Определение № 255 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1139/2009 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. М., Г. С. Ц.,Й. М. К.,К. М. М.,Б. Т. К.,И. П. Т. и В. П. К. срещу въззивното решение на Софийски градски съд,ВО,ІІ-А състав,постановено на 09.02.2009г. по гр.д.№2930/2005г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от касаторите срещу съюза на слепите в България,ПП”У.” иск за предаване по реда на чл.108 ЗС на владението на дворно място с площ от 5700кв.м.,имот пл.№*,заснет през 1995г.,кад.лист №151 и 171 по плана на [населено място],”М. п.-О. ІІ”,м.”Ф.”. Като основание за допускане на касационно обжалване в молба от 14.10.2011г. касаторите поддържат,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали постройки с временен характер препятстват възстановяване на собствеността съгласно §1в,ал.1 и 2 ДР на ППЗСПЗЗ, по въпроса за значението на констативния нотариален акт при установяване правото на собственост,както и по въпроса относно елементите на фактическия състав при възстановяване правото на собственост върху недвижими имоти по реда на ЗСПЗЗ и допустимата искова защита на собственика. Поддържат,че тези въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата,както и че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В основната касационна жалба,подадена на 24.03.2010г. поддържат,че съдът се е произнесъл и по въпроса за начина,по който следва да бъде установена идентичността на имота. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в жалбата съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване,като съображенията за това са следните: За да достигне до извода,че предявеният иск е неоснователен, въззивният съд е приел,че ищците не се легитимират като собственици на процесния недвижим имот,за който твърдят,че им е възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение №035/22.07.1994г. на ПК-В. в качеството им на наследници на К. Г. Д.,тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по безспорен начин идентичността между процесния имот и имота,собственост на наследодателя К. Г. Д. по н.а.№157/1936г. Прието е също така,че в имота съществуват както преместваеми съоръжения,така и сгради в режим на търпимост,построени преди 07.04.1987г.,което е пречка за реституция с оглед указанията,дадени в ТР №6/10.08.2006г. на ОСГК на ВКС. Прието е,че сградите,намиращи се в имота,представляват търпими строежи и не представляват незаконно строителство по смисъла на §16 ПР на ЗУТ. Настоящият състав приема,че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по първия и третия поставен от касаторите въпрос,а именно дали постройките с временен характер представляват мероприятие по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ и дали препятстват възстановяването на собствеността,вкл. с оглед тълкуването,дадено в §1в ДР на ППЗСПЗЗ. С оглед спецификата на поставения въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. По общо поставения въпрос за елементите на фактическия състав при възстановяване правото на собственост върху недвижими имоти по реда на ЗСПЗЗ и допустимата искова защита на собственика,както и за допустимите в това производство оспорвания съдът ще следва да се произнесе по същество. По въпроса за значението на констативния нотариален акт при установяване правото на собственост според настоящия състав касационно обжалване не следва да се допуска,тъй като в настоящия случай констативният нотариален акт е издаден въз основа на решение на ПК, поради което следва да се приеме,че от значение за спора е доколко това решение произвежда предвиденото в закона правно действие. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение