувателно решение на ВКС, както и проследяване на множество документи и експертизи, за да се прецени дали приключилият спор по чл.108 ЗС обхваща изцяло предмета по настоящото дело. Частната касационна жалба и изложението към нея поставят сериозни проблеми, приложена е практика на ВКС, с която пълномощникът на ответника е следвало да се запознае. В представения от него отговор са развити съображения както за недопускане на касационно обжалване, така и за неоснователност на частната касационна жалба. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,