Определение № 1240 от 13.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 703/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. М. А. от [населено място] срещу решение № 1 от 02.01.2024 г. по в. гр. д. № 2502/2023 г. на Пловдивски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Асеновградски районен съд решение № 290 от 21.06.2023 г. по гр. д. № 1127/2022 г., са отхвърлени предявените от настоящия касатор срещу Е. С. Б. от [населено място] искове: главен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на Е. С. Б. сумите по изпълнителен лист от 17.12.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 2174/2010 г. на Асеновградски районен съд въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК: 10 000 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2010 г. и 1 500 лв. – деловодни разноски; евентуален иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на Е. С. Б. сумата 7 355. 18 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 10 000 лв. за периода от 14.12.2010 г. до 01.03.2018 г. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касация – Е. С. Б. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 01.03.2024 г. Претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за искове за парични вземания, произтичащи от абсолютна търговска сделка – запис на заповед, цената на които е в рамките на законово установения лимит, съответно: цената на главния иск е 10 000 лв., а цената на евентуалния иск – 7 355. 18 лв. Това налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски не следва да бъде уважено предвид липсата на доказателства за извършването на такива. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение