Определение № 209 от 19.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2056/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. П. М. срещу въззивно решение № 6700 от 17.10.2012 г. по възз. гр.д. № 10679 /2012 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „г” възз. с-в., с което е оставено в сила решение от 09.03.2012 г. по гр.д. № 15300 /2007 г. на Софийски районен съд, г.о., 61 с-в., с което между страните по делото е допусната делба на недвижим имот – апартамент от прекратена съпружеска имуществена общност, при квоти: за С. Т. Ц. - 9 543.73 /15 454.47 ид.ч. и за Р. П. М. – 5 910.74 /15 454.47 ид.ч. Решението е обжалвано в частта относно делбените квоти, като се твърди, че е неправилен изводът на съда, че частта на С. Т. Ц. е по-голяма поради частичната трансформация на лични средства в размер на 3 633 лева от продажната цена в размер на 11 543.05 лева. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно в обжалваната част и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това. Насрещната страна С. Т. Ц. твърди в отговор, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и че касационната жалба е неоснователна. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за делба и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК. Производството е по иск за делба на апартамент, придобит чрез договор за покупко-продажба по време на брак между страните, на името и на двамата, впоследствие бракът е прекратен с развод, делбата е във фаза по допускането. Съдът е приел за разглеждане възражението на ответника по иска за делба С. Ц. за частична трансформация и го е намерил за основателно и въз основа на него е определил размера на делбените части. От изведените въпроси от значение за спора е материалноправният въпрос по приложението на чл.19 СК от 1985 г. (отм.): в случаите, когато двама съпрузи са сключили като купувачи договор за покупко-продажба на вещ, дали за режима на придобиване има значение какъв е произходът на вложените при покупката средства. Като не е обсъдил значението на факта, че договорът за покупка е сключен и от двамата съпрузи като купувачи, а е приел за разглеждане и е намерил за основателно възражението на ответника по иска за делба С. Ц. за частична трансформация, въззивният съд е допуснал противоречие с посоченото решение №92 от 27.02.2003 г. по гр.д. № 609 /2002 г. на ВКС, І г.о., с което е прието, че след като имот е придобит от двама бивши съпрузи през време на брака им, съгласно чл.19 СК същият е станал съпружеска имуществена общност и при прекратяването и съгласно чл.27 СК правата на бившите съпрузи в съсобствеността са равни. С това е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Жалбоподателят следва да заплати държавна такса за разглеждането касационната му жалба в размер на 25 лева. Воден от изложеното съдът