Определение № 3713 от 17.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2428/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Й. М., чрез адв.Л. М., срещу определение № 2372/12.05.2025 г., постановено по гр. д. № 422/2025 г. по описа на ВКС, III г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя касационна жалба срещу въззивно решение № 439/24.10.2024 г. по възз. гр. д. № 686/2024 г. на Окръжен съд – Русе и е прекратено производството по делото. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: С обжалваното определение съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подадената от Г.М. касационна жалба е недопустима за разглеждане, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Посочено е, че решението е постановено по предявени обективно съединени искове по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетения на обща стойност 6 037 лв. Всеки от съединените искове обаче е с цена под 5 000 лв., а именно: за сумата 3 000 лв. – претендирано обезщетение за част от сградата на гараж № 6; за сумата 1 897 лв. – изплатена общинска земя с площ 18,24 кв. м; и сумата 1 140 лв. – наем (обезщетение за ползване) на процесния имот за периода от 01.07.2017 г. до 30.03.2022 г., респ. за 57 месеца по 20 лв. на месец. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Според предвиденото в чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1-во ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. При обективно и субективно съединяване на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сбора от цената на исковете. В случая, с въззивното решение е потвърдено решението на първата инстанция, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу ответницата искове по чл. 59 ЗЗД за заплащане общо на сумата 6 037 лв., която като сбор се формира от цената на три различни претенции: за сумата 3 000 лв. – обезщетение за част от сградата на гараж № 6; за 1 897 лв. – заплатена общинска земя с площ 18,24 кв. м; и за 1 140 лв. – обезщетение за ползване (наем) за периода от 01.07.2017 г. до 30.03.2022 г. Следователно, касае се за три обективно съединени иска, всеки от които е с цена под 5 000 лв. Предвид това, правилно с обжалваното определение касационната жалба е приета за недопустима, като насочена срещу неподлежащо на касационен контрол въззивно решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение