Определение № 100 от 26.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2735/2016 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 100

гр. София, 26.02.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 2735 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. Г. Х., подадена от назначения по реда на ЗПП адв. Д. И. В. от САК, против определение № 21125 от 20.10.2014 г. по ч.гр.д. № 9323/2014 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-5 състав, с което е потвърдено определението на Софийски районен съд, 85 с-в, от 22.04.2014 г. по гр. д. № 10240/2014 г., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд София-град. Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на обжалваното определение.

Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима.

С определение №294/14.07.2016 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.292, във връзка с чл.229, ал.1, т.7 ГПК, поради наличие на висящо т.д.№1/2016 г. по описа на ВКС и ВАС. По посоченото тълкувателно дело е налице произнасяне с тълкувателно постановление №1/2016 от 16.01.2019 г. по т.д.№1/2016 г. на ВКС и ВАС, поради което и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде възобновено. Въззивният съд в обжалваното определение е приел, че предявените искове за установяване на нарушението и за вреди, причинени от дискриминационно поведение на администрацията на затвора, която е под юрисдикцията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, касаят отношения, произтичащи от действия или бездействия на административен орган. В този случай предявените искове са в приложното поле на административното правосъдие и са от компетентността на административните съдилища. Районните съдилища са компетентни да разглеждат по реда на чл. 71 ЗЗДискр. само искове, произтичащи от отношения между равнопоставени лица, но не и такива, които произтичат от отношения, при които е налице упражняване на властнически правомощия.

В изложението на касационните основания са поставени два правни въпроса във връзка с подсъдността на исковете и компетентността на гражданският съд по настоящото дело, които са разрешени от въззивния съд и са от значение за конкретното дело.

С тълкувателно постановление №1/2016 от 16.01.2019 г. на ВКС и ВАС е прието следното:„Исковете с правна квалификация чл. 71, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, са подсъдни на районния съд.Искът с правна квалификация чл.71 ал.1 т.3 от Закона за защита от дискриминация е подсъден на районния съд. Обявява за изгубило актуалност Тълкувателно постановление № 2/2014г.от 19.05.15г.по т.дело № 2/2014г.на Върховния касационен съд и Върховния административен съд в частта му по т.4.“ Въззивният съд е разрешил поставените по делото процесуалноправни въпроси относно подсъдността на исковете по чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр, в противоречие с цитираните по-горе задължителни указания и разяснения, дадени с тълкувателно постановление № 1/2016 г. от 16.01.2019 г. на ОС на съдиите от ГК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС. Поради това, касационното обжалване на въззивното определение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Настоящият съдебен състав като взе предвид приетото с тълкувателно постановление №1/2016 от 16.01.2019 г. на ВКС и ВАС като отговор на поставените от касатора въпроси за подсъдността на предявените от него искове по чл.71, ал.1 ЗЗДискр., намира частната касационна жалба за основателна. С оглед приетото с тълкувателното постановление компетентен да разгледа спора е гражданския съд, в случая Софийския районен съд. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., ОПРЕДЕЛИ: ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№2735/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 21125 от 20.10.2014 г. по ч.гр.д. № 9323/2014 г. на Софийски градски съд.

ОТМЕНЯ въззивно определение № 21125 от 20.10.2014 г. по ч.гр.д. № 9323/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определението от 22.04.2014 г. по гр. д. № 10240/2014 г. на Софийски районен съд.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените искове. Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: